Предстои ми да подпиша договор със сириец който ми предлага да направим магазин за дрехи 2 ръка 50/50 участие.Той е вносител.Какъв да бъде договора и как да защитя интересите си?
Добавена в
2 отговори
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 27 Февр. 2013
ДОГОВОР ЗА СЪВМЕСТНА ДЕЙНОСТ
Нормативна уредба
Закон за задълженията и договорите
Юридическа характеристика
Договорът за съвместна дейност, популярен още като договор за сътрудничество, спада към групата на ненаименованите договори по чл. 9 ЗЗД. Той притежава част от белезите, характеризиращи договора за гражданско дружество (чл. 357 ЗЗД) - с него две или повече лица приемат да извършват обща стопанска дейност. Договорът за съвместна дейност обаче не обвързва съконтрагентите с осъществяването на идентичен за двете страни стопански резултат. Те встъпват в договора с нагласата да постигнат различна по естеството си стопанска цел.
Договорът за съвместна дейност е двустранно съглашение с възмезден характер и не е обвързан с изискването за писмена форма за действителност. С оглед на ограничението по чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК - договорите на стойност над 1000 лева да се установяват с писмени доказателства, спазването на тази форма е препоръчително.
Осъществяване на процедурата
Страна по договора за съвместна дейност може да бъде всяко физическо и юридическо лице, поело ангажимента да осъществява определена стопанска дейност. Това са онези правни субекти, които притежават качеството едноличен търговец, търговските дружества, кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел - по отношение на извършваната от тях съпровождаща стопанска дейност.
Погледнат в този аспект, договорът за съвместна дейност може да създава правна уредба на поредица от правоотношения. Определящи за параметрите на договора са дейностите, формиращи неговия предмет - свързани с предоставянето за ползване на отделни обекти, с извършването на периодични доставки и т.н.
Договорът за съвместна дейност е удачна форма за синхронизиране на стопанските цели на различни правни субекти. Никъде не фигурира изискването съконтрагентите да осъществяват идентична стопанска дейност - по занятие да отдават под наем помещения или обекти или да предоставят конкретна услуга. Достатъчно е те да разполагат с ресурсите, предполагащи че сътрудничеството им с насрещната страна ще бъде икономически оправдано.
Като правна характеристика договорът за съвместна дейност съществено се различава от получилия правна уредба договор за гражданско дружество (чл. 357-364 ЗЗД). Тези различия могат да бъдат систематизирани по следния начин:
- за разлика от договора за съвместна дейност, договорът за гражданско дружество е многостранно споразумение;
При сключването на договор за гражданско дружество липсва признакът еквивалентност на престациите, типичен за двустранните споразумения. Задълженията, които съдружниците поемат с този договор, не са насрещни, а са взаимни - обвързани с естеството на общата стопанска цел.
- страните по договора за съвместна дейност си поставят и се стремят към постигането на различни стопански цели;
- вещите, свързани с предмета на договора за съвместна дейност, са изключителна собственост на съконтрагента, който ги предоставя. Те не се трансформират в съсобствени, какъвто е ефектът при сключването на договор за гражданско дружество;
- тъй като договорът за съвместна дейност е ненаименован, по отношение на него не намират приложение диспозитивни разпоредби. Той трябва да предоставя изчерпателна уредба на всички правоотношения, включени в предмета му на дейност.
Договорът за съвместна дейност няма правопораждащ ефект - страните по него НЕ ПОЕМАТ АНГАЖИМЕНТА ДА СЪЗДАДАТ НОВ ПРАВЕН СУБЕКТ
, самостоятелен носител на права и задължения. Всеки от съконтрагентите извършва действията, включени в обхвата на договорената съвместна дейност от свое име и за своя сметка - с обвързващо действие в неговата правна сфера.
Резултат от процедурата
Със сключването на договора за съвместна дейност страните пристъпват към упражняването на установените с него права и изпълнението на поетите задължения.
Независимо от тяхното многообразие, тези права и задължения могат да бъдат приведени към общото, произтичащо от правната същност на съглашението, изискване за поведение на съдействие. Договорът няма да породи правен ефект, ако страните по него не заемат активна позиция спрямо изпълнението на своите ангажименти и не постигнат сътрудничество.
По отношение на договора за съвместна дейност субсидиарно приложение намират общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите.
източник: http://www.lex.bg
Нормативна уредба
Закон за задълженията и договорите
Юридическа характеристика
Договорът за съвместна дейност, популярен още като договор за сътрудничество, спада към групата на ненаименованите договори по чл. 9 ЗЗД. Той притежава част от белезите, характеризиращи договора за гражданско дружество (чл. 357 ЗЗД) - с него две или повече лица приемат да извършват обща стопанска дейност. Договорът за съвместна дейност обаче не обвързва съконтрагентите с осъществяването на идентичен за двете страни стопански резултат. Те встъпват в договора с нагласата да постигнат различна по естеството си стопанска цел.
Договорът за съвместна дейност е двустранно съглашение с възмезден характер и не е обвързан с изискването за писмена форма за действителност. С оглед на ограничението по чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК - договорите на стойност над 1000 лева да се установяват с писмени доказателства, спазването на тази форма е препоръчително.
Осъществяване на процедурата
Страна по договора за съвместна дейност може да бъде всяко физическо и юридическо лице, поело ангажимента да осъществява определена стопанска дейност. Това са онези правни субекти, които притежават качеството едноличен търговец, търговските дружества, кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел - по отношение на извършваната от тях съпровождаща стопанска дейност.
Погледнат в този аспект, договорът за съвместна дейност може да създава правна уредба на поредица от правоотношения. Определящи за параметрите на договора са дейностите, формиращи неговия предмет - свързани с предоставянето за ползване на отделни обекти, с извършването на периодични доставки и т.н.
Договорът за съвместна дейност е удачна форма за синхронизиране на стопанските цели на различни правни субекти. Никъде не фигурира изискването съконтрагентите да осъществяват идентична стопанска дейност - по занятие да отдават под наем помещения или обекти или да предоставят конкретна услуга. Достатъчно е те да разполагат с ресурсите, предполагащи че сътрудничеството им с насрещната страна ще бъде икономически оправдано.
Като правна характеристика договорът за съвместна дейност съществено се различава от получилия правна уредба договор за гражданско дружество (чл. 357-364 ЗЗД). Тези различия могат да бъдат систематизирани по следния начин:
- за разлика от договора за съвместна дейност, договорът за гражданско дружество е многостранно споразумение;
При сключването на договор за гражданско дружество липсва признакът еквивалентност на престациите, типичен за двустранните споразумения. Задълженията, които съдружниците поемат с този договор, не са насрещни, а са взаимни - обвързани с естеството на общата стопанска цел.
- страните по договора за съвместна дейност си поставят и се стремят към постигането на различни стопански цели;
- вещите, свързани с предмета на договора за съвместна дейност, са изключителна собственост на съконтрагента, който ги предоставя. Те не се трансформират в съсобствени, какъвто е ефектът при сключването на договор за гражданско дружество;
- тъй като договорът за съвместна дейност е ненаименован, по отношение на него не намират приложение диспозитивни разпоредби. Той трябва да предоставя изчерпателна уредба на всички правоотношения, включени в предмета му на дейност.
Договорът за съвместна дейност няма правопораждащ ефект - страните по него НЕ ПОЕМАТ АНГАЖИМЕНТА ДА СЪЗДАДАТ НОВ ПРАВЕН СУБЕКТ
, самостоятелен носител на права и задължения. Всеки от съконтрагентите извършва действията, включени в обхвата на договорената съвместна дейност от свое име и за своя сметка - с обвързващо действие в неговата правна сфера.
Резултат от процедурата
Със сключването на договора за съвместна дейност страните пристъпват към упражняването на установените с него права и изпълнението на поетите задължения.
Независимо от тяхното многообразие, тези права и задължения могат да бъдат приведени към общото, произтичащо от правната същност на съглашението, изискване за поведение на съдействие. Договорът няма да породи правен ефект, ако страните по него не заемат активна позиция спрямо изпълнението на своите ангажименти и не постигнат сътрудничество.
По отношение на договора за съвместна дейност субсидиарно приложение намират общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите.
източник: http://www.lex.bg
потребител Hristina Konakchieva
отговори на въпрос
на 27 Февр. 2013
Благодаря Ви за бързият отговор-много е изчерпателен!
