Строителна фирма има обект на 40 км. от населеното място на фирмата.
Питането ми е на служителите, които ще работят на обекта, как трябва да им бъдат оформени документите - една обща заповед от работодателя, че са командировани или по друг начин?
При положение, че всяка сутрин ще бъдат извозвани до обекта със служебен транспорт и след приключване на работния ден ще бъдат прибирани т.е няма да нощуват там, трябва ли да им се осигуряват дневни, храна?
Питането ми е на служителите, които ще работят на обекта, как трябва да им бъдат оформени документите - една обща заповед от работодателя, че са командировани или по друг начин?
При положение, че всяка сутрин ще бъдат извозвани до обекта със служебен транспорт и след приключване на работния ден ще бъдат прибирани т.е няма да нощуват там, трябва ли да им се осигуряват дневни, храна?
Добавена в
1 отговор
експерт Аксиния Цветанова
отговори на въпрос
на 13 Ян. 2017
Здравейте,
Някои колеги практикуват начина с обща заповед за командировки наистина, но личното ми мнение е ,че това е неправилно.
Щом фирмата Ви е строителна, се предполага, че съставът на работниците, които ще изпълняват служебните си задължения в друго населено място е разнороден по отношение на работата, която ще извършват.
В чл. 9 от Наредбата е посочено, че освен трите имена на командированото лице, се посочва задачата за която се командирова, а след извършване на работата работникът трябва да докладва за извършеното от него. Във Вашия случай ще е трудно да опишете в обща заповед конкретните задачи на командированите.
Още повече, че в различни съдебни решения, едно от които е № 1273/31 май 2012 година на Пловдивския административен съд, касаещо производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, такава обща заповед за командировки не се признава както от ревизиращите органи на НАП, така и от самия административен съд. И двете институции се позовават на Наредбата за командировките и изискванията за командироване, като считат, че не е спазен чл. 9 на Наредбата.
Според Наредбата за командировките в страната:
Чл. 8. (1) Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) При особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши и по устно нареждане на командироващия, който в 3-дневен срок е длъжен да издаде писмена заповед.
Чл. 9. (1) В заповедта за командироване се посочват:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;
2. трите имена и длъжността на командированото лице;
3. мястото на командироването;
4. задачата, за която лицето се командирова;
5. времетраенето на командировката;
6. (изм. - ДВ, бр. 40 от 1999 г.) командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право;
7. начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари;
8. необходимостта и видът на отчета за извършената работа;
9. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1995 г., в сила от 01.07.1995 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 40 от 1999 г.)
(2) Изменение на времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с нова писмена заповед.
Самото решение гласи:
І. Относно административноправния спор, касаещ определените задължения по ЗКПО, ведно с прилежащите лихви за забава, определени в резултат на несвоевременното им разчитане с бюджета :
І. 1. Относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2008г. и 2009г., на основание разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО, със сумите съответно в размер на 42 104, 00 лв. и 182 242, 20 лв.
За въпросните суми е установено в хода на ревизията, че представляват отчетени от ревизираното лице разходи за командировки по дебита на счетоводнаcметка 609 ”Други разходи”.
Ревизиращите органи са установили, че в хода на ревизията не са представени документи, касаещи отчетените разходи за командировки през 2008 г. и 2009 г., които да съставени в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната и Закона за счетоводството, обосноваващи документално отчетените разходи по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
При това положение и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати за данъчни цели отчетените разходи за командировки за 2008 г. и 2009 г., съответно 42 104,00 лв. и 182 242,20 лв.
Прието е, че с жалбата до Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив са приложени Заповеди за командировка, в които е посочено, че „ЕНЕРГОМОНТАЖ" ЕООД командирова „съгл. Списък № 1, 2 работници" за определен срок, например в Заповед № 11/30.11.2009 г. - „от 02.11.2009 г. до 30.11.2009 г". От страна на контролния административен орган е прието, че въпросните заповеди не отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната - липсва посочване на трите имена на командированото лице, задача на командировката. Прието е също така, че в доклада за изпълнената работа липсват данни относно това кои лица в действителност са работили на съответните обекти. Наред с това е прието, че в заповедите за командировка е записано „пристигнал - 02.11.2009 г." и „отпътувал - 30.11.2009 г.",тоест, командировъчната заповед е издадена за цял месец, което е в противоречие с твърдението на ревизираното лице, че работниците са извозвани до мястото на работа ежедневно.
Все в тази насока, наред с изложеното е прието, че приложените към жалбата „списък за изплатен остатък от командировъчни", „списък на изплатен аванс - командировки", както и „раздавателен списък", не могат да бъдат обвързани с приложените командировъчни заповеди, като не са налице доказателства, установяващи, че лицата, на които са изплатени посочените в описаните списъци суми, действително са работили на обектите на ревизираното дружество.
С оглед на така установеното контролния административен орган е потвърдил формирания от ревизиращите извод, че по отношение на отчетените разходи за командировки не са спазени нормативните изискванията за документирането и отчитането им, поради което и разходът не е документално обоснован, съгласно изискванията на действащите нормативни актове, и със стойността му правилно ревизиращият екип е увеличил финансовия резултат на ревизираното лице, прилагайки разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
В тази връзка Ви съветвам да издавате отделни заповеди за всяко лице, макар, че това е доста трудоемък процес.
