Обнародван е Закон за несъстоятелност на физическите лица

» Данъчно облагане и такси » Обнародван е Закон за несъстоятелност на физическите лица

07 Юли. 2025 ClubSchetovodstvo.bg

Етикети: Закон за несъстоятелност на физическите лица, несъстоятелност на физическите лица, Държавен вестник

В брой 54 на ДЪржавен вестник от дата 4.7.2025 г. е обнародван Закон за несъстоятелност на физическите лица.

УКАЗ № 103

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за несъстоятелност на физическите лица, приет от 51-вото Народно събрание на 19 юни 2025 г.

Издаден в София на 27 юни 2025 г.

Президент на Републиката: Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Георги Георгиев

ЗАКОН
за несъстоятелност на физическите лица

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I
Основни разпоредби

Предмет

Чл. 1. Този закон урежда:

1. производството по несъстоятелност на физическите лица, които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници и желаят задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в едно общо съдебно производство;

2. условията и реда за погасяване на задължения на добросъвестния длъжник след откриване на производство по несъстоятелност.

Изключения

Чл. 2. (1) Законът не се прилага по отношение на физическите лица, които упражняват търговска дейност като еднолични търговци или упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи, когато имат задължения, произтичащи от упражняваната дейност, занаят или професия.

(2) В случай че за физическото лице са налице едновременно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по този закон и по Търговския закон, прилагат се разпоредбите на Търговския закон.

Цел на производството по несъстоятелност

Чл. 3. (1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания.

(2) В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и членовете на неговото семейство.

Раздел II
Основни принципи

Диспозитивно начало

Чл. 4. Съдебното производство започва по молба на добросъвестния длъжник. Длъжникът не е длъжен да иска откриване на производство по несъстоятелност.

Участие на кредиторите

Чл. 5. В производството по несъстоятелност имат право да участват всички кредитори на длъжника.

Доброволно изпълнение

Чл. 6. В производството по несъстоятелност се разглеждат всички възможности за доброволно изпълнение на задълженията чрез план за погасяване или извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите.

Добросъвестност

Чл. 7. Длъжникът под страх от отговорност за вреди е длъжен да упражнява предоставените му в този закон права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Той е длъжен да изнася пред съда и синдика само истината за своето имущество, да оказва съдействие и да не препятства упражняването на правомощията на съда и на синдика и да не създава опасност за интересите на кредиторите.

Глава втора
УЧАСТНИЦИ И ОРГАНИ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Раздел I
Длъжник

Неплатежоспособност

Чл. 8. Неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати.

Добросъвестност

Чл. 9. (1) Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в този закон права, ако е добросъвестен. Добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си.

(2) Не се счита за добросъвестен длъжник, който:

1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;

2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;

3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;

4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение;

5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;

6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35;

7. е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;

8. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;

9. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;

10. в хода на производството е променил настоящия си адрес или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;

11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35.

(3) Значителна стойност на имуществото по ал. 2, т. 4 е стойността, която към момента на разпореждането надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца.

(4) Явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника е задължение, чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други задължения на длъжника, е несъразмерно с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка. При преценка на обстоятелствата по ал. 2, т. 5 се вземат предвид всички задължения на длъжника, както и имуществото и доходите му към момента на поемане на задължението.

(5) При преценка на обстоятелствата по ал. 2 се вземат предвид причините за тяхното настъпване, включително дали са настъпили поради непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.

Маса на несъстоятелността

Чл. 10. Масата на несъстоятелността обхваща всички имуществени права на длъжника, както и една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност.

Несеквестируемост

Чл. 11. Несеквестируемото имущество на длъжника, предвидено в Гражданския процесуален кодекс, не се включва в масата на несъстоятелността, освен в случаите по чл. 445 от Гражданския процесуален кодекс, и срещу него не може да бъде насочвано изпълнение.

Издръжка

Чл. 12. (1) Длъжникът осигурява своята издръжка по време на производството по несъстоятелност от несеквестируемите си доходи по смисъла на чл. 446 и 446а от Гражданския процесуален кодекс, а в случай че няма такива или са недостатъчни – и от останалото имущество до размера на несеквестируемия доход съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Средствата за допълване на издръжката до размера на несеквестируемия доход съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс, които трябва да се набавят чрез осребряване на секвестируемо имущество, се определят от съда съобразно семейното и имущественото състояние на длъжника и може да бъдат изменени при промяна на обстоятелствата.

Разноски на несъстоятелността

Чл. 13. (1) Разноски в производството по несъстоятелност са:

1. държавните такси;

2. възнаграждението на синдика;

3. разходите за съхраняване, попълване, оценяване и разпределение на масата;

4. средствата по чл. 12, ал. 2.

(2) Държавната такса се събира при предявяване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

(3) В производството по несъстоятелност се събират държавни такси съгласно тарифа, приета от Министерския съвет, като таксата е проста.

Обезщетение

Чл. 14. (1) Длъжник, който подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение на кредиторите за претърпените във връзка с производството имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, ако е действал умишлено или с груба небрежност.

(2) Отговорността за заплащане на обезщетение по ал. 1 възниква, в случай че молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена или образуваното производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила решение поради недобросъвестност на длъжника.

Раздел II
Кредитори

Кредитори на несъстоятелността

Чл. 15. (1) Кредитори на несъстоятелността са лицата, които имат вземане към длъжника независимо от вида и момента на възникването му.

(2) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността по предвидените в този закон условия и ред.

(3) Кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение.

(4) Кредиторът упражнява своите права в производството по несъстоятелност самостоятелно или чрез участие в събранието на кредиторите.

Ред на удовлетворяване на вземанията

Чл. 16. (1) В производството по несъстоятелност вземанията се удовлетворяват в следния ред:

1. вземания, обезпечени с ипотека или залог – от получената сума при реализацията на обезпечението;

2. вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаната вещ;

3. разноски по несъстоятелността;

4. вземания за издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;

5. публичноправни вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

6. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;

7. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

8. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

9. вземане по отпуснат на длъжника кредит или заем от свързано лице;

10. безвъзмездна сделка;

11. разноските на кредиторите за един адвокат във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност.

Вижте целия Закон тук >>

Източник: Държавен вестник