Търговските банки и дружествата, предлагащи платежни услуги, ще бъдат задължени да подават ежеседмично информация към Националната агенция за приходите относно клиентите, за които откриват банкови или платежни сметки. Същото изискване ще важи и за случаите, в които на физически или юридически лица се предоставят ПОС терминали – независимо дали са реални устройства или виртуални решения за плащане.
От своя страна НАП ще осигури на финансовите институции непрекъснат достъп до данни, свързани с доходите и осигурителното положение на техните клиенти.
Тези изменения в Закона за НАП бяха приети изненадващо от бюджетната комисия, като бяха добавени към преходните и заключителните разпоредби по време на второто четене на закона за удължаване на държавния бюджет, който се очаква да влезе в сила от 1 април.
Като мотив за промените се посочва инициатива на Асоциацията на банките в България, която настоява за бързото им въвеждане с цел да се улесни процесът по отпускане на кредити. Това обаче поражда известни въпроси, предвид засиления темп на кредитиране в страната през последните години, особено при домакинствата.
Представител на банковия сектор е пояснил пред комисията, че за кредиторите е важно да разполагат с точна информация за заетостта и трудовия статус на кандидатите за заем, включително чрез достъп до регистъра на заетостта и електронните трудови досиета. Това би подобрило оценката на тяхната финансова надеждност.
В хода на обсъжданията е станало ясно, че и досега банките са получавали сходна информация чрез Националния осигурителен институт, макар че първичният източник на тези данни е НАП. Служебният министър на финансите е уточнил, че новите текстове са съгласувани с приходната администрация.
В мотивите към законопроекта се подчертава, че по-активният електронен обмен на информация между институциите ще намали административната тежест. За да се гарантира защита на личните данни, ще бъде въведен специален механизъм за автоматизиран обмен, уреден чрез подзаконов нормативен акт.
Освен това НАП ще има право да предоставя информация за банкови и платежни сметки на други държавни органи, но само при наличие на изрична законова основа. Това може да бъде необходимо например при определяне на енергийно бедни домакинства или при идентифициране на уязвими потребители в сектора на електроснабдяването.
Относно задължението за деклариране на ПОС терминалите се отбелязва, че то ще даде възможност на приходната администрация да засили контрола върху отчетността на търговските обекти и да разкрива случаи на укриване на обороти – например когато се използват устройства, свързани с чужди платежни сметки.
Накрая се изтъква, че достъпът до подобна информация ще подпомогне и дейността на публичните изпълнители на НАП при събирането на просрочени задължения.
източник: pariteni.bg
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари