С разпоредбата на чл 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по смисъла на чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността.
Предмет на проверка е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Кумулативно необходимите предпоставки за това, преди последната промяна, обнародвана в ДВ, бр. 63 от 04.08.2017 г., бяха:
- лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента за който са установени публичните задължения за последното;
- да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител;
- вследствие на това поведение, да не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
Като отговорността бе ограничена до размера на несъбраното задължение.
С направените промени на чл 19 от ДОПК, влезли в сила от 04.08.2017 г., вече се предвижда отговорност за неплатени данъци и осигуровки да носят и мажоритарните собственици и съдружници, които към момента на възникване на задълженията недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции така, че да престанат да бъдат мажоритарни съдружници или акционери. В тези хипотези отговорността им ще е пропорционална на участието им в отчуждената част от капитала, като изразът "несъбрано задължение" е променен на "непогасено задължение".
Кои са тези трети лица или субектите, носещи отговорността?
В закона са предвидени няколко групи лица, на които може да се търси отговорност, а именно:
- Първата група лица са управителите, членовете на управителни органи (например директор в съвет на директорите, управител в управителен съвет), прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено лице.
- Втората група лица са мажоритарни собственици на капитала (съдружници или акционери) - такива, които упражняват контрол в отношенията на дружеството (притежават пряко, косвено или по силата на споразумение с други лица повече от половината от гласовете в общото събрание на дружеството, имат възможност да определят пряко или непрако повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на дружеството, имат възможност да ръководят дейността на дружеството, или могат да упражняват решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството), а ако не могат да упражняват контрол - то се смята за мажоритарен всеки съдружник или акционер с над 15% от дяловете или акциите на дружеството.
- Третата група са т.нар. миноритарни собственици на капитала - това са тези, които имат по-малко дялово участие в капитала на дружеството от 15% и не упражняват контрол (например съдружник в ООД с дял в капитала 5%).
- Четвъртата група лица са тези, които са действали в скрито съучастие. Най-общо, това са хората, които реално са внесли пари в капитала и/или изпълняват управленски функции, но без това обстоятелство да е вписано. За скритите участници търговските дружества се явяват "параван" за осъществяване на дейност от името на дружеството, като по този начин задълженията остават за дружеството, а скрития съучастник нищо не дължи.
- Петата група лица са тези, които законът приравнява на лица от първата група. За прокурист се счита и всяко лице, което е упълномощено да изпълнява правомощията на управителя, а за търговски пълномощник се счита всяко лице, което е упълномощено да извършва определени действия с имуществото на дружеството, както и тези, които са действали като представители на дружеството без да са били упълномощени за това и дружеството не се е противопоставило.
Кога може да се търси отговорност по чл. 19 от ДОПК?
В чл 19 от ДОПК са ясно описани хипотезите, при които отделните групи лица могат да бъдат привличани под отговорност за задължения на дружеството за данъчни и осигурителни вноски.
Статията продължава след БЕЗПЛАТНА регистрация тук >>
Една от тях е, когато са укрили факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Това означава, че когато инспекторите по приходите извършват ревизия, те трябва да докажат, че лицето попада в първата група, че то е знаело за тези факти и обстоятелства и съзнателно ги е укрило, че е било длъжно да ги обяви пред НАП, дружеството не е погасило свои задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски единствено и само поради това, че управителят е укрил информация от данъчните служители. За да е налице укриване, то трябва не просто да не е предоставена информацията, която лицето е било длъжно да предостави, но и това лице да я е укрило. За укриване се смятат тези действия, които лицето е искало и е извършило, като целта на това лице е да не предостави достоверна информация за целите на данъчното облагане. Размерът на отговорността е ограничен до размера на непогасеното задължение. Така например, няма как да се търси отговорност по чл. 19 от управител, който е отсъствал от страната за дълъг период от време, а упълномощеният счетоводител не е подал в срок справка-декларация по ЗДДС. Също така, няма как да се търси отговорност на управител, ако дружеството има достатъчно имущество или вземания, които могат да бъдат използвани за погасяване на публичното задължение.
Вторият вариант е,...
Статията продължава след БЕЗПЛАТНА регистрация тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари