Представете си следната ситуация: Фирмата Ви е ООД, регистрирана по ЗДДС. Собственици на капитала са двама души: български и германски гражданин. Дружеството ще отпуска заем на германския гражданин в размер на 20 000 лева със срок на погасяване 2025 година.
Въпрос: В какъв размер трябва да е лихвата по заема? Може ли да се отпусне заемът без лихва? Какви данъци трябва да се платят и какви декларации трябва да се подадат?
Цяло експертно решение по темата е дадено в „Книга на счетоводителя – разяснени ситуации от практиката“. В книгата ще получите още десетки решения относно: счетоводство, ДДС и данъци – цели въпроси с конкретните им експертни отговори! Вземете изданието тук >>
А ето и отговора на въпроса от експерт Елена Илиева:
Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Наред с това и на основание чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО, договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага представляват отклонение от данъчно облагане и данъчната основа се определя, като се взема предвид данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
Видно от цитираните разпоредби, всеки договор за кредит между съдружник и неговото дружество, чиито условия се отличават от пазарните, подлежи на регулиране до размера на пазарната лихва. Наред с това, превишението над обичайните пазарни нива ще се счита за скрито разпределение на печалба със съответните последици – данък върху дивидентите по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ и санкция по чл. 267, ал. 1 от ЗКПО, освен когато скритото разпределение е декларирано в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за съответната година.
В конкретната ситуация имате два варианта. Първият вариант е дружеството да предостави кредита с пазарна лихва и при пазарни условия. Тук следва да отбележим, че падежите на главниците и лихвите също би следвало да се договорят при пазарни условия и да се спазват, тъй като вземания от съдружници, собственици и акционери, които не са уредени в разумен срок, също могат да се възприемат като скрито разпределение на печалба.
Другият вариант е да предоставите заема безлихвено или при лихвен процент, който се отличава от пазарните нива, като в този случай следва да определите пазарен лихвен процент и да регулирате данъчния финансов резултат с размера на пазарната лихва. Наред с това, следва да декларирате и внесете данък по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ за разликата между договорената и пазарната лихва и да декларирате скрито разпределение на печалба с цел да избегнете санкцията по чл. 267, ал. 1 от ЗКПО. Напомняме, че ако съдружникът не внесе размера на окончателния данък върху дивидентите, той също следва да се счита за скрито разпределение на печалба и да се декларира и обложи по горепосочения ред.
Източник: „Книга на счетоводителя – разяснени ситуации от практиката“. Поръчайте тук >>
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
4 Коментари