Собственик на ЕООД, самоосигураващо се лице пътува в чужбина и иска да ползва командировъчни разходи .Фирмата е Туроператор.
За да може да посети повече места по дадена дестинация, които да предложи на своите клиенти, наема кола - рента кар.
Имам ли основание този разход да бъде признат отделно от дневните които и се полагат ,като самостоятелен разход?
Тъй като лицето е и регистриран Управител в ТР, но не получава възнаграждение за това, следва ли да сключи граждански договор с фирмата за тези пътувания?
За да може да посети повече места по дадена дестинация, които да предложи на своите клиенти, наема кола - рента кар.
Имам ли основание този разход да бъде признат отделно от дневните които и се полагат ,като самостоятелен разход?
Тъй като лицето е и регистриран Управител в ТР, но не получава възнаграждение за това, следва ли да сключи граждански договор с фирмата за тези пътувания?
Добавена в
2 отговори
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 16 Дек. 2013
Съгласно чл. 12 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, командированите лица имат право на пътни пари съгласно заповедта за командировка в размер на действително извършените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут.
Пътуването може да се извърши с лек автомобил, както собствен, така и нает.
В наредбата е посочена възможност да се заплатят пътни пари еквивалентни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, съпътстващите такси за платени магистрали и паркинг, свързани с автомобила.
С дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи - чл. 18, ал.1 от наредбата. Тъй като наема е обвързан с действия, предприети в качеството на командировано лице, той би следвало да попада към другите разходи, в състава на дневните пари за командировка.
Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗКПО са налице условия, с кумулативен характер, за данъчното признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, отчетени за сметка на данъчно задълженото лице – това са пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и физическите лица, извършващи пътуването и престоят да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извън трудови правоотношения.
§1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ е посочено че извънтрудово правоотношение е правоотношение извън тези по т.26, т.28 и т. 29 от същия параграф, по силата на което се дължи постигането на определен резултат от физическото лице, което не е едноличен търговец.
Може да се сключи граждански договор, посредством който възложителя, т.е.командироващия, възлага на изпълнителя –командирования, да му бъде предаван периодически или еднократно конкретен трудов резултат, а изпълнителят да приеме и да предаде този резултат срещу определено възнаграждение.
Дори когато физическото лице е приело да извърши възложеното му от командироващия за постигане на определен резултат, то това обстоятелство може да се счита за възникване на извънтрудово правоотношение, като не е необходимо документирането му в писмен вид.
Пътуването може да се извърши с лек автомобил, както собствен, така и нает.
В наредбата е посочена възможност да се заплатят пътни пари еквивалентни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, съпътстващите такси за платени магистрали и паркинг, свързани с автомобила.
С дневните пари се осигуряват средства за храна, вътрешен градски транспорт и други разходи - чл. 18, ал.1 от наредбата. Тъй като наема е обвързан с действия, предприети в качеството на командировано лице, той би следвало да попада към другите разходи, в състава на дневните пари за командировка.
Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗКПО са налице условия, с кумулативен характер, за данъчното признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, отчетени за сметка на данъчно задълженото лице – това са пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и физическите лица, извършващи пътуването и престоят да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него в рамките на извън трудови правоотношения.
§1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ е посочено че извънтрудово правоотношение е правоотношение извън тези по т.26, т.28 и т. 29 от същия параграф, по силата на което се дължи постигането на определен резултат от физическото лице, което не е едноличен търговец.
Може да се сключи граждански договор, посредством който възложителя, т.е.командироващия, възлага на изпълнителя –командирования, да му бъде предаван периодически или еднократно конкретен трудов резултат, а изпълнителят да приеме и да предаде този резултат срещу определено възнаграждение.
Дори когато физическото лице е приело да извърши възложеното му от командироващия за постигане на определен резултат, то това обстоятелство може да се счита за възникване на извънтрудово правоотношение, като не е необходимо документирането му в писмен вид.
