Допълнителен данък по правилата на глобалния минимален корпоративен данък

Основната цел на директивата е да осигури минимално ефективно данъчно облагане на значими корпоративни структури, независимо от държавата, в която реализират печалбите си. Правилата са разработени в съответствие със споразумението на Приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 от 8 октомври 2021 г., насочено към преодоляване на данъчните предизвикателства, породени от цифровизацията на световната икономика, както и с Моделните правила на ОИСР по Втори стълб (Pillar Two).

 

В изпълнение на тези изисквания в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е въведена нова част пета „а“, обхващаща разпоредбите на чл. 260а – чл. 260я35. Тази част урежда режима за облагане на големи многонационални и национални групи с допълнителен и национален допълнителен данък.

 

Източници за тълкуване и прилагане

 

При прилагането на правилата следва да се използват документите на ОИСР като помощен източник за тълкуване. Това изискване е изрично посочено в съображение 24 от преамбюла на Директива (ЕС) 2022/2523, където се препоръчва държавите членки да се позовават на Моделните правила на ОИСР, съответните коментари, примери и документите от Рамката за прилагане на GloBE.

 

Подобен подход е възприет и в § 2, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. За целите на част пета „а“ като ориентир при тълкуване могат да се използват актуалните версии на Коментара към Моделните глобални правила срещу свиване на данъчната основа, както и останалите документи от Рамката за прилагане на Втори стълб, включително указанията относно облекчените режими.

 

Следователно основните референтни източници са:

Обхват на облагането

 

Режимът обхваща всички съставни образувания, разположени в България, които не попадат сред изключените лица и които са част от:

когато консолидираните приходи на групата са най-малко 750 млн. евро (или равностойността им в лева) през поне два от четирите данъчни периода, предхождащи текущия период.

 

Видове данъци по част пета „а“ на ЗКПО

 

Законът предвижда три основни форми на облагане:

Едно данъчно задължено лице може да бъде задължено да заплаща както допълнителен данък, така и национален допълнителен данък.

 

Данъчен период

 

За целите на този режим данъчният период съвпада с периода, за който крайното образувание майка изготвя консолидиран финансов отчет. Когато такъв отчет не се съставя, за данъчен период се приема календарната година.

 

Данъчна ставка

 

Размерът на допълнителния данък се определя като разликата между минималната ставка от 15% и ефективната данъчна ставка, приложима за съответната юрисдикция, когато тази разлика е положителна.

 

Първичен допълнителен данък
 

Данъчно задължени лица

 

Първичният допълнителен данък може да бъде дължим от:

Тези лица могат да бъдат задължени за собственото си облагане, както и за нискообложени съставни образувания от групата, намиращи се в други държави, безюрисдикционни структури или образувания, разположени в България.

 

Данъчна основа

 

Обект на облагане е допълнителната печалба на групата, изчислена за съответната юрисдикция.

 

Размер на ставката

 

Прилага се положителната разлика между минималната ставка от 15% и реално постигнатата ефективна данъчна ставка за съответната държава или юрисдикция.

 

Вторичен допълнителен данък
 

Данъчно задължени лица

 

Вторичният допълнителен данък се прилага спрямо българските съставни образувания на многонационална група, когато:

Изчисляване на данъка

 

Размерът на вторичния допълнителен данък се формира чрез умножаване на определения за България коефициент по общия размер на вторичния данък. Последният представлява сбор от първичните допълнителни данъци на всички нискообложени съставни образувания в групата.

 

По правило този режим се прилага от 1 януари 2025 г., освен в изрично посочените от закона изключения.

 

Национален допълнителен данък
 

Данъчно задължени лица

 

Национален допълнителен данък могат да дължат:

Размер на данъка

 

Размерът на националния допълнителен данък се определя по правилата за първичния допълнителен данък, като се вземат предвид специалните разпоредби, приложими за националния режим.

 

Всяко съставно образувание, установено в България, е длъжно да подава информационна декларация до изпълнителния директор на НАП.

 

Подаването се извършва по електронен път съгласно утвърден формат и технически изисквания, публикувани от НАП.

 

Формулярът е разработен въз основа на стандартизирания образец, включен в Приложение VII към Директива (ЕС) 2025/872 (DAC9), която създава рамка за обмен на информация относно Втори стълб между държавите членки.

 

Стандартизираният формат има за цел да предоставя достатъчно подробни данни за извършване на оценка на риска и за проверка на правилното определяне на данъчните задължения по режима на глобалния минимален данък.

 

На 15 януари 2025 г. ОИСР публикува XML схема и ръководство за подаване на GloBE Information Return (GIR), предназначени да подпомогнат автоматизирания международен обмен на данни относно глобалния минимален данък.

 

Редът за подаване на информационните декларации, уведомленията и данъчните декларации е регламентиран в чл. 260я23 и чл. 260я28 от ЗКПО.

 

Информационната декларация се подава по образец, одобрен от изпълнителния директор на НАП.

 

Преходни срокове

 

С § 30 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2025 г. са въведени специални срокове за първите периоди на прилагане:

 

За преходните данъчни периоди, започващи на или след 1 януари 2024 г., декларациите и уведомленията се подават между 10 януари 2026 г. и 18 месеца след края на периода, но не по-късно от 30 юни 2026 г., когато този срок изтича по-рано.

За периоди, приключили преди 31 март 2025 г., всички изискуеми документи следва да бъдат подадени между 10 януари 2026 г. и 30 юни 2026 г.

 

Подробни указания относно техническите изисквания и начина на подаване на информационната декларация по чл. 260я23, ал. 2 ЗКПО са публикувани в сайта на НАП.

източник: nra.bg