Моля за практическо разяснение на чл. 69 ал. 2 от ЗДДС
във връзка със следния казус.
Българска фирма е регистрирана по ДДС в България .
Регистрирана е по ДДС и в Румъния. Има склад и офис там.
Продукцията се изнася в Румъния на склад. Там част от нея се дообработва.
До тук според мен имаме ВОД - ДДС - 0%
Отразяваме в дневник продажби в България.
След това продукцията се продава към крайни клиенти както в Румъния, така и в държави от ЕС.
За Румъния фактурите се издават с Румънския ДДС № и се начислява ДДС за продажбите, колкото е в страната.
За страни от ЕС фактурите се издават с румънския ДДС №
ВОД - ДДС - 0%
Въпросът ми е трябва ли продажбите към клиенти от офиса ни в Румъния да се отразяват в дневника за продажби в България- това ли е практиката във връзка с чл. 69, ал. 2 от ЗДДС ?
Или всички продажби към крайни клиенти от офиса ни в Румъния с румънския ДДС № подлежат данъчното законодателство в Румъния и не се отразява нищо в дневник продажби в България?
Моля Ви за експертно мнение.
Предварително Ви благодаря.
във връзка със следния казус.
Българска фирма е регистрирана по ДДС в България .
Регистрирана е по ДДС и в Румъния. Има склад и офис там.
Продукцията се изнася в Румъния на склад. Там част от нея се дообработва.
До тук според мен имаме ВОД - ДДС - 0%
Отразяваме в дневник продажби в България.
След това продукцията се продава към крайни клиенти както в Румъния, така и в държави от ЕС.
За Румъния фактурите се издават с Румънския ДДС № и се начислява ДДС за продажбите, колкото е в страната.
За страни от ЕС фактурите се издават с румънския ДДС №
ВОД - ДДС - 0%
Въпросът ми е трябва ли продажбите към клиенти от офиса ни в Румъния да се отразяват в дневника за продажби в България- това ли е практиката във връзка с чл. 69, ал. 2 от ЗДДС ?
Или всички продажби към крайни клиенти от офиса ни в Румъния с румънския ДДС № подлежат данъчното законодателство в Румъния и не се отразява нищо в дневник продажби в България?
Моля Ви за експертно мнение.
Предварително Ви благодаря.
Добавена в
4 отговори
експерт Eli Marova
отговори на въпрос
на 06 Юли. 2012
Редът, който сте описали за доставките е точно този. Правя допълнение, че трябва да документиране ВОД от ИН по ДДС в България към румънския Ви VAT номер с протокол съгласно чл. 117 т.3 от закона, където се включват доставките по чл. 7 ал.4.
Относно последващите доставки, според румънския закон сте задължени да документирате доставките на територията на Румъния с румънския си VAT и съответно да прилагате облагането по него. За българския закон обаче няма освобождаване за документиране на доставки с място на изпълнение извън страната.
Съгласно Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
(2) Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.
Ал.3 от същия член не дава възможност за неиздаване на фактура. Възниква въпросът какво ще прави клиентът с двете фактури – една българска и една румънска като двете фактури ще се различават като суми с начисленото румънско ДДС. Тук няма яснота, а и явно законът ни не се интересува от това. В крайна сметка трябва да отразите българските фактури по тези доставки в дневника за продажби – колона 23.
Относно последващите доставки, според румънския закон сте задължени да документирате доставките на територията на Румъния с румънския си VAT и съответно да прилагате облагането по него. За българския закон обаче няма освобождаване за документиране на доставки с място на изпълнение извън страната.
Съгласно Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
(2) Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.
Ал.3 от същия член не дава възможност за неиздаване на фактура. Възниква въпросът какво ще прави клиентът с двете фактури – една българска и една румънска като двете фактури ще се различават като суми с начисленото румънско ДДС. Тук няма яснота, а и явно законът ни не се интересува от това. В крайна сметка трябва да отразите българските фактури по тези доставки в дневника за продажби – колона 23.
потребител Atanas Atanasov
отговорина потребителя Eli Marova
на 06 Юли. 2012
Благодаря много за изчерпателния и бърз отговор.
Да разбирам ли от отговора Ви, че след отразяването на доставките в колона 23
в дневник продажби в България, подлежим на данъчна проверка и за фактурите към клиенти издадени с Румънския VAT №, т.е. ще се изисква доказване на доставката според ЗДДС в България / имам в предвид ,че документите за доказване на доставка към клиента ще са необходими първо според Румънските данъчни власти /?
Да разбирам ли от отговора Ви, че след отразяването на доставките в колона 23
в дневник продажби в България, подлежим на данъчна проверка и за фактурите към клиенти издадени с Румънския VAT №, т.е. ще се изисква доказване на доставката според ЗДДС в България / имам в предвид ,че документите за доказване на доставка към клиента ще са необходими първо според Румънските данъчни власти /?
експерт Eli Marova
отговорина потребителя Atanas Atanasov
на 06 Юли. 2012
Да - ще трябва да можете да докажете, че доставките са с място извън страната.
В закона ни не са предвидени специални условия за мястото на съхранение на фактурите, а само за периода и осигуряване на достъп до електронно издадените. Според Директива 2006/112/ЕО чл.245, ДЗЛ може да избере мястото където да съхранява документите, но и да може да осигури достъп до тях без излишно забавяне.
При данъчен контрол тук обикновено се попълва декларация за обектите и адресите, на които се съхраняват оригиналните документи, което е предвидено и в директивата. При проверки представяте заверени копия, а при поискване от страна на контролните органи за представяне на оригинали има разумен срок.
В закона ни не са предвидени специални условия за мястото на съхранение на фактурите, а само за периода и осигуряване на достъп до електронно издадените. Според Директива 2006/112/ЕО чл.245, ДЗЛ може да избере мястото където да съхранява документите, но и да може да осигури достъп до тях без излишно забавяне.
При данъчен контрол тук обикновено се попълва декларация за обектите и адресите, на които се съхраняват оригиналните документи, което е предвидено и в директивата. При проверки представяте заверени копия, а при поискване от страна на контролните органи за представяне на оригинали има разумен срок.
експерт Eli Marova
отговорина потребителя Eli Marova
на 06 Юли. 2012
трябва да уточня към предния отговор - НАП - България няма да проверява фактурите издадени според чуждото законодателство, а самите доставки и спазването на нашия закон
