Българско юридическо лице, регистрирано по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС търгува с домейн имена. Домейн имената се купуват от трети страни извън България и ЕС и се продават на български физически и юридически лица. Същината на покупката представлява придобиване на право на ползване на определено домейн име например: napravisisam.com за определен период например една година, за което българското юридическо лице получава фактура invoice.
Въпроси:
1. Предвид това, че правата за ползване на домейн имената се закупуват с цел продажба, как би следвало да се тълкуват за целите на ЗДДС - като стоки или услуги?
2. Кои разпоредби на ЗДДС би следвало да се имат предвид при отразяването на сделката в справката декларация и дневниците за покупки и продажби. Начислява ли се и дължи ли се ДДС върху фактурната стойност за домейн имената?
Благодаря!
Въпроси:
1. Предвид това, че правата за ползване на домейн имената се закупуват с цел продажба, как би следвало да се тълкуват за целите на ЗДДС - като стоки или услуги?
2. Кои разпоредби на ЗДДС би следвало да се имат предвид при отразяването на сделката в справката декларация и дневниците за покупки и продажби. Начислява ли се и дължи ли се ДДС върху фактурната стойност за домейн имената?
Благодаря!
Добавена в
2 отговори
потребител Svilen Velikov
отговори на въпрос
на 08 Апр. 2012
Според мен името на домейн би трябвало да се разглежда като обект на интелектуалната собственост. В този смисъл при сделки с домейни рябва да се отразява в баланса на предприятието като нематериален актив. Ако правото на ползване е 1 година, то трябва да се отрази като краткотраен нематериален актив.
Тъй като Вие получавате фактура от чужбина за закупуване на дадени домейни, и след това продавате тези домейни /с право на ползване/ в България, то би следвало ако сте платили ДДС-то /колкото е в другата държава, да речем от ЕС или извън ЕС/ след това на Вас да Ви го платят клиентите в България. Т.е. според мен трябва да начислявате ДДС на фактурите, които давате на клиентите в България.
Вариант за неначисляване на 20% ДДС, е ако Вашата фирма не е регистрирана по закона за ДДС, ИЛИ не е встъпила в режим на работа с ДДС т.е. сте нямали за нито един месец оборот над 50 000 лв
Тъй като Вие получавате фактура от чужбина за закупуване на дадени домейни, и след това продавате тези домейни /с право на ползване/ в България, то би следвало ако сте платили ДДС-то /колкото е в другата държава, да речем от ЕС или извън ЕС/ след това на Вас да Ви го платят клиентите в България. Т.е. според мен трябва да начислявате ДДС на фактурите, които давате на клиентите в България.
Вариант за неначисляване на 20% ДДС, е ако Вашата фирма не е регистрирана по закона за ДДС, ИЛИ не е встъпила в режим на работа с ДДС т.е. сте нямали за нито един месец оборот над 50 000 лв
консултант Пламен Андреев
отговори на въпрос
на 09 Апр. 2012
Доставката на „домейни” по електронен път предполагам, че става въпрос за такъв вид доставка считам, че може да се дефинира като „ услуги, извършвани по електронен път” /§ 1,т. 14, б.”а” от ДР на ЗДДС/. Предвид това ще е налице доставка на услуга от лице, което е установено извън територията на Общността с получател по доставката - българското дружество. В чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е записано, че „мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.”
В чл. 21, ал. 7 от ЗДДС също е определено, че „мястото на изпълнение на доставка на услуги, извършвани по електронен път, е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:
1. получател по тези доставки е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава на територията на страната;
2. изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. доставчик е данъчно задължено лице, чието седалище или постоянен обект е извън Европейския съюз, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване са извън територията на Европейския съюз."
От изложеното следва, че при доставки на услуги по чл. 21, ал. 2, и ал. 7 на ЗДДС от трета страна /Китай/, в полза на българско данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е на територията на Република България.
При тези обстоятелства, съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 2 от закона, когато получателят е данъчно задължено лице, т.е. от Вас.
Според чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем е длъжно да го начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице - получател по доставката издава задължително протокол.
В чл. 21, ал. 7 от ЗДДС също е определено, че „мястото на изпълнение на доставка на услуги, извършвани по електронен път, е на територията на страната, когато са налице едновременно следните условия:
1. получател по тези доставки е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребивава на територията на страната;
2. изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г. доставчик е данъчно задължено лице, чието седалище или постоянен обект е извън Европейския съюз, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване са извън територията на Европейския съюз."
От изложеното следва, че при доставки на услуги по чл. 21, ал. 2, и ал. 7 на ЗДДС от трета страна /Китай/, в полза на българско данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е на територията на Република България.
При тези обстоятелства, съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, посочени в чл. 21, ал. 2 от закона, когато получателят е данъчно задължено лице, т.е. от Вас.
Според чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем е длъжно да го начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред. Съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице - получател по доставката издава задължително протокол.
