Въпрос: Собственикът на фирма ЕООД, регистрирана по ДДС, заминава в командировка в страна от ЕС, с цел изкарване на курс и придобиване на сертификат в университет, свързан с основната дейност на фирмата. За проведения курс фирмата заплаща и получава фактура, в която няма начислено ДДС, няма VAT на издателя, а само номер на учебното заведение. Как трябва да постъпим, за да ползваме фактурата за разход? Трябва ли да се издадем протокол по чл. 117 от ЗДДС и в коя колона от дневника за продажби и дневника за покупки трябва да го отбележим?
Отговор на въпроса даде експерт Ели Марова в книгата с решени ТРЗ, счетоводни и данъчни казуси – „Двойно ръководство: ТРЗ и счетоводство“. Вижте още какви решения ще намерите в книгата тук >>
А ето и решението на казуса:
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. ЕООД, регистрирано по ДДС и установено в страната, е данъчно задължено лица, затова мястото на изпълнение на услугата е в България.
Чл. 41 от Закона определя освободени доставките на университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, но само предоставяни от институции в системата по Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за висшето образование, Закона за професионалното образование и обучение, както и от доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции. Университетът от ЕС не отговаря на изискванията, затова доставката не е освободена.
Чл. 82, ал. 2, т. 3 определя, че когато доставката на услуга е с място на изпълнение в страната, доставчикът е данъчно задължено лице, установено извън страната и доставката е облагаема, данъкът е изискуем от получателя ДЗЛ.
Остава въпросът дали университетът е данъчно задължено лице или не. Регламент 282/2011 в чл. 18 определя правила за определяне на данъчно задължено лице само на получателя на доставката. За доставчиците следваме чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, която определя, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Изключенията са изброени в чл. 3, ал. 5 и очевидно университетът не се включва в тях. Ето защо университетът следва да се счита за данъчно задължено лице.
След като всички условия на чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона са изпълнени, данъкът е изискуем от получателя и следва да го начисли с протокол по чл. 117. Протоколът се отразява в двата дневника като в дневника за покупки се отразява спрямо правото на данъчен кредит, а в дневника за продажби в колони 14 за данъчната основа и 15 за данъка.
Източник: „Двойно ръководство: ТРЗ и счетоводство“. Вземете книгата тук >>
А ето и решението на казуса:
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. ЕООД, регистрирано по ДДС и установено в страната, е данъчно задължено лица, затова мястото на изпълнение на услугата е в България.
Чл. 41 от Закона определя освободени доставките на университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, обучението за придобиване на ключови компетентности, но само предоставяни от институции в системата по Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за висшето образование, Закона за професионалното образование и обучение, както и от доставчици на обучение за придобиване на ключови компетентности, включени в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или културно-просветни или научни институции. Университетът от ЕС не отговаря на изискванията, затова доставката не е освободена.
Чл. 82, ал. 2, т. 3 определя, че когато доставката на услуга е с място на изпълнение в страната, доставчикът е данъчно задължено лице, установено извън страната и доставката е облагаема, данъкът е изискуем от получателя ДЗЛ.
Остава въпросът дали университетът е данъчно задължено лице или не. Регламент 282/2011 в чл. 18 определя правила за определяне на данъчно задължено лице само на получателя на доставката. За доставчиците следваме чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, която определя, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Изключенията са изброени в чл. 3, ал. 5 и очевидно университетът не се включва в тях. Ето защо университетът следва да се счита за данъчно задължено лице.
След като всички условия на чл. 82, ал. 2, т. 3 от Закона са изпълнени, данъкът е изискуем от получателя и следва да го начисли с протокол по чл. 117. Протоколът се отразява в двата дневника като в дневника за покупки се отразява спрямо правото на данъчен кредит, а в дневника за продажби в колони 14 за данъчната основа и 15 за данъка.
Източник: „Двойно ръководство: ТРЗ и счетоводство“. Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
1 Коментари