еоод предоставя на ет заем който е получен по сметката на ет, освен че следва ет да декларира заема в гдд по чл 50 друго необходимо ли е . заемът се издължава по банка чрез платежно , трябва ли еоод да ни издава някъв документ .
Добавена в
1 отговор
експерт Елена Илиева
отговори на въпрос
на 15 Ноем. 2013
Съгласно становище на НАП № 91-00-95/24.02.2010 г. за унифициране на практиката по прилагане на ЗДДФЛ и по-специално промените в него, свързани с декларирането на заеми, не подлежат на деклариране по чл. 50 ал. 1 т. 5 от ЗДДФЛ предоставените/получени заеми от предприятието на ЕТ.
Ще цитирам част от аргументите, посочени в т. 3.3 на становището:
„Разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ не изключва изрично физическите лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци. Въпреки това, законът регламентира задължения на тези лица във връзка с предоставянето на информация, еднакви с тези на предприятията на юридическите лица. В тази връзка, на основание чл. 51 от ЗДДФЛ, едноличните търговци са задължени да подават годишен отчет за дейността. За лицата съществува задължение за представяне и на годишен финансов отчет в Агенцията по вписванията. Взаимоотношенията на ЕТ по повод предоставянето/получаването на заеми се документират и следва да са надлежно отразени в счетоводната отчетност на предприятието.”
С целия текст на становището можете да се запознаете тук: http://nap.bg/document?id=2484
В случай, че собственикът на ЕТ в качеството си на местно физическо лице, но не като предприятие, е получил/предоставил заем от/на друго лице (физическо или юридическо), този заем подлежи на деклариране по реда на чл. 50 ал. 1 т. 5.
Относно документирането при връщането на заема, ако в платежното нареждане има достатъчно информация, която еднозначно да определи плащането като вноска по връщането на конкретния заем, допълнителни документи не са необходими. Ако е договорена лихва, за нея следва да се издаде документ, който може да не е фактура – чл. 113 ал. 3 т. 2 ЗДДС.
Ще цитирам част от аргументите, посочени в т. 3.3 на становището:
„Разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ не изключва изрично физическите лица, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци. Въпреки това, законът регламентира задължения на тези лица във връзка с предоставянето на информация, еднакви с тези на предприятията на юридическите лица. В тази връзка, на основание чл. 51 от ЗДДФЛ, едноличните търговци са задължени да подават годишен отчет за дейността. За лицата съществува задължение за представяне и на годишен финансов отчет в Агенцията по вписванията. Взаимоотношенията на ЕТ по повод предоставянето/получаването на заеми се документират и следва да са надлежно отразени в счетоводната отчетност на предприятието.”
С целия текст на становището можете да се запознаете тук: http://nap.bg/document?id=2484
В случай, че собственикът на ЕТ в качеството си на местно физическо лице, но не като предприятие, е получил/предоставил заем от/на друго лице (физическо или юридическо), този заем подлежи на деклариране по реда на чл. 50 ал. 1 т. 5.
Относно документирането при връщането на заема, ако в платежното нареждане има достатъчно информация, която еднозначно да определи плащането като вноска по връщането на конкретния заем, допълнителни документи не са необходими. Ако е договорена лихва, за нея следва да се издаде документ, който може да не е фактура – чл. 113 ал. 3 т. 2 ЗДДС.
