Здравейте,
искам да попитам за следното:
Едноличен собственик на ЕООД желае да си разпредели дивидент за приходи от 2013 год, преди края на годината. Има ли данъчен проблем това да се случи? Дружеството е получило приходи от консултантски услуги, в него няма назначени лица, а въпросният собственик се осигурява като СОЛ и за момента не получава възнаграждение.
Може ли да го направи или трябва да се оформи като някакво възнагражение във връзка с положения труд? Ако трябва да е като възнаграждение, какъв документ се съставя? В случай, че е дивидент, който изплащам на СОЛ, ЕООД-то удържа ли 5% данък, какви са сроковете за деклариране и внасяне?
Благодаря!
искам да попитам за следното:
Едноличен собственик на ЕООД желае да си разпредели дивидент за приходи от 2013 год, преди края на годината. Има ли данъчен проблем това да се случи? Дружеството е получило приходи от консултантски услуги, в него няма назначени лица, а въпросният собственик се осигурява като СОЛ и за момента не получава възнаграждение.
Може ли да го направи или трябва да се оформи като някакво възнагражение във връзка с положения труд? Ако трябва да е като възнаграждение, какъв документ се съставя? В случай, че е дивидент, който изплащам на СОЛ, ЕООД-то удържа ли 5% данък, какви са сроковете за деклариране и внасяне?
Благодаря!
Добавена в
2 отговори
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 10 Юни. 2013
Здравейте,такава възможност за дивидент съществува, но трябва да се спазят стриктно редица параметри.
Практическото решение е, да се съобразите с мнението на НАП, че през текущата година може да се разпределя в полза на съдружниците само сумата представляваща неразпределена печалба от предходни години, но не и авансово част от печалбата за текущата година-писмо № 96-00-395 от 07.10.2008 г. Относно: Възможността за разпределяне на дивидент за собственика, включващ авансово част от печалбата за текущата година - чл. 194г, § 1, т. 4 ЗКПО
Практическото решение е, да се съобразите с мнението на НАП, че през текущата година може да се разпределя в полза на съдружниците само сумата представляваща неразпределена печалба от предходни години, но не и авансово част от печалбата за текущата година-писмо № 96-00-395 от 07.10.2008 г. Относно: Възможността за разпределяне на дивидент за собственика, включващ авансово част от печалбата за текущата година - чл. 194г, § 1, т. 4 ЗКПО
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 10 Юни. 2013
3_6/02.01.2013 г. /НАП
ЗКПО, чл. 10, чл. 18, чл. 22;
ЗДДФЛ, §1, т. 26, б. „и”; чл. 42, ал. 2; чл. 49, ал. 8; чл. 50, ал.1, ал. 3;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2; чл. 6, ал. 7, ал. 8; Указание за попълването на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица към годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
Относно: полагане на личен труд от собственика на капитала на еднолично дружество във връзка с предмета на дейност на същото
Според изложеното в запитването собственикът на капитала на „………….” ЕООД извършва безвъзмездно дейностите по управление и представителство на дружеството, а осигурителните си вноски внася като лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.е. като самоосигуряващо се лице. От месец януари 2013 г. същият ще участва в разработка и поддръжка на икономически софтуер, която дейност е свързана с предмета на дейност на дружеството. За целта дружеството ще му възложи тази дейност с договор срещу определено възнаграждение.
Във връзка с гореизложеното се поставят следните въпроси:
1. Приложим ли е §1, т. 26, б. „и” от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) по отношение облагане на доходите на лицето?
2. Осигуряването на лицето следва ли да се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)?
3. Следва ли да се приложи чл. 42, ал. 2, респ. чл. 25, ал. 2 и чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ?
4.Ще се признаят ли разходите на дружеството по договора за личен труд?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 94/2012 г.), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 94/2012 г. ), КСО (обн. ДВ бр.110/1999г., посл. изм. ДВ. бр.99/2012 г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр.70/1998г., посл. изм. бр. 102/2012 г.), изразяваме следното становище:
По приложение на данъчното законодателство:
На основание § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери се приравняват на „трудови правоотношения”.
Следователно за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ, доходът от полаган личен труд от едноличния собственик на капитала на дружеството се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на сключения договор (възникнало правоотношение).
Съгласно даденото в закона определение относно възнагражденията, изплащани за положен личен труд, при облагането на доходите, получени от физически лица, се прилагат правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения като се имат предвид разпоредбите в закона, предвидени за:
- авансово облагане и
- годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи.
Когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд съгласно чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. С други думи, ако задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице не са внесени чрез платеца на дохода, при определянето на месечната данъчна основа, същите не могат да бъдат приспаднати.
