Инвентаризация на криптовалута

Въпрос: Как се извършва инвентаризация на криптовалута и как изглежда iнвентаризационния опис и заповед за инвентаризация. Част от криптоактивите са заведени като материални запаси/ ска 302, част като финансови активи в ска 519. Трябва ли да се прави преоценка на криптоактиви и ако трябва, в кой момент?

 

Отговор: Инвентаризацията на криптоактиви представлява специфичен процес, който следва общите правила на българското счетоводно законодателство, но изисква допълнителна прецизност поради естеството на тези активи като нематериални, дигитални и силно волатилни. Съгласно разпоредбите на Закон за счетоводството, по-специално чл. 28, предприятията са длъжни най-малко веднъж годишно да извършват инвентаризация на активите и пасивите си с цел установяване на тяхното действително състояние към датата на годишния финансов отчет. Тази разпоредба се прилага в пълна степен и по отношение на криптоактивите, независимо от тяхната класификация в счетоводството.

 

Процесът започва с издаването на заповед от ръководителя на предприятието, с която се определя съставът на инвентаризационната комисия, обхватът на проверката и сроковете за нейното извършване. Това изискване произтича от общите принципи на вътрешния контрол и документалната обоснованост, заложени в чл. 4 и чл. 10 от Закона за счетоводството. В заповедта изрично следва да се посочи, че инвентаризацията обхваща и криптоактивите, държани както в дигитални портфейли, така и в акаунти в криптоборси.

 

В съдържанието на заповедта е препоръчително да бъдат включени и конкретни указания относно начина на извършване на проверката на криптоактивите, като например изискването комисията да установи наличностите чрез достъп до съответните акаунти, чрез проверка на публични blockchain регистри и чрез събиране на доказателства за контрол върху активите. Освен това в заповедта следва да се възложи на комисията задължението да състави инвентаризационни описи и заключителен протокол за резултатите от инвентаризацията, в който да бъдат отразени всички установени разлики и предложения за тяхното счетоводно третиране. По този начин заповедта изпълнява ролята на вътрешен административен акт, който гарантира спазването на принципа на документална обоснованост и осигурява необходимата проследимост на действията на комисията.

 

Същинската инвентаризация се състои в установяване на фактическите наличности на криптовалути чрез проверка на всички контролирани от предприятието източници. Това включва преглед на баланси по акаунти в борси, както и проверка на наличностите в собствени криптопортфейли чрез публично достъпни blockchain explorer-и. В този процес е от съществено значение да се установи не само наличието на определено количество криптоактиви, но и фактът, че предприятието има контрол върху тях, което се доказва чрез достъп до private key или до съответния акаунт. Събраните доказателства следва да бъдат документално оформени, например чрез разпечатки, скрийншоти или извлечения, за да се спази изискването за документална обоснованост по чл. 10 от закона.

 

След установяване на фактическите наличности се извършва съпоставка със счетоводните данни. Тази стъпка има за цел да установи евентуални разлики между отчетеното и действителното състояние – липси, излишъци или грешки в осчетоводяването. Резултатите от проверката се отразяват в инвентаризационен опис, който представлява основен първичен счетоводен документ по смисъла на закона.

 

Инвентаризационният опис на криптоактиви съдържа информация за вида на актива (например Bitcoin или Ethereum), мястото на съхранение (борса или конкретен wallet адрес), количеството, балансовата стойност, както и пазарната цена към датата на инвентаризацията. Пазарната стойност се определя въз основа на публично достъпни котировки от активни пазари, като това е в съответствие с принципа на вярно и честно представяне. Именно чрез този опис се документира реалното състояние на криптоактивите към отчетната дата.

 

Особено значение има въпросът за оценката и евентуалната преоценка на криптоактивите, като тук решаваща е тяхната счетоводна класификация. В практиката криптовалутите най-често се отчитат или като материални запаси (например по сметка 302 Материали), когато са придобити с цел търговия, или като финансови активи (например по сметка 519 Други краткосрочни финансови активи), когато се държат с инвестиционна цел. Тази класификация следва да бъде съобразена с приложимите счетоводни стандарти, включително Национални счетоводни стандарти, в частност СС 2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“ и СС 32 „Финансови инструменти“.

 

Когато криптоактивите са класифицирани като материални запаси, те се оценяват по по-ниската от стойността на придобиване и нетната реализируема стойност. Това означава, че при спад на пазарната цена под отчетната стойност следва да се извърши обезценка, която се признава като разход за периода. Обратно, при увеличение на пазарната стойност не се допуска признаване на нереализирана печалба, тъй като се прилага принципът на предпазливост, уреден в чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закон за счетоводството. Тази оценка обикновено се извършва към датата на годишната инвентаризация, но може да се наложи и по-рано, ако са налице индикации за съществена обезценка.

 

В случаите, когато криптоактивите са класифицирани като финансови активи, е допустимо те да бъдат оценявани по справедлива стойност, като промените в стойността се отразяват в печалбата или загубата за периода. Този подход е в съответствие с изискванията на СС 32 и принципите на оценка на финансови инструменти. При този модел преоценката се извършва към всяка отчетна дата, включително при изготвяне на междинни финансови отчети, което позволява по-актуално представяне на финансовото състояние на предприятието.

 

В заключение, инвентаризацията на криптоактиви следва общите правила на българското счетоводно законодателство, но изисква специфичен подход при установяване на наличностите и тяхната оценка. Основните елементи на процеса включват доказване на контрол върху активите, съпоставка със счетоводните данни и правилно определяне на тяхната стойност към отчетната дата. Необходимостта от преоценка зависи от счетоводната класификация, като при материалните запаси се допуска единствено обезценка, а при финансовите активи – пълна оценка по справедлива стойност.

 

източник: portalschetovodstvo.bg