Разпределяне на дивидент във вид на апартамент

Отговор:

1. Възможно ли е дивидент да бъде разпределен в непарична форма (апартамент)?

 

Според действащото търговско и данъчно законодателство в България дивидентът не е ограничен само до парична форма, а може да бъде изплащан и чрез предоставяне на активи на дружеството, включително недвижими имоти. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби се съдържа дефиницията за „дивидент“, като това понятие обхваща доходи от акции, доходи от дялови участия (включително от неперсонифицирани дружества и други права, приравнени на доходи от акции), както и скрито разпределение на печалбата. Именно за последното законодателят е предвидил дефиниция и в Допълнителните разпоредби на ЗКПО.

 

От гледна точка на търговското право делът в капитала на дружеството осигурява определени имуществени права за съдружниците, сред които се включва правото на част от печалбата и съответно правото на дивидент. Чл. 123 от Търговския закон установява, че съдружник в дружество с ограничена отговорност има право на част от неразпределената печалба, но това винаги е нетна печалба след облагането ѝ с данъци. Чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ отрежда на общото събрание правомощието да приеме годишния отчет и баланс, както и да разпредели печалбата и да вземе решение за нейното изплащане.

 

Следователно задължение за изплащане на дивидент възниква само при изпълнение на няколко предпоставки: изтичане на финансовата година, одобряване на годишния отчет и баланс, решение на съдружниците относно начина на използване на печалбата и отделно решение за нейното разпределение и изплащане. От данъчна гледна точка доходите от дивиденти в полза на местни физически лица подлежат на облагане с окончателен данък от 5%, като данъкът се определя върху брутната сума, посочена в решението за разпределяне на дивидент.

 

В случаите когато поради липса на парични средства дружеството изпълнява задължението си за изплащане на дивидент чрез активи – например чрез прехвърляне на апартаменти, се прилага специалната норма на чл. 165 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба активите, които се предоставят като дивидент, към момента на тяхното разпределение се считат за реализирани от дружеството по пазарни цени и се отписват. При изчисляването на данъчния финансов резултат счетоводният резултат се коригира, като се увеличава с печалбата или се намалява със загубата, която възниква от разликата между пазарната стойност на активите и тяхната счетоводна стойност към момента на разпределението. Свързаните с тези активи данъчни временни разлики се отчитат по общия ред. Понятието „пазарна цена“ е дефинирано в Допълнителните разпоредби на ЗКПО с препратка към ДОПК, където са описани методите за нейното определяне.

 

От счетоводна гледна точка приходите и разходите, отчетени при разпределянето на дивидент в натура, не се признават за данъчни цели. От формална страна разпределянето на дивидент чрез активи задължително се документира чрез протокол от общото събрание на съдружниците. В случай че предметът на разпределението е недвижим имот, прехвърлянето на собствеността трябва да се извърши с нотариален акт, като основанието за това е чл. 18 от Закона за задълженията и договорите.

 

От гледна точка на ЗДДС, всяка възмездна облагаема доставка на стока подлежи на облагане. Прехвърлянето на собственост върху недвижим имот като изплащане на дивидент представлява именно доставка на стока по смисъла на закона, защото се прехвърля право на собственост върху апартамент от дружеството на съдружниците. В този смисъл режимът на облагане е идентичен с този при продажба на апартамент. За да се определи данъчното третиране, следва първо да се установи дали апартаментът е нов или стар по смисъла на закона. Ако е „нов“ – тоест е на етап „груб строеж“ или не са изминали 60 месеца от въвеждането му в експлоатация, или отговаря на други критерии, определени в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС – тогава доставката е облагаема и се начислява ДДС. Ако обаче апартаментът не е „нов“, доставката е освободена съгласно чл. 45, ал. 3 ЗДДС, макар че при упражнен данъчен кредит може да възникне задължение за корекция по специалните правила. Възможно е също дружеството да избере доставката да бъде облагаема по реда на чл. 45, ал. 7 ЗДДС, като тогава начислява ДДС така, както ако става въпрос за „нов имот“.

 

При определянето на данъчната основа на доставката се прилагат общите правила на чл. 26 и чл. 27 ЗДДС. Когато сделката е между свързани лица и данъчната основа е различна от пазарната цена, се използва именно пазарната стойност като база.

 

Наред с това, разпределянето на апартамент като дивидент и прехвърлянето му на физическите лица – съдружници, поражда задължение за плащане на данък при възмездно придобиване на имущество по реда на ЗМДТ.

 

2. На каква стойност следва да бъде отчетен този апартамент при разпределянето – строителна себестойност или пазарна стойност?

 

За да се запознаете с пълния отговор направете своята БЕЗПЛАТНА регистрация тук >>