Как да осчетоводя:
1. Конфискувани маркови стоки на митницата.
2. Разходи по унищожаване на стоките за сметка на вносителя, който е ЕООД.
3. Плащане обезщетение на притежателя на марката по извънсъдебно споразумение.
4. Частта от авансово платения ДДС по вноса на митницата, отнасяща се за конфискуваните стоки.
5. Всички разходи по горните казуси признават ли се за данъчни цели.
Благодаря Ви.
1. Конфискувани маркови стоки на митницата.
2. Разходи по унищожаване на стоките за сметка на вносителя, който е ЕООД.
3. Плащане обезщетение на притежателя на марката по извънсъдебно споразумение.
4. Частта от авансово платения ДДС по вноса на митницата, отнасяща се за конфискуваните стоки.
5. Всички разходи по горните казуси признават ли се за данъчни цели.
Благодаря Ви.
Добавена в
1 отговор
експерт Христо Досев
отговори на въпрос
на 31 Ян. 2013
Ще се опитам накратко да отговоря:
1. Липси на МЗ не се признават за данъчни цели - чл. 28, ал. 2. (Също така разходите за конфискации на основание чл. 26, т. 6 представляват данъчна постоянна разлика по реда на ЗКПО).
2. Разходите за фактически унищожаването на активи са част от независимата икономическа дейност и същите ако са документално обосновани следва да бъдат отчетени като счетоводен разход, който същевременно е и данъчно признат.
3. Разхода за плащане на неустойка за неправомерно използване на търговска марка е разход от частно правен характер (търговски взаимоотношения) и за разлика от публичните вземания (глоби, санкции) - те следва да бъдат данъчно признати.
4. Платения ДДС за липсващи стоки е данъчно постоянна разлика на основание чл. 26, т. 5 от ЗКПО
1. Липси на МЗ не се признават за данъчни цели - чл. 28, ал. 2. (Също така разходите за конфискации на основание чл. 26, т. 6 представляват данъчна постоянна разлика по реда на ЗКПО).
2. Разходите за фактически унищожаването на активи са част от независимата икономическа дейност и същите ако са документално обосновани следва да бъдат отчетени като счетоводен разход, който същевременно е и данъчно признат.
3. Разхода за плащане на неустойка за неправомерно използване на търговска марка е разход от частно правен характер (търговски взаимоотношения) и за разлика от публичните вземания (глоби, санкции) - те следва да бъдат данъчно признати.
4. Платения ДДС за липсващи стоки е данъчно постоянна разлика на основание чл. 26, т. 5 от ЗКПО
