Акцизното освобождаване в Европейския Съюз

Акцизите представляват група косвени данъци, налагани върху потреблението на специфични стоки, които исторически и регулаторно са определени като такива, генериращи значителни фискални приходи или изискващи контрол върху потреблението. В Европейския съюз (ЕС) режимът на облагане с акцизи е предмет на задълбочена хармонизация, осъществявана с цел създаването на единен вътрешен пазар и предотвратяването на данъчни изкривявания и нелоялна конкуренция. Основната рамка за общия режим на облагане с акциз е установена с Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета, която преразглежда и заменя предходните Директиви 2008/118/ЕО и 2010/12/ЕС, като влезе в сила на 13 февруари 2023 г. Тази директива работи в синхрон с Решение (ЕС) 2020/263, което въвежда компютризиране на движението и контрола върху акцизните стоки.

 

Спецификата на акцизното законодателство не предоставя статус на освободена фирма въз основа на нейната правна форма или браншова принадлежност. Вместо това, то привилегирова специфични функции или употреби на акцизните стоки. Освобождаването винаги е обвързано с дестинацията на стоката или нейното строго дефинирано приложение (напр. употреба като суровина, международен транспорт). Следователно, освобождаването от акциз, категоризира фирмите-бенефициенти според типа на освободената дейност, а не според общата им индустриална принадлежност. Една и съща компания, например, може да е освободена от акциз за дизелово гориво, използвано в когенерационна инсталация (ако държавата членка е приложила факултативно освобождаване), но задължена да плати пълния акциз за горивото, използвано в нейните служебни автомобили.

 

За да се избегне концептуалното смесване, необходимо е ясно да се дефинират двата основни фискални режима, които често се бъркат: отложено плащане и пълно освобождаване.

 

Режимът на отложено плащане на акциз е данъчен режим, който временно отлага плащането на акциз и се прилага при производството, преработката, държането, складирането и движението на акцизни стоки. Този режим е насочен към улесняване на търговията на вътрешния пазар, като предоставя полза за ликвидността на фирмите. Бенефициенти на този режим са лицензирани складодържатели, регистрирани получатели и временно регистрирани получатели. Лицата, които оперират в данъчен склад, получават възможност да реализират движение на стоки, без да авансират значителното данъчно задължение, което би натоварило паричния им поток.

 

Отлагането обаче не представлява данъчно облекчение; то е механизъм за контрол и оптимизация на ликвидността, като плащането на акциза е изискуемо при окончателното освобождаване за потребление. Ограниченията в този режим ясно показват неговата контролна функция: например, регистрираният получател не може да складира или изпраща акцизни стоки под този режим. Подобно, временно регистрираният получател е строго ограничен — той има право еднократно да получи определено количество акцизни стоки от друга държава членка в рамките на двумесечен период, без да може да ги складира или изпраща под отложено плащане. Тези регулаторни механизми, макар и предназначени за фискален контрол, индиректно създават висока административна тежест, която може да ограничи достъпа на по-малките фирми до ползите от режима на отложено плащане, благоприятствайки главно големите оператори, които могат да поддържат постоянен данъчен склад.

 

За разлика от отлагането, пълното освобождаване анулира данъчното задължение перманентно и е винаги обвързано със специфична употреба, която е счетена за обществено или икономически приоритетна.

 

Продължава в "Акцизи: Данъчни и счетоводни аспекти" тук >>