Основания за регистрация по ЗДДС. Видове регистрация по ЗДДС

Освен с общата регистрация на лицата, вписани в регистъра на НАП по реда на чл. 80 от ДОПК, в данъчното законодателство са предвидени и два вида специална регистрация – регистрацията по ЗАДС и ЗДДС. 

 

Така съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този Закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12.

 

Съгласно ал. 2 пък, на регистрация по този Закон подлежи и всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.

 

За да вникнем по-дълбоко в смисъла на  горецитираните норми, следва да отговорим на следните въпроси: Кога едно лице следва да се счита за данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС? Кога това лице следва да се счита за установено на територията на страната по смисъла на Закона и кога това лице извършва облагаеми доставки на стоки и услуги по смисъла на  чл. 12 от ЗДДС. 

 

За да отговорим на първия въпрос, на първо място следва да имаме предвид нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. 

 

В ал. 2 пък, е направено уточнение, съгласно което  независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. 

 

За да бъдем полезни за читателя и за да има нашата статия по-голяма практическа насоченост, по-долу ще разгледаме и няколко актуални към настоящия момент  казуса от практиката на НАП, за да придобием по-голяма яснота кога приходната агенция приема, че едно лице следва да бъде регистрирано за целите на ДДС в България.

 

Taка например в практиката на НАП често е поставян въпросът дали продажбата на лично имущество, придобито по наследство или пък съпружеска имуществена общност (СИО), следва да бъде считано за независима икономическа дейност и следва ли да води до регистрация по ЗДДС.  

    

Становището на приходните органи по този въпрос е, че независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. От значение е конкретната дейност дали е извършвана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество, с цел получаване на редовен доход от него. Без значение се явява фактът по какъв начин е придобито имуществото и кога, дали същото е в семейна имуществена общност или на чие име е придобито.

 

Относно извършването на разпоредителна сделка с недвижимия имот – УПИ,  същата няма да представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, при условие че се извършва еднократно, а не редовно и по занятие. В този случай сделката ще попада извън обхвата на ЗДДС и няма да представлява доставка по смисъла на ЗДДС. 

 

Извършването на разпоредителни сделки с недвижими имоти няма да представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, само ако се извършва еднократно, а не редовно или по занятие. Сделките ще попадат извън обхвата на ЗДДС и няма да представляват доставки по смисъла на ЗДДС. Само при такава хипотеза няма да възникне задължение за начисляване на ДДС.

 

В случаите, когато физическо лице извършва множество подобни сделки за получаване на редовен доход считаме, че е налице упражняване на независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС.

 

В случай, когато физическото лице инцидентно извърши единични сделки в качеството си на физическо лице /напр. инцидентно продава личния си автомобил или свой собствен недвижим имот/, които не могат да се квалифицират като независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, то тези сделки са извън обхвата на Закона и само при такава хипотеза няма да възникне задължение за начисляване на ДДС.

 

Следващият въпрос, който поставя правната регламентация на  регистрацията по ЗДДС, е кога едно лице следва да се счита за установено на територията на страната по смисъла на Закона.  

 

...анализът продължава в "Как да избегнете санкция при проверка? Наръчник за данъкоплатци" - тук >>