Корпоративен данък. ЗКПО 2017

На облагане с корпоративен данък подлежи:

 

⚬ печалбата на местните юридически лица;   

⚬ печалбата на местните юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество;

 печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.

 

Кой плаща корпоративен данък? 

 

⚬ Местните юридически лица – търговски дружества.

⚬ Местните юридически лица, които не са търговци – за печалбата им от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.

⚬ Местните неперсонифицирани дружества и осигурителни каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване.

⚬ Чуждестранните юридически лица, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност.

⚬ Чуждестранните неперсонифицирани дружества, когато осъществяват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност.
 

Корпоративен данък не заплащат лицата, които подлежат на облагане само с алтернативни данъци за съответната дейност, посочена в част пета от ЗКПО:

⚬ бюджетните предприятия;

⚬ организаторите на хазартни игри и

⚬ лицата, извършващи дейност от опериране на кораби.
 

Съгласно чл. 218, ал. 2 от ЗКПО организаторите на хазартни игри и лицата, извършващи дейност от опериране на кораби, се облагат с корпоративен данък за всички останали дейности извън подлежащите на облагане с алтернативен данък. Следователно за дейностите си извън подлежащите на облагане с алтернативен данък, тези лица са задължени за корпоративен данък.

 

Закони

 

Облагането с корпоративен данък се регламентира от Закона за корпоративното подоходно облагане.

 

На основание чл. 92, ал. 3 от ЗКПО с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността (съгласно § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО годишен отчет за дейността е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката).

 

Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:

 

1. не са извършвали дейност през годината и

 

2. не са отчели приходи или разходи за годината, съгласно счетоводното законодателство.

 

Данъчна основа

 

Съгласно чл. 19 от ЗКПО данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.

 

Размер на данъка

 

Данъчната ставка на корпоративния данък е 10 на сто (чл. 20 от ЗКПО).

 

Санкции

 

Съгласно чл. 261, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този Закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. При повторно (§ 1, т. 44 от ДР на ЗКПО) нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 6000 лв. (чл. 261, ал. 2 от ЗКПО).

 

На основание чл. 262 от ЗКПО данъчно задължено лице, което не подаде приложение към годишната данъчна декларация или посочи неверни данни или обстоятелства в него, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв.

 

Според разпоредбата на чл. 263 от ЗКПО данъчно задължено лице, което отчете стопанска операция в нарушение на счетоводната си политика и това води до неправилно определяне на счетоводния му финансов резултат, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв. за всяко нарушение. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 200 до 2000 лв. за всяко нарушение.

 

Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3 (за подаване на годишен отчет за дейността), се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - в размер от 1500 до 5000 лв. (чл. 276 от ЗКПО).

 

Съгласно чл. 278 от ЗКПО актовете за установяване на нарушенията се съставят от органите на НАП, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от упълномощено от него длъжностно лице.

 

Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателнитепостановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

източник: nap.bg