Българско юридическо лице /туроператор/ получава гаранционен депозит в брой, в размер до 14 990 лева от фирми туроператори от Република Беларус.
Депозитът е по повод сключване на договор с цел туристически услуги. Той има характер на гаранция , че контрагентите се ангажират да изпращат туристи в България. Те могат да изпратят или не туристи. Но българския туроператор заплаща предварително на хотели в България за хотелски услуги (предплаща за настаняване) и се налага да заплати за определен вид активи (напр телевизори, климатици), понеже контрагентите имат определени изисквания към стаите в хотелските бази. Ако се стигне до реално закупуване на туристически услуги депозитът ще бъде върнат и ще се получават авансови плащания за конкретните услуги, за които ще се издават фактури с начислен ДДС. Ако в определен срок по договора въобще не изпратят туристи няма да се възстанови и ще се счита като неустойка по договора, в този случай ще се признае за приход, без начисляване на ДДС.
Какво е вашето тълкуване от гледна точка на ЗДДС и ЗКПО, проблем ли е, че за гаранционния депозит не е издадена фактура с начислен ДДС, не е признат като приход и стои на разчет.
Депозитът е по повод сключване на договор с цел туристически услуги. Той има характер на гаранция , че контрагентите се ангажират да изпращат туристи в България. Те могат да изпратят или не туристи. Но българския туроператор заплаща предварително на хотели в България за хотелски услуги (предплаща за настаняване) и се налага да заплати за определен вид активи (напр телевизори, климатици), понеже контрагентите имат определени изисквания към стаите в хотелските бази. Ако се стигне до реално закупуване на туристически услуги депозитът ще бъде върнат и ще се получават авансови плащания за конкретните услуги, за които ще се издават фактури с начислен ДДС. Ако в определен срок по договора въобще не изпратят туристи няма да се възстанови и ще се счита като неустойка по договора, в този случай ще се признае за приход, без начисляване на ДДС.
Какво е вашето тълкуване от гледна точка на ЗДДС и ЗКПО, проблем ли е, че за гаранционния депозит не е издадена фактура с начислен ДДС, не е признат като приход и стои на разчет.
Добавена в
1 отговор
експерт Елена Илиева
отговори на въпрос
на 11 Дек. 2013
Със становище № 91-00-141 от 08.06.2012 г. НАП издаде допълнение на Становище изх.№ 91-00-1 от 5.01.2009 г. на ИД на НАП, като изяснява данъчното третиране по ЗДДС на предварителните плащания в зависимост от възможността да бъде идентифицирана конкретна доставка на стока или услуга, насрещна престация за която се явява предварителното плащане. Допълнението на основава на решения на СЕС и ВАС.
Когато заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като авансово плащане и не обуславя изискуемост на ДДС за размера на плащането. Независимо че е разгледан типичният случай на обезпечителни плащания при наем на недвижим имот, изложението е валидно и за данъчното третиране на суми, предварително платени по договор и за които не може да бъде ясно идентифицирана доставката на стока или услуга, за заплащането на която същите могат да бъдат отнесени, независимо от обстоятелството, че паричната сума е предоставена на доставчика по такъв начин, че същият да може да се разпорежда с нея. В подобни случаи до конкретизиране на точното предназначение на плащането за облагаема доставка изискуемост на ДДС не възниква.
С текста на цялото становище можете да се запознаете тук: http://nap.bg/document?id=3549
За счетоводни цели гаранционните суми се отчитат на разчет до настъпване на обстоятелства, които дават право на бенефициера да усвои гаранцията. До този момент те нямат отношение към данъчните приходи и разходи по ЗКПО.
Когато заплащането на сумата не може да бъде определено като насрещна престация към конкретна облагаема доставка, същото не може да се третира като авансово плащане и не обуславя изискуемост на ДДС за размера на плащането. Независимо че е разгледан типичният случай на обезпечителни плащания при наем на недвижим имот, изложението е валидно и за данъчното третиране на суми, предварително платени по договор и за които не може да бъде ясно идентифицирана доставката на стока или услуга, за заплащането на която същите могат да бъдат отнесени, независимо от обстоятелството, че паричната сума е предоставена на доставчика по такъв начин, че същият да може да се разпорежда с нея. В подобни случаи до конкретизиране на точното предназначение на плащането за облагаема доставка изискуемост на ДДС не възниква.
С текста на цялото становище можете да се запознаете тук: http://nap.bg/document?id=3549
За счетоводни цели гаранционните суми се отчитат на разчет до настъпване на обстоятелства, които дават право на бенефициера да усвои гаранцията. До този момент те нямат отношение към данъчните приходи и разходи по ЗКПО.
