Бюджет 2026 - промени в данъчната политика

Данък върху дивидентите: какво се променя и защо

Бюджетът за 2026 г. ще бъде първият, подготвен изцяло в евро, но и първият, който удвоява данъка върху дивидентите – от 5% на 10%. Правителството аргументира мярката с желанието да ограничи сивата икономика, докато бизнесът предупреждава, че тя ще има обратен ефект – ще намали инвестициите и конкурентоспособността.

Какво представлява този данък

Данъкът върху дивидентите се плаща върху доходите, които собствениците на компании получават от разпределената печалба. Тоест, това е налог върху частта от печалбата, която дружествата изплащат на акционери или съдружници. В момента ставката е 5% – една от най-ниските в ЕС.

Какво ще се промени от 2026 г.

Проектобюджетът предвижда увеличение на ставката до 10%. Управляващите твърдят, че това ще ограничи натрупването на „черни каси“ и укриването на средства в някои фирми. Заместник-председателят на парламента и лидер на БСП – Обединена левица Драгомир Стойнев потвърди, че в Съвета за съвместно управление има консенсус за тази промяна, като я определя като инструмент за борба със сивата икономика.

Реакцията на бизнеса

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев остро разкритикува предложението, заявявайки във „Фейсбук“, че няма връзка между по-високия данък и намаляването на сивата икономика. По думите му очакваните допълнителни приходи от около 174 млн. лв. са незначителни, докато ефектът върху бизнеса може да бъде тежък.
„Това ще намали стимулите за инвестиции и ще задуши иновациите – точно затова Европа изостава от САЩ и Китай“, коментира Домусчиев.

Колко постъпления носи този данък

По данни на Министерството на финансите приходите от данъка върху дивидентите през 2024 г. са били 125 млн. лв., което е с 36,6% повече спрямо 2023 г. Въпреки това делът му в бюджета остава малък. От министерството уточняват, че тези постъпления зависят от това дали фирмите решават да разпределят печалба и от икономическата ситуация като цяло.

Икономическият контекст

Икономическият растеж през 2024 г. беше ревизиран от 2.8% на 3.4%, но според анализатори това се дължи главно на вътрешното потребление и увеличените заплати в публичния сектор – фактори, които вероятно ще се изчерпат след въвеждането на еврото.
Главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов предупреди, че подобни промени създават усещане за нестабилност в данъчната система и могат да подкопаят доверието на инвеститорите.

България в европейски контекст

Според Tax Foundation Europe, средната ставка на данъка върху дивидентите в ЕС е 21%.
Най-високи нива се наблюдават в Ирландия, Дания, Великобритания, Норвегия и Франция – между 34% и 51%.
България с настоящите 5% е сред страните с най-нисък данък, но при повишение до 10% ще се изравни със Словакия и ще заеме около десето място в Европа.

Позицията на синдикатите

От КНСБ настояват дори за по-висока ставка – 15% върху дивидентите и съответно 15% корпоративен данък, като според тях това би намалило стимулите за укриване на доходи и осигуровки.

Въвеждане на задължителен СУПТО – ново предизвикателство за бизнеса

Министерството на финансите предлага от 1 януари 2026 г. всички търговци да използват одобрен от държавата софтуер за управление на продажбите (СУПТО). Мярката, заложена в проектобюджета, засяга около 200 000 търговци и има за цел ограничаване на укриването на обороти. Според изчисленията на МФ очакваният допълнителен приход е около 320 млн. евро годишно, а потенциалният ефект – до 1 млрд. евро.

Основните предизвикателства за бизнеса

• Кратък срок – само два месеца за внедряване и адаптация към еврото.

• Голям мащаб – близо 200 000 фирми трябва да преминат към нови системи, при едва 4300 вече одобрени СУПТО.

• Високи разходи – за смяна, интеграция и обучение, които тежат най-вече на малките предприятия.

• Сложна сертификация – изисква индивидуални настройки и тестове за всеки обект.

• Неясноти за онлайн търговията – платформи като eBay и Amazon може временно да спрат дейност, ако не се впишат в системата на НАП.

От МФ посочват, че целта е предотвратяване на манипулации и неиздадени касови бележки, но засега липсва подробна оценка на въздействието и на реалните разходи за бизнеса.

Исторически контекст

Подобен опит беше направен през 2019–2020 г. чрез Наредба Н-18, но след решение на ВАС задължението беше отменено. И тогава, както и сега, СУПТО използваха под 4300 оператори, докато останалите над 200 000 трябваше да преминат към нови системи.

Реакции

Депутатът Ивайло Мирчев (ДБ) определи мярката като „невъзможна за изпълнение“, а Бойко Борисов (ГЕРБ) заяви, че бюджетът няма да бъде коригиран.
От Българската асоциация за бизнес софтуер определиха връщането на СУПТО като „абсурдно“.

Последици и рискове

Софтуерните компании предупреждават за сложна и скъпа процедура, която ще увеличи разходите и може да доведе до по-високи цени. Онлайн търговците пък се опасяват, че част от дейността им може да бъде парализирана.

Какво е СУПТО

СУПТО е система за управление на продажбите, която обработва данни, свързани с плащания в брой или с карта, и е интегрирана с фискалните устройства. Въвеждането ѝ изисква сертифициран софтуер, регистрация в НАП, обучение на персонала и текуща поддръжка. Нарушенията могат да доведат до глоби или спиране на дейността.