Годишната данъчна основа на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР на закона, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО (чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ).
При условията на чл. 45, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ, работодателят издава служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината авансов данък в срок до 10 януари на следващата година (чл. 45, ал. 6, т. 2). Чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ урежда неприложимост на доходите от трудови правоотношение по §1, т. 26., б. „и” от ДР при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по чл. 49, ал. 1 – ал. 7 от същия закон, т.е. основният работодател не е задължен да извършва годишно изравняване на тези доходи.
За собственика на капитала на едноличното дружество като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд, възниква задължение на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация.
Относно признаването за разход на дружеството на изплатените от него възнаграждения за полагане на личен труд от собственика на капитала следва да се има предвид, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от необходимостта от извършването им с оглед реализиране на дейността на предприятието. Възнаграждения за участие с личен труд в дружеството се начисляват, изплащат и същите участват при формирането на счетоводния финансов резултат, който предвид изискванията на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО е базата за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. При реално положен личен труд в дружеството и съответно издаден документ по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и чл. 10 от ЗКПО, разходът за начисленото възнаграждение следва да бъде признат за данъчни цели.
По отношение на осигурителното законодателство:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица внасят осигурителни вноски авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (ЗБДОО) (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателната осигурителна вноска е в размера за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (за родените след 31.12.1959 г.) като се дължи върху разликата между декларирания облагаем доход в годишната данъчна декларация и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски през годината.
Описаният механизъм, по който се формира окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица в Указанията за попълване на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за определяне на окончателният размер на осигурителен доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, е съобразен с разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО.
След извършена справка в Системата за управление на приходите (СУП) на НАП се установи, че собственикът на капитала на „……….” ЕООД е внасял авансови осигурителни вноски в размер, по-голям от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. Във връзка с тази констатация е важно да се отбележи, че следва да се прави разлика между избрания месечен осигурителен и облагаемия доход на лицето за целите на социалното осигуряване. В тази връзка според КСО меродавен е не избраният от лицето доход, върху който са внасяни авансово осигурителни вноски, а реално полученият доход, деклариран от него в справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По силата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителните вноски при определяне на окончателния размер на осигурителния доход на физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.
При попълването на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващото се лице вписва в колона 4 избрания месечен осигурителен доход, върху който авансово се дължат осигурителни вноски, а в колони от 5.1 до 5.5 - облагаемия доход, деклариран в съответното приложение. В конкретния случай декларираният облагаем доход от Приложение № 1 на данъчната декларация се попълва в ред 13 на колона 5.2 и се разпределя пропорционално на месеците, през които е упражнявана дейността. Размерът на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски се изчислява като разлика между декларирания облагаем доход (ред 13 на колона 7) и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски през годината (ред 13 на колона 6). Когато тази разлика е положителна, върху нея се изчисляват и довнасят осигурителни вноски. В случай, че разликата е отрицателна, надвнесените осигурителни вноски се възстановяват, освен когато осигурителният доход по колони от 5.1 до 5.5 е по-малък от минималния осигурителен доход, определен в ЗБДОО за съответната календарна година.
Следователно облагането и осигуряването на едноличния собственик на капитала за положен личен труд следва да се извърши по гореописания нормативен ред.
ЗКПО, чл. 10, чл. 18, чл. 22;
ЗДДФЛ, §1, т. 26, б. „и”; чл. 42, ал. 2; чл. 49, ал. 8; чл. 50, ал.1, ал. 3;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2; чл. 6, ал. 7, ал. 8; Указание за попълването на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица към годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ
Относно: полагане на личен труд от собственика на капитала на еднолично дружество във връзка с предмета на дейност на същото
Според изложеното в запитването собственикът на капитала на „………….” ЕООД извършва безвъзмездно дейностите по управление и представителство на дружеството, а осигурителните си вноски внася като лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.е. като самоосигуряващо се лице. От месец януари 2013 г. същият ще участва в разработка и поддръжка на икономически софтуер, която дейност е свързана с предмета на дейност на дружеството. За целта дружеството ще му възложи тази дейност с договор срещу определено възнаграждение.
Във връзка с гореизложеното се поставят следните въпроси:
1. Приложим ли е §1, т. 26, б. „и” от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) по отношение облагане на доходите на лицето?
2. Осигуряването на лицето следва ли да се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)?
3. Следва ли да се приложи чл. 42, ал. 2, респ. чл. 25, ал. 2 и чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ?
4.Ще се признаят ли разходите на дружеството по договора за личен труд?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 94/2012 г.), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ бр. 105/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 94/2012 г. ), КСО (обн. ДВ бр.110/1999г., посл. изм. ДВ. бр.99/2012 г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр.70/1998г., посл. изм. бр. 102/2012 г.), изразяваме следното становище:
По приложение на данъчното законодателство:
На основание § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери се приравняват на „трудови правоотношения”.
Следователно за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ, доходът от полаган личен труд от едноличния собственик на капитала на дружеството се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на сключения договор (възникнало правоотношение).
Съгласно даденото в закона определение относно възнагражденията, изплащани за положен личен труд, при облагането на доходите, получени от физически лица, се прилагат правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения като се имат предвид разпоредбите в закона, предвидени за:
- авансово облагане и
- годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи.
Когато се изплащат възнаграждения за положен личен труд съгласно чл. 42, ал. 2, изречение второ от ЗДДФЛ месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР се определя, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО. С други думи, ако задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице не са внесени чрез платеца на дохода, при определянето на месечната данъчна основа, същите не могат да бъдат приспаднати.
Годишната данъчна основа на самоосигуряващи се лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР на закона, се намалява и с осигурителните вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО (чл. 25, ал. 2 от ЗДДФЛ).
При условията на чл. 45, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ, работодателят издава служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината авансов данък в срок до 10 януари на следващата година (чл. 45, ал. 6, т. 2). Чл. 49, ал. 8 от ЗДДФЛ урежда неприложимост на доходите от трудови правоотношение по §1, т. 26., б. „и” от ДР при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по чл. 49, ал. 1 – ал. 7 от същия закон, т.е. основният работодател не е задължен да извършва годишно изравняване на тези доходи.
За собственика на капитала на едноличното дружество като физическо лице, получило доходи от възнаграждения за положен личен труд, възниква задължение на основание чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация.
Относно признаването за разход на дружеството на изплатените от него възнаграждения за полагане на личен труд от собственика на капитала следва да се има предвид, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от необходимостта от извършването им с оглед реализиране на дейността на предприятието. Възнаграждения за участие с личен труд в дружеството се начисляват, изплащат и същите участват при формирането на счетоводния финансов резултат, който предвид изискванията на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО е базата за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. При реално положен личен труд в дружеството и съответно издаден документ по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и чл. 10 от ЗКПО, разходът за начисленото възнаграждение следва да бъде признат за данъчни цели.
По отношение на осигурителното законодателство:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица внасят осигурителни вноски авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (ЗБДОО) (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателната осигурителна вноска е в размера за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (за родените след 31.12.1959 г.) като се дължи върху разликата между декларирания облагаем доход в годишната данъчна декларация и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски през годината.
Описаният механизъм, по който се формира окончателният размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица в Указанията за попълване на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за определяне на окончателният размер на осигурителен доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, е съобразен с разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО.
След извършена справка в Системата за управление на приходите (СУП) на НАП се установи, че собственикът на капитала на „……….” ЕООД е внасял авансови осигурителни вноски в размер, по-голям от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. Във връзка с тази констатация е важно да се отбележи, че следва да се прави разлика между избрания месечен осигурителен и облагаемия доход на лицето за целите на социалното осигуряване. В тази връзка според КСО меродавен е не избраният от лицето доход, върху който са внасяни авансово осигурителни вноски, а реално полученият доход, деклариран от него в справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По силата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителните вноски при определяне на окончателния размер на осигурителния доход на физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти.
При попълването на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващото се лице вписва в колона 4 избрания месечен осигурителен доход, върху който авансово се дължат осигурителни вноски, а в колони от 5.1 до 5.5 - облагаемия доход, деклариран в съответното приложение. В конкретния случай декларираният облагаем доход от Приложение № 1 на данъчната декларация се попълва в ред 13 на колона 5.2 и се разпределя пропорционално на месеците, през които е упражнявана дейността. Размерът на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски се изчислява като разлика между декларирания облагаем доход (ред 13 на колона 7) и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски през годината (ред 13 на колона 6). Когато тази разлика е положителна, върху нея се изчисляват и довнасят осигурителни вноски. В случай, че разликата е отрицателна, надвнесените осигурителни вноски се възстановяват, освен когато осигурителният доход по колони от 5.1 до 5.5 е по-малък от минималния осигурителен доход, определен в ЗБДОО за съответната календарна година.
Следователно облагането и осигуряването на едноличния собственик на капитала за положен личен труд следва да се извърши по гореописания нормативен ред.
