Задължително докладване към НАП на криптооперации след промени в ДОПК

» Данъчно облагане и такси » Задължително докладване към НАП на криптооперации след промени в ДОПК

26 Март. 2026 ClubSchetovodstvo.bg

Етикети: криптовалута, ДОПК, НАП

Компаниите, предоставящи услуги с криптоактиви, ще бъдат задължени да събират, съхраняват и предоставят информация за своите клиенти – включително лични данни, данъчни идентификатори и извършени транзакции. Освен това ще трябва да прилагат механизми за проверка на точността на събраната информация.

Тези изисквания са част от предложени изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, публикувани за обществено обсъждане. В тях се уточнява кои субекти подлежат на регистрация и в коя държава от ЕС следва да подават данни.

Предвижда се и координация с държави извън Европейския съюз с цел да се избегне дублиране на отчетността. Информацията ще се подава към НАП до 30 юни на следващата година, като между държавите членки тя ще се обменя по електронен път в рамките на девет месеца.

Основната цел на промените е да се увеличи прозрачността, да се засили контролът върху криптоактивите и да се подобри ефективността на данъчното облагане. Според вносителите, липсата на ясни регулации за криптоактиви, електронни пари и нови финансови инструменти, както и неяснотите в прилагането на съществуващите правила, създават сериозни затруднения.

Бързото развитие на криптопазара увеличава риска от укриване на данъци, основно поради липсата на прозрачност и задължения за отчетност. В тази връзка се предлага въвеждането на унифицирани правила за събиране и обмен на информация между държавите членки, което ще доведе до по-добър контрол и по-точно определяне на дължимите данъци.

Законопроектът включва и мерки за засилен надзор върху доставчиците на криптоуслуги. При неспазване на изискванията може да се стигне до ограничаване на достъпа до техни сайтове или приложения, както и до налагане на сериозни санкции.

Предложенията са съобразени с международните стандарти за обмен на информация (CARF и CRS 2.0) и предвиждат сътрудничество и с държави извън ЕС, с които България има сключени споразумения.

Разширява се и обхватът на автоматичния обмен на данни, като се включват електронни пари, цифрови валути на централните банки, нови видове доходи (например дивиденти извън попечителски сметки), както и информация за лица с високо нетно богатство. От 2026 г. държавите членки ще трябва да обменят минимум пет категории доходи.

НАП ще извършва редовни оценки на своите процедури, с цел по-ефективно използване на получената информация, подобряване на контрола и повишаване на събираемостта на данъците.

Въвеждат се и нови правила за обмен на данни, свързани с допълнителен данък върху големи мултинационални компании, за да се гарантира минимално ниво на облагане. Общите стандарти и единната ИТ инфраструктура ще улеснят както администрациите, така и бизнеса, като осигурят по-голяма правна яснота и по-ефективно прилагане на законите.

Законопроектът също така хармонизира определението за „пазарна цена“ и методите за трансферно ценообразуване с насоките на ОИСР. Това ще осигури по-единен подход при оценката на сделки между свързани лица и по-голяма последователност както в страната, така и на международно ниво.

Предвижда се възможност за използване на алтернативен метод за определяне на пазарни цени в случаите, когато стандартните подходи не могат да бъдат приложени, като са заложени механизми за предотвратяване на злоупотреби.

Очаква се законът да влезе в сила от 1 януари 2026 г., съгласно европейските изисквания. Реалното прилагане на задълженията за докладване, особено по отношение на криптоактивите и електронните пари, ще започне от 2027 г., за да се даде време на засегнатите страни да се адаптират.

източник: pariteni.bg