Относно сумите, които ще трябва да изплащате:
Да, на работниците се полагат дневни пари в размер на 10 лв. /справка чл. 19, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната/ след като ще изпълняват служебните си задължения извън населеното място, където е седалището на фирмата.
Някои колеги практикуват начина с обща заповед за командировки наистина, но личното ми мнение е ,че това е неправилно.
Щом фирмата Ви е строителна, се предполага, че съставът на работниците, които ще изпълняват служебните си задължения в друго населено място е разнороден по отношение на работата, която ще извършват.
В чл. 9 от Наредбата е посочено, че освен трите имена на командированото лице, се посочва задачата за която се командирова, а след извършване на работата работникът трябва да докладва за извършеното от него. Във Вашия случай ще е трудно да опишете в обща заповед конкретните задачи на командированите.
Още повече, че в различни съдебни решения, едно от които е № 1273/31 май 2012 година на Пловдивския административен съд, касаещо производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, такава обща заповед за командировки не се признава както от ревизиращите органи на НАП, така и от самия административен съд. И двете институции се позовават на Наредбата за командировките и изискванията за командироване, като считат, че не е спазен чл. 9 на Наредбата.
Според Наредбата за командировките в страната:
Чл. 8. (1) Командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) При особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши и по устно нареждане на командироващия, който в 3-дневен срок е длъжен да издаде писмена заповед.
Чл. 9. (1) В заповедта за командироване се посочват:
1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г.) наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;
2. трите имена и длъжността на командированото лице;
3. мястото на командироването;
4. задачата, за която лицето се командирова;
5. времетраенето на командировката;
6. (изм. - ДВ, бр. 40 от 1999 г.) командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право;
7. начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари;
8. необходимостта и видът на отчета за извършената работа;
9. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1995 г., в сила от 01.07.1995 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 40 от 1999 г.)
(2) Изменение на времетраенето на командировката или други промени могат да се извършват само с нова писмена заповед.
Самото решение гласи:
І. Относно административноправния спор, касаещ определените задължения по ЗКПО, ведно с прилежащите лихви за забава, определени в резултат на несвоевременното им разчитане с бюджета :
І. 1. Относно извършеното преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2008г. и 2009г., на основание разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО, със сумите съответно в размер на 42 104, 00 лв. и 182 242, 20 лв.
За въпросните суми е установено в хода на ревизията, че представляват отчетени от ревизираното лице разходи за командировки по дебита на счетоводнаcметка 609 ”Други разходи”.
Ревизиращите органи са установили, че в хода на ревизията не са представени документи, касаещи отчетените разходи за командировки през 2008 г. и 2009 г., които да съставени в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната и Закона за счетоводството, обосноваващи документално отчетените разходи по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
При това положение и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО не са признати за данъчни цели отчетените разходи за командировки за 2008 г. и 2009 г., съответно 42 104,00 лв. и 182 242,20 лв.
Прието е, че с жалбата до Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – Пловдив са приложени Заповеди за командировка, в които е посочено, че „ЕНЕРГОМОНТАЖ" ЕООД командирова „съгл. Списък № 1, 2 работници" за определен срок, например в Заповед № 11/30.11.2009 г. - „от 02.11.2009 г. до 30.11.2009 г". От страна на контролния административен орган е прието, че въпросните заповеди не отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната - липсва посочване на трите имена на командированото лице, задача на командировката. Прието е също така, че в доклада за изпълнената работа липсват данни относно това кои лица в действителност са работили на съответните обекти. Наред с това е прието, че в заповедите за командировка е записано „пристигнал - 02.11.2009 г." и „отпътувал - 30.11.2009 г.",тоест, командировъчната заповед е издадена за цял месец, което е в противоречие с твърдението на ревизираното лице, че работниците са извозвани до мястото на работа ежедневно.
Все в тази насока, наред с изложеното е прието, че приложените към жалбата „списък за изплатен остатък от командировъчни", „списък на изплатен аванс - командировки", както и „раздавателен списък", не могат да бъдат обвързани с приложените командировъчни заповеди, като не са налице доказателства, установяващи, че лицата, на които са изплатени посочените в описаните списъци суми, действително са работили на обектите на ревизираното дружество.
С оглед на така установеното контролния административен орган е потвърдил формирания от ревизиращите извод, че по отношение на отчетените разходи за командировки не са спазени нормативните изискванията за документирането и отчитането им, поради което и разходът не е документално обоснован, съгласно изискванията на действащите нормативни актове, и със стойността му правилно ревизиращият екип е увеличил финансовия резултат на ревизираното лице, прилагайки разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
В тази връзка Ви съветвам да издавате отделни заповеди за всяко лице, макар, че това е доста трудоемък процес.
Относно сумите, които ще трябва да изплащате:
Да, на работниците се полагат дневни пари в размер на 10 лв. /справка чл. 19, ал. 2 от Наредбата за командировките в страната/ след като ще изпълняват служебните си задължения извън населеното място, където е седалището на фирмата.
