Може ли да изразите Вашето мнение как е по-добре да се процедира при следната ситуация:
1,През 2016г. са получени за периода 05-12,2016г. 5бр. фактури за интернет услуги в нает офис на фирмата.
В м.11,2016г. е ползван дан.кредит по тях изцяло.
1 вариянт- заповед за 2016г. за забрана за лично ползване на интернет услугите в офиса.
2, вариянт - в 01,2017г. - да начислим с Протокол ДДС лично ползване напр. 20% от ползваният дан.кредит/ със закъснение/ .
Съответно и в ГДД за тази сума ще нач. данък върху разх. 10%.
Не увеличаваме по ГДД 2016 със сумата по реда на чл.26 т.1 от ЗКПО.
Какви ще са санкциите по ЗДДС при 1 и 2 вариянт?
Кое да изберем?
Предварително благодаря.
1,През 2016г. са получени за периода 05-12,2016г. 5бр. фактури за интернет услуги в нает офис на фирмата.
В м.11,2016г. е ползван дан.кредит по тях изцяло.
1 вариянт- заповед за 2016г. за забрана за лично ползване на интернет услугите в офиса.
2, вариянт - в 01,2017г. - да начислим с Протокол ДДС лично ползване напр. 20% от ползваният дан.кредит/ със закъснение/ .
Съответно и в ГДД за тази сума ще нач. данък върху разх. 10%.
Не увеличаваме по ГДД 2016 със сумата по реда на чл.26 т.1 от ЗКПО.
Какви ще са санкциите по ЗДДС при 1 и 2 вариянт?
Кое да изберем?
Предварително благодаря.
Добавена в
2 отговори
експерт Аксиния Цветанова
отговори на въпрос
на 08 Февр. 2017
Здравейте,
Личното ми мнение е да заложите на добре документираното минало и в тази връзка да издадете заповед за 2016 г.
Ако все пак данъчните решат да проверят детайлно историята на браузърите ви, това ще отнеме прекалено много време, което е ценен ресурс за тях, така, че е много малка вероятността да се стигне до там. По принцип интересите на НАП се концентрират към активи със съществена стойност, макар че изслючения сигурно има и ще има.
Работодателят е в правото си да забрани ползване на служебното имущество за лични нужди или за цели, различни от независимата икономическа дейност на фирмата чрез изричен писмен документ (заповед). Важно е да се отбележи, че се допускат изключения, когато са предизвикани от крайна нужда или непреодолима сила.
Във връзка с това, че за целите на данъчното облагане, работодателят трябва да знае дали и кога фирмените активи се ползват за лични нужди, то е разумно да поиска от служителите (напр. чрез декларация) да не използват имущество на компанията за лични цели без изрично писмено разрешение. Добре е всеки служител да има задължението при всяко лично ползване да уведомява писмено работодателя си.
Колкото до санкциите:
Предвидени са диференцирани намалени санкции, ако задълженото лице начисли данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. В този случай глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв. В случай че лицето начисли данъка след изтичане на 6-месечния срок, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.
След изтичане на 18-месечния срок ще се прилага най-тежкият размер на санкцията – 100 на сто от неначисления данък.
Личното ми мнение е да заложите на добре документираното минало и в тази връзка да издадете заповед за 2016 г.
Ако все пак данъчните решат да проверят детайлно историята на браузърите ви, това ще отнеме прекалено много време, което е ценен ресурс за тях, така, че е много малка вероятността да се стигне до там. По принцип интересите на НАП се концентрират към активи със съществена стойност, макар че изслючения сигурно има и ще има.
Работодателят е в правото си да забрани ползване на служебното имущество за лични нужди или за цели, различни от независимата икономическа дейност на фирмата чрез изричен писмен документ (заповед). Важно е да се отбележи, че се допускат изключения, когато са предизвикани от крайна нужда или непреодолима сила.
Във връзка с това, че за целите на данъчното облагане, работодателят трябва да знае дали и кога фирмените активи се ползват за лични нужди, то е разумно да поиска от служителите (напр. чрез декларация) да не използват имущество на компанията за лични цели без изрично писмено разрешение. Добре е всеки служител да има задължението при всяко лично ползване да уведомява писмено работодателя си.
Колкото до санкциите:
Предвидени са диференцирани намалени санкции, ако задълженото лице начисли данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен. В този случай глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв. В случай че лицето начисли данъка след изтичане на 6-месечния срок, но не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко от 400 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 800 лв.
След изтичане на 18-месечния срок ще се прилага най-тежкият размер на санкцията – 100 на сто от неначисления данък.
потребител Antonia Paunova
отговорина потребителя Аксиния Цветанова
на 09 Февр. 2017
Благодаря Ви за компетентният отговор!
