Разходите за подобрения върху наети активи

 

Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО подобренията по наети активи се третират за данъчни цели като нематериални активи. За последващите разходи за подобрение върху нает актив не намират приложение изискванията за „прагове“ за данъчни цели.

Ако подобрението е дълготраен амортизируем актив, то следва да се включи в данъчния амортизационен план по реда на чл. 58 от ЗКПО.
 

Когато подобрението е дълготраен амортизируем актив, за него се прилага данъчна амортизационна норма по чл. 55, ал. 1, т. 6 от ЗКПО, т. е. нормата за VІ-та категория, като същата не може да превишава 33 1/3 процента, при системно прилагане на линеен метод. Обикновено нормата се изгражда съобразно годините по договора за наем. Например, ако активът е нает с договор за наем за 5 години, данъчната амортизационна норма е 100/5 = 20 %.
 

С договора за наем се определя за чия сметка са разходите за подобрение - за сметка на наема, до определена сума, или за сметка на наемателя, т. е. безвъзмездно.
 

С промяната на чл. 9, ал. 3, т. 3 от ЗДДС (в сила от 2013 г.) безвъзмездното извършване на услуга за подобрение по нает или предоставен за ползване актив се приравнява на доставка на услуга.
 

Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 6 данъчното събитие на тази услуга възниква на датата на фактическото връщане на актива с подобрението от наемателя на наемодателя поради прекратяване/изтичане срока на наемния договор, ако подобрението не е предвидено по договора като условие и/или задължение.
 

Датата на данъчното събитие е датата на протокола за "предаване-приемане", с който наемателят връща на наемодателя наетия актив, заедно с подобрението. На тази датата данъкът става изискуем.
 

Статията от Евгени Рангелов продължава в 16-ти бр. на Съветник: Данъци и такси на моята фирма - вижте повече тук >>