Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
Имейл RSS Facebook
x Влез в clubschetovodstvo.bg

Годишен финансов отчетДанъчно облагане и таксиДДСЗДДФЛЗКПООтраслово счетоводствоРегистриране на фирмиСчетоводство

Отчитане на обезценката на активи във финансовите отчети на предприятията

съгласно МСС 36 – „Обезценка на активи”
МСС 36 - "Обезценка на активи" е счетоводен стандарт, включен в пълния комплект от Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), който има за цел да даде насоки на съставителите на финансови отчети във връзка със счетоводното отчитане, представяне и оповестяване на активите на предприятието така, че същите да не надвишават тяхната възстановима стойност.
 
Една от основните презумпции на международните счетоводни стандарти е във финансовите отчети на предприятията да не се докладват надценени активи. Т.е. ако един актив има стойност 2 000 валутни единици, а в същото време се докладва във финансовия отчет на предприятието за 3 000 валутни единици, потребителят на финансовата информация ще бъде заблуден относно икономическото и финансово състояние на конкретната стопанска единица.  За да може потребителят на финансовата информация да се увери, че активите на дадено предприятие имат стойност, която не надвишава тяхната възстановима стойност, то това означава, че предприятието трябва коректно да е приложило разпоредбите на приложимия международен счетоводен стандарт в лицето на МСС 36 - "Обезценка на активи". Единствено само в този случай стойността на активите, посочена във финансовия отчет, няма да е надценена и подвеждаща.
 
Формулирана в параграф 1 от разглеждания стандарт, целта на МСС 36 - "Обезценка на активи" е да се препоръчат процедури, които едно предприятие да прилага, за да се увери, че активите му не се отчитат и докладват по балансовата стойност, която надвишава стойността, която може да бъде възстановена при използване или при продажба на актива. Стандартът указва в кои случаи трябва да се признае разход (загуба) от обезценка на активи, както и да посочи в кои случаи предприятието възстановява обратно тази загуба от обезценка и посочва препоръки относно изискването за оповестяване на информация във финансовите отчети, касаещи обезценените активи.
 
Интересен е фактът, че стандартът се прилага по отношение на всички активи, но в същото време извън обхвата на МСС 36 са случаите при отчитането на:
✓ Материалните запаси, които се обезценяват в съответствие с МСС 2 – „Материални запаси”;
✓ Активи по договор и активи, възникващи от разходи за получаване или изпълнение на договор, които се обезценяват в съответствие с МСФО 15 – „Приходи от договори с клиенти”;
✓ Отсрочените данъчни активи, които се представят по реда ма МСС 12 – „Данъци върху дохода”’
✓ Активи, свързани с доходи на наети лица, за които приложими са принципните постановки на МСС 19 – „Доходи на наети лица”;
✓ Финансовите активи, които са включени в обхвата на МСФО 9 – „Финансови инструменти”;
✓ Инвестиционните имоти, представяни по справедлива стойност, за които важат изискванията на МСС 40 – „Инвестиционни имоти”;
✓ Биологичните активи, които са свързани със земеделска дейност, поради факта, че остават в приложното поле на МСС 41 – „Земеделие”, както и тези, оценени по справедлива стойност, намалена с разходите за освобождаване;
✓ Активи, попадащи в обхвата на МСФО 4 – „Застрахователни договори”; и
✓ Нетекущите активи или групи за освобождаване, класифицирани като държани за продажба в съответствие с МСФО 5 – „Нетекущи активи, държани за продажба и преустановени дейности”.
 
Статията - анализ по темата продължава в книгата от Христо Досев "Колекция счетоводни стандарти - МСС 36 Обезценка на активи" - ето как и къде може да се сдобиeте с нея >>

Абонамент за newsletter

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

Коментари

0 Коментари

Внимание: За да публикувате коментар, моля, отговорете правилно на въпроса!

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679