Анализ от данъчен експерт Елена Илиева, включен в най-новия брой на счетоводното списание "Съветник: Данъци и такси на моята фирма". Вижте темите в броя тук >>
С §29 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. (ДВ бр. 66/1.08.2023 г.) бяха направени допълнения в ЗДДС, с които за предприятията се въвежда ново административно задължение за деклариране на счетоводни данни за размера на касовите наличности и на вземанията по разчети със собственици и персонал.
В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет за обсъждане в Народното събрание, е посочено, че от тези данни може да се направят изводи за наличие на отклонения от данъчно облагане, свързани с данъка върху добавената стойност, както и да се вземат мерки за правилното събиране на ДДС. Изхождайки от тези предпоставки се счита, че тази мярка се явява пропорционална спрямо очаквания от нея ефект в сферата на ДДС.
Според изложените мотиви на правителството събираната информация ще предостави възможност за извършване на анализ на риска с цел осигуряване правилното събиране на ДДС и за предотвратяване на данъчните измами, тъй като ще може да се проследява размера на касовата наличност. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с посочената паричната наличност, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.
Законопроектът е приет с някои изменения в частта, касаеща ЗДДС, включително и след активната намеса на различни професионални организации, в резултат от което в чл. 123 от ЗДДС е създадена нова алинея 10, която съдържа въпросните задължения и е в сила от 01.07.2023 г.
Съгласно текста на нормата задължение за деклариране възниква за всички лица, за които са изпълнени едновременно две условия:
>> са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;
>> са регистрирани по ЗДДС.
Съгласно чл. 2 от Закона за счетоводството предприятия са:
>> търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци;
>> местните юридически лица, които не са търговци;
>> бюджетните предприятия;
>> консорциумите по смисъла на Търговския закон;
>> дружествата по Закона за задълженията и договорите;
>> съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;
>> фондовете за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
>> търговските представителства;
>> чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.
Задължение за деклариране не възниква за лица, за които не е изпълнено поне едно от двете условия към края на календарното тримесечие.
Примери (без претенции за изчерпателност):
Задължение да декларира данни по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС не възниква за търговец (предприятие по смисъла на Закона за счетоводството), който не е регистриран по ЗДДС.
Задължение да декларира данни по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС не възниква за търговец (предприятие по смисъла на Закона за счетоводството), който е дерегистриран по ЗДДС в течение на календарното тримесечие, тъй като той не е регистрирано лице към края на тримесечието.
Задължение да декларира данни по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС не възниква за физическо лице – свободна професия, което е регистрирано по ЗДДС, тъй като то не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството.
Задължение да декларира данни по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС не възниква за чуждестранно дружество, регистрирано по ЗДДС в България, освен ако дейността му не формира място на стопанска дейност тук.
Целия анализ прочетете в броя на списанието, като го поръчате от тук >>
В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет за обсъждане в Народното събрание, е посочено, че от тези данни може да се направят изводи за наличие на отклонения от данъчно облагане, свързани с данъка върху добавената стойност, както и да се вземат мерки за правилното събиране на ДДС. Изхождайки от тези предпоставки се счита, че тази мярка се явява пропорционална спрямо очаквания от нея ефект в сферата на ДДС.
Според изложените мотиви на правителството събираната информация ще предостави възможност за извършване на анализ на риска с цел осигуряване правилното събиране на ДДС и за предотвратяване на данъчните измами, тъй като ще може да се проследява размера на касовата наличност. Целта на предложението е да се изследват всички факти и обстоятелства, свързани с посочената паричната наличност, както и за наличието на сделки, сключени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане.
Законопроектът е приет с някои изменения в частта, касаеща ЗДДС, включително и след активната намеса на различни професионални организации, в резултат от което в чл. 123 от ЗДДС е създадена нова алинея 10, която съдържа въпросните задължения и е в сила от 01.07.2023 г.
Съгласно текста на нормата задължение за деклариране възниква за всички лица, за които са изпълнени едновременно две условия:
>> са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството;
>> са регистрирани по ЗДДС.
Съгласно чл. 2 от Закона за счетоводството предприятия са:
>> търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци;
>> местните юридически лица, които не са търговци;
>> бюджетните предприятия;
>> консорциумите по смисъла на Търговския закон;
>> дружествата по Закона за задълженията и договорите;
>> съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;
>> фондовете за извършване на плащания и осигурителните каси по смисъла на Кодекса за социално осигуряване;
>> търговските представителства;
>> чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.
Задължение за деклариране не възниква за лица, за които не е изпълнено поне едно от двете условия към края на календарното тримесечие.
Примери (без претенции за изчерпателност):
Задължение да декларира данни по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС не възниква за търговец (предприятие по смисъла на Закона за счетоводството), който не е регистриран по ЗДДС.
Задължение да декларира данни по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС не възниква за търговец (предприятие по смисъла на Закона за счетоводството), който е дерегистриран по ЗДДС в течение на календарното тримесечие, тъй като той не е регистрирано лице към края на тримесечието.
Задължение да декларира данни по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС не възниква за физическо лице – свободна професия, което е регистрирано по ЗДДС, тъй като то не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството.
Задължение да декларира данни по чл. 123, ал. 10 от ЗДДС не възниква за чуждестранно дружество, регистрирано по ЗДДС в България, освен ако дейността му не формира място на стопанска дейност тук.
Целия анализ прочетете в броя на списанието, като го поръчате от тук >>
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари