Представяме Ви част от експертен анализ от най-новия октомврийски брой на списание „Съветник: Данъци и такси на моята фирма“. Какво още ще намерите в новия брой на списанието:
✔ Промени в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност за 2022 г., свързани с намалена и нулева данъчна ставка – анализ експерт Мина Янкова
✔ Промени в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност за 2022 г., свързани с прецизиране на разпоредби по прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за внос за обслужване на едно гише (OSS) – анализ от експерт Мина Янкова
✔ Някои аспекти по прилагането на ЗКПО и ЗДДС при търговия с финансови инструменти – анализ от експерт Елена Илиева
✔ Влизане в сила и обжалване на актове в контролните производства по ДОПК – анализ от проф. д-р Любка Ценова
✔ Приложение на ЗДДФЛ и ЗДДС при покупко-продажба на финансови инструменти и чуждестранна валута от физически лица – анализ от експерт Елена Илиева
✔ Данъчно-осигурителен календар за м. януари 2023 г.
✔ Данъчно-осигурителен календар за м. ноември 2022 г.
✔ Данъчно-осигурителен календар за м. декември 2022 г.
Списанието можете да поръчате тук >>
✔ Промени в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност за 2022 г., свързани с намалена и нулева данъчна ставка – анализ експерт Мина Янкова
✔ Промени в Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност за 2022 г., свързани с прецизиране на разпоредби по прилагане на режим извън Съюза, режим в Съюза и режим за внос за обслужване на едно гише (OSS) – анализ от експерт Мина Янкова
✔ Някои аспекти по прилагането на ЗКПО и ЗДДС при търговия с финансови инструменти – анализ от експерт Елена Илиева
✔ Влизане в сила и обжалване на актове в контролните производства по ДОПК – анализ от проф. д-р Любка Ценова
✔ Приложение на ЗДДФЛ и ЗДДС при покупко-продажба на финансови инструменти и чуждестранна валута от физически лица – анализ от експерт Елена Илиева
✔ Данъчно-осигурителен календар за м. януари 2023 г.
✔ Данъчно-осигурителен календар за м. ноември 2022 г.
✔ Данъчно-осигурителен календар за м. декември 2022 г.
Списанието можете да поръчате тук >>
А ето и анализа на експерт Елена Илиева относно приложение на ЗДДФЛ и ЗДДС при покупко-продажба на финансови инструменти и чуждестранна валута от физически лица:
С развитието на информационните технологии значително нараснаха и възможностите на физическите лица да инвестират относително бързо и лесно средства на международните валутни и финансови пазари. Съществуват множество Интернет платформи, с помощта на които може да се търгува на различни международни борси, предлагат се и различни мобилни приложения за трейдъри и не са малко хората, които използват тези възможности като източник на допълнителен, а понякога и на основен доход. В настоящия материал ще се спрем на спецификите на данъчното облагане на тези до- ходи по ЗДДФЛ