Съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.
(Анализът е от експерт Мина Янкова и е включен в най-новото издание от 2022 г. - „Данъчно третиране на сделки с недвижими имоти в контекста на ЗДДС“. Вижте книгата и нейното съдържание тук >>)
На основание чл. 73, ал. 2 от ЗДДС размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая. Същият се определя, като съотношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит - числител, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности - знаменател.
Оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето, включва и стойността на доставките и дейностите извън рамките на икономическата дейност на лицето, с изключение на тези, за които не се приспада данъчен кредит на основание чл. 71а и 71б от ЗДДС. Доставките, за които е приложено пропорционално приспадане по чл. 71а, следва да бъдат изключени от знаменателя при изчисляване на коефициента по чл. 73 от ЗДДС. Съгласно чл. 73, ал. 4, т. 4 всички други доставки и дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, за които не се дължи данък по чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от ЗДДС, независимо че попадат извън обхвата на облагането с ДДС (например дейността на публичните органи, която не се третира като независима икономическа дейност) следва да участват в знаменателя при изчисляване на коефициента за определяне на размера на частичния данъчен кредит. В знаменателя следва да се включат и направени дарения, извън обхвата на ДДС (за които не е начислен данък, т. к. не е приспаднат такъв).
Оборотите, които не се включват при изчисляване на подлежащия на първоначално приспадане данък, са регламентирани в чл. 64 от ППЗДДС.
При изчисляване на коефициента в оборота на знаменателя, с чл. 64, ал. 1, т. 3 и 4 от ППЗДДС е регламентирано, че няма да се включват доставките на дълготрайни активи, използвани от данъчно задълженото лице в рамките на независимата му икономическа му дейност и на недвижими имоти и на финансови услуги, които са с инцидентен характер. С изключването на доставките на дълготрайни активи, използвани от данъчно задълженото лице в рамките на независимата му икономическа му дейност и на недвижими имоти и на финансови услуги, които са с инцидентен характер, от знаменателя при изчисляване на коефициента се постига съответствие с член 174, параграф 2, б. а и б от Директива 2006/112/ЕО. Продажбите на дълготрайни активи и при сделки с недвижими имоти или при финансови сделки, които са извършени само като съпътстващи, т.е. които имат само второстепенно или случайно значение по отношение на общия оборот на предприятието, не отразяват стопанската дейност на данъчно задълженото лице. В Решение C 306/94, точка 21, съдът е приел, че невключването на съпътстващите финансови сделки в знаменателя на дробната величина, използвана за изчисляване на подлежащата на приспадане част, е насочено към осигуряване на съобразяването с целта за пълна неутралност, гарантирана от общата система по ДДС. Ако всички резултати от финансовите сделки на данъчно задълженото лице, които имат връзка с дадена облагаема дейност, трябва да се включат в посочения знаменател, дори когато получаването им не е свързано с използване на стоки или услуги, за които се дължи ДДС, или най-малкото е свързано само с използването им в много ограничена степен, изчислението на приспадането би било неправилно. Тези сделки се изключват, само ако не са свързани с обичайната стопанска дейност на данъчно задълженото лице.
Казус: Дружество извършва независима икономическа дейност, която се състои от облагаеми доставки (продажба на недвижими имоти) и освободени доставки (отдаване под наем за жилищни нужди на сграда на физически лица). През годи- ната дружеството е отпускало нерегулярно заеми на собствениците, като е начислявало лихви. Дружеството не е отчитало други разходи, свързани с отпускането на заемите. Как следва да се определи коефициентът за частичен данъчен кредит?
На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има възможност да приспада данъка, начислен върху придобитите от него или доставени му стоки или услуги, предназначени за осъществяването на облагаеми сделки. За стоките и услугите, предназначени да бъдат използвани за нуждите както на сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане, чл. 73, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че се приспада само частта от ДДС, която се приписва на първата категория сделки.
При определяне на размера на частичния данъчен кредит се взема предвид оборотът, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 73, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗДДС. Оборотите, които не се включват при изчисляване на подлежащия на първоначално приспадане данък са регламентирани в чл. 64, ал. 1, т. 3 и 4 от ППЗДДС, като изрично са изключени доставките, които имат инцидентен характер.
В решение № 13622 от 13.11.2014 г. по адм. дело № 475/ 2014 г. на ВАС е посочено, че когато лице предоставя заеми, макар и тази му дейност да не се определя като основна, стойността на лихвите следва да бъде взета предвид при определяне размера на коефициента за частичния данъчен кредит.
В същото време в решение на СЕС по дело С-378/15, Съдът е постановил, че за определяне на подлежащата на приспадане част, трябва да се изключи сумата от оборота по „съпътстващи сделки с недвижими имоти и съпътстващи финансови сделки“. Съдът е уточнил, че макар да е възможно размерът на приходите от финансови сделки да наложи извода, че тези сделки не трябва да се разглеждат като „съпътстващи“, класифицирането им като „съпътстващи сделки“ не може да бъде изключено само поради факта, че приходите от тях надвишават тези от основната дейност на предприятието. В допълнение, дадена икономическа дейност трябва да бъде квалифицирана като „съпътстваща“, при положение че не съставлява пряко, постоянно и необходимо продължение на облагаемата дейност на предприятието и не предполага значително използване на стоки или услуги, за които се дължи ДДС.
Доколкото извършените финансови сделки (заемите, които дружеството е отпускало) нямат връзка с облагаеми дейности на дружеството и за извършването им не са използвани стоки и услуги, за които е платен ДДС, тези финансови сделки могат да се считат за „съпътстващи“.
Източник: „Данъчно третиране на сделки с недвижими имоти в контекста на ЗДДС“. Вземете книгата тук >>
На основание чл. 73, ал. 2 от ЗДДС размерът на частичния данъчен кредит се определя, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая. Същият се определя, като съотношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит - числител, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности - знаменател.
Оборотът, отнасящ се за всички доставки и дейности на лицето, включва и стойността на доставките и дейностите извън рамките на икономическата дейност на лицето, с изключение на тези, за които не се приспада данъчен кредит на основание чл. 71а и 71б от ЗДДС. Доставките, за които е приложено пропорционално приспадане по чл. 71а, следва да бъдат изключени от знаменателя при изчисляване на коефициента по чл. 73 от ЗДДС. Съгласно чл. 73, ал. 4, т. 4 всички други доставки и дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, за които не се дължи данък по чл. 6, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от ЗДДС, независимо че попадат извън обхвата на облагането с ДДС (например дейността на публичните органи, която не се третира като независима икономическа дейност) следва да участват в знаменателя при изчисляване на коефициента за определяне на размера на частичния данъчен кредит. В знаменателя следва да се включат и направени дарения, извън обхвата на ДДС (за които не е начислен данък, т. к. не е приспаднат такъв).
Оборотите, които не се включват при изчисляване на подлежащия на първоначално приспадане данък, са регламентирани в чл. 64 от ППЗДДС.
При изчисляване на коефициента в оборота на знаменателя, с чл. 64, ал. 1, т. 3 и 4 от ППЗДДС е регламентирано, че няма да се включват доставките на дълготрайни активи, използвани от данъчно задълженото лице в рамките на независимата му икономическа му дейност и на недвижими имоти и на финансови услуги, които са с инцидентен характер. С изключването на доставките на дълготрайни активи, използвани от данъчно задълженото лице в рамките на независимата му икономическа му дейност и на недвижими имоти и на финансови услуги, които са с инцидентен характер, от знаменателя при изчисляване на коефициента се постига съответствие с член 174, параграф 2, б. а и б от Директива 2006/112/ЕО. Продажбите на дълготрайни активи и при сделки с недвижими имоти или при финансови сделки, които са извършени само като съпътстващи, т.е. които имат само второстепенно или случайно значение по отношение на общия оборот на предприятието, не отразяват стопанската дейност на данъчно задълженото лице. В Решение C 306/94, точка 21, съдът е приел, че невключването на съпътстващите финансови сделки в знаменателя на дробната величина, използвана за изчисляване на подлежащата на приспадане част, е насочено към осигуряване на съобразяването с целта за пълна неутралност, гарантирана от общата система по ДДС. Ако всички резултати от финансовите сделки на данъчно задълженото лице, които имат връзка с дадена облагаема дейност, трябва да се включат в посочения знаменател, дори когато получаването им не е свързано с използване на стоки или услуги, за които се дължи ДДС, или най-малкото е свързано само с използването им в много ограничена степен, изчислението на приспадането би било неправилно. Тези сделки се изключват, само ако не са свързани с обичайната стопанска дейност на данъчно задълженото лице.
Казус: Дружество извършва независима икономическа дейност, която се състои от облагаеми доставки (продажба на недвижими имоти) и освободени доставки (отдаване под наем за жилищни нужди на сграда на физически лица). През годи- ната дружеството е отпускало нерегулярно заеми на собствениците, като е начислявало лихви. Дружеството не е отчитало други разходи, свързани с отпускането на заемите. Как следва да се определи коефициентът за частичен данъчен кредит?
На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има възможност да приспада данъка, начислен върху придобитите от него или доставени му стоки или услуги, предназначени за осъществяването на облагаеми сделки. За стоките и услугите, предназначени да бъдат използвани за нуждите както на сделки, за които данъкът върху добавената стойност подлежи на приспадане, така и за сделки, за които данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане, чл. 73, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че се приспада само частта от ДДС, която се приписва на първата категория сделки.
При определяне на размера на частичния данъчен кредит се взема предвид оборотът, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл. 73, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗДДС. Оборотите, които не се включват при изчисляване на подлежащия на първоначално приспадане данък са регламентирани в чл. 64, ал. 1, т. 3 и 4 от ППЗДДС, като изрично са изключени доставките, които имат инцидентен характер.
В решение № 13622 от 13.11.2014 г. по адм. дело № 475/ 2014 г. на ВАС е посочено, че когато лице предоставя заеми, макар и тази му дейност да не се определя като основна, стойността на лихвите следва да бъде взета предвид при определяне размера на коефициента за частичния данъчен кредит.
В същото време в решение на СЕС по дело С-378/15, Съдът е постановил, че за определяне на подлежащата на приспадане част, трябва да се изключи сумата от оборота по „съпътстващи сделки с недвижими имоти и съпътстващи финансови сделки“. Съдът е уточнил, че макар да е възможно размерът на приходите от финансови сделки да наложи извода, че тези сделки не трябва да се разглеждат като „съпътстващи“, класифицирането им като „съпътстващи сделки“ не може да бъде изключено само поради факта, че приходите от тях надвишават тези от основната дейност на предприятието. В допълнение, дадена икономическа дейност трябва да бъде квалифицирана като „съпътстваща“, при положение че не съставлява пряко, постоянно и необходимо продължение на облагаемата дейност на предприятието и не предполага значително използване на стоки или услуги, за които се дължи ДДС.
Доколкото извършените финансови сделки (заемите, които дружеството е отпускало) нямат връзка с облагаеми дейности на дружеството и за извършването им не са използвани стоки и услуги, за които е платен ДДС, тези финансови сделки могат да се считат за „съпътстващи“.
Източник: „Данъчно третиране на сделки с недвижими имоти в контекста на ЗДДС“. Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
1 Коментари