Министерският съвет съобщи, че е одобрил проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, както и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. (АСБП 2026–2028). Последната служи като основен мотивиращ документ към бюджета за 2026 г.
Разработването на Бюджет 2026 е извършено в съответствие с Националния средносрочен фискално-структурен план на България за периода 2025–2028 г., който задава стратегическите приоритети, политики, реформи и инвестиционни насоки на държавата. В рамките на фискалната политика приоритет остава осигуряването на дългосрочна стабилност и устойчивост на публичните финанси, което има за цел да укрепи доверието на инвеститорите и да гарантира предвидима икономическа среда.
Тъй като от 1 януари 2026 г. България преминава към еврото, всички документи и изчисления по бюджетната процедура са изготвени в евро, при фиксиран курс 1,95583 лева за 1 евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото.
Фискалните прогнози за 2026–2028 г. са съобразени с есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Очаква се икономическият растеж да достигне 2,7% през 2026 г., а през 2027–2028 г. да се движи около 2,5–2,4%. Инфлацията се очаква да бъде 3,5% през 2026 г., след което да се забави до 2,9% през 2027 г. и 2,5% през 2028 г.
Предвижда се бюджетен дефицит от 3,0% от БВП по консолидираната фискална програма. Същото ниво се запазва и за сектор „Държавно управление“. Тази рамка гарантира изпълнението на разходните политики и балансираното финансиране чрез предвидени приходни мерки.
Държавният дълг се очаква да достигне 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г. Максималният размер на новия дълг за 2026 г. е 10,44 млрд. евро, включително 3,2 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за подкрепа на отбранителната индустрия. Минималният фискален резерв към края на 2026 г. ще бъде 2,4 млрд. евро.
Очаква се приходите, помощите и даренията по КФП да представляват 42,8% от БВП през 2026 г. и около 40,5% от БВП през следващите две години. Увеличението спрямо 2025 г. (39,6%) се дължи основно на нови данъчни мерки. Данъчната политика остава насочена към икономическа стабилност, подобряване на бизнес средата и ограничаване на данъчните злоупотреби.
Сред по-важните промени в данъчното законодателство са:
- Повишаване на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове от 5% на 10%.
- Разширяване на фискалния контрол върху превози на рискови стоки и въвеждане на електронно проследяване.
- Задължително електронно отчитане на продажбите чрез софтуер, одобрен от НАП.
- Продължаване на поетапното увеличение на акцизите върху тютюневите изделия.
- Поддържане на данъчните облекчения за деца и деца с увреждания.
- Данъчни стимули за електромобили и за научноизследователска дейност (допълнителни 25% признати разходи).
- От 1 януари 2026 г. – повишение на облагането при хазартни игри от 20% на 25%.
източник: dariknews.bg
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари