Здравейте,
Дружество желае да увеличи възнаграждението на управителя със задна дата (2 год назад). За момента не желаят да изплатят сумата като бонус.
Освен корекциите на Д1 и Д6, това ще наложи и корекции в отчетите. Въпроса ми е може ли да се коригират отчетите в НСИ и по какъв начин, както и данъчната декларация, тъй като според мен това не е допусната грешка, за да се приложи чл.75 от ЗКПО?
Благодаря Ви!
Дружество желае да увеличи възнаграждението на управителя със задна дата (2 год назад). За момента не желаят да изплатят сумата като бонус.
Освен корекциите на Д1 и Д6, това ще наложи и корекции в отчетите. Въпроса ми е може ли да се коригират отчетите в НСИ и по какъв начин, както и данъчната декларация, тъй като според мен това не е допусната грешка, за да се приложи чл.75 от ЗКПО?
Благодаря Ви!
Добавена в
3 отговори
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 09 Апр. 2013
Придвид становища на НАП, съгласно чл. 42, ал.1 от ЗКПО разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
На основание чл. 42, ал.2, т.1 от ЗКПО този ред не се прилага за разходите, представляващи основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт.
Както е видно от цитираната разпоредба, ЗКПО изключва от регулация основните или допълнителните трудови възнаграждения, като същите следва да бъдат определени с нормативен акт. Понятията „основно трудово възнаграждение” и „допълнително трудово възнаграждение” са установени в трудовото право и по-конкретно в глава дванадесета от Кодекса на труда. От своя страна договорите за управление по същността си представляват облигационни правоотношения.
Действително съгласно § 1, т. 26, б. „з” от ДР на ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2008г.) правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са трудови правоотношения по смисъла на този закон.
Основен принцип за прилагане на нормативните актове, постановен в разпоредбата на 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), е че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Указа за прилагане на ЗНА думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Алинея 2 на чл. 37 от Указа за прилагане на ЗНА предвижда, че ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт, а според ал. 3 на чл. 37 така се постъпва и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребена дума или израз.
Видно от цитираните по-горе разпоредби на ЗКПО и ЗДДФЛ, двата закона боравят с различни понятия, а именно „основно или допълнително трудово възнаграждение” (ЗКПО) и „трудови правоотношения” (ЗДДФЛ). Също така в ЗКПО не е налице определение за основно и допълнително трудово възнаграждение, както и липсва препратка към разпоредбата на ЗДДФЛ, дефинираща трудовите правоотношения.
Следователно в съответствие с изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане при тълкуването на чл. 42 от ЗКПО следва да се изхожда от общоприетия смисъл на понятията основно и допълнително трудово възнаграждение. В общоприетия им смисъл тези понятия не включват в себе си възнагражденията по договори за управление и контрол. Поради това посочените възнаграждения НЕ ПОПАДАТ СРЕД ИЗКЛЮЧЕНИЯТА от данъчна регулация, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ЗКПО.
На основание чл. 42, ал.2, т.1 от ЗКПО този ред не се прилага за разходите, представляващи основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт.
Както е видно от цитираната разпоредба, ЗКПО изключва от регулация основните или допълнителните трудови възнаграждения, като същите следва да бъдат определени с нормативен акт. Понятията „основно трудово възнаграждение” и „допълнително трудово възнаграждение” са установени в трудовото право и по-конкретно в глава дванадесета от Кодекса на труда. От своя страна договорите за управление по същността си представляват облигационни правоотношения.
Действително съгласно § 1, т. 26, б. „з” от ДР на ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2008г.) правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са трудови правоотношения по смисъла на този закон.
Основен принцип за прилагане на нормативните актове, постановен в разпоредбата на 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), е че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Указа за прилагане на ЗНА думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Алинея 2 на чл. 37 от Указа за прилагане на ЗНА предвижда, че ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт, а според ал. 3 на чл. 37 така се постъпва и когато при прилагане на нормативния акт могат да възникнат съмнения относно смисъла на употребена дума или израз.
Видно от цитираните по-горе разпоредби на ЗКПО и ЗДДФЛ, двата закона боравят с различни понятия, а именно „основно или допълнително трудово възнаграждение” (ЗКПО) и „трудови правоотношения” (ЗДДФЛ). Също така в ЗКПО не е налице определение за основно и допълнително трудово възнаграждение, както и липсва препратка към разпоредбата на ЗДДФЛ, дефинираща трудовите правоотношения.
Следователно в съответствие с изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане при тълкуването на чл. 42 от ЗКПО следва да се изхожда от общоприетия смисъл на понятията основно и допълнително трудово възнаграждение. В общоприетия им смисъл тези понятия не включват в себе си възнагражденията по договори за управление и контрол. Поради това посочените възнаграждения НЕ ПОПАДАТ СРЕД ИЗКЛЮЧЕНИЯТА от данъчна регулация, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ЗКПО.
потребител Kamelia Kirilova
отговорина потребителя Павел Йончев
на 09 Апр. 2013
Благодаря за отговора!
И все пак, смятам че дори да не се признава за данъчни цели, този разход трябва да участва при формиране на счетоводния финансов резултат, както и да намери отражение в справката за труда на НСИ.
Възможна ли е тази корекция?
И все пак, смятам че дори да не се признава за данъчни цели, този разход трябва да участва при формиране на счетоводния финансов резултат, както и да намери отражение в справката за труда на НСИ.
Възможна ли е тази корекция?
експерт Павел Йончев
отговорина потребителя Kamelia Kirilova
на 09 Апр. 2013
Да, така е. За Д1 И Д6 отговори може да получите на:http://clubtrznormativi.bg/
Инструкция на НСИ за отстраняване на грешки във вече подаден отчет по ел.път със статус „Успешно обработен” http://www.nsi.bg/pagebg.php?P=68&SP=367
"Ако успешно сте приключили отчета, той приема статус “Успешно обработен” и става неактивен за по нататъшни корекции, т. е. отчетът може само да се разглежда или разпечатва, но не и да се пише в него. Ако се налага корекция на данните в някоя от справките е необходимо:
- да кликнете върху бутон “Сторниране” - това действие връща отчета в състояние нов/непроверен;
- след това избирате чрез кликване справката, в която се налага корекцията;
- въвеждате коректните данните и отново валидирате справката;
- след връщане в началната страница, отчетът трябва отново да се приключи до статус “Успешно обработен”. Това е единственото състояние на отчета, което е видимо за системата на НАП и при липса на такъв статус отчетът се счита за неподаден."
Инструкция на НСИ за отстраняване на грешки във вече подаден отчет по ел.път със статус „Успешно обработен” http://www.nsi.bg/pagebg.php?P=68&SP=367
"Ако успешно сте приключили отчета, той приема статус “Успешно обработен” и става неактивен за по нататъшни корекции, т. е. отчетът може само да се разглежда или разпечатва, но не и да се пише в него. Ако се налага корекция на данните в някоя от справките е необходимо:
- да кликнете върху бутон “Сторниране” - това действие връща отчета в състояние нов/непроверен;
- след това избирате чрез кликване справката, в която се налага корекцията;
- въвеждате коректните данните и отново валидирате справката;
- след връщане в началната страница, отчетът трябва отново да се приключи до статус “Успешно обработен”. Това е единственото състояние на отчета, което е видимо за системата на НАП и при липса на такъв статус отчетът се счита за неподаден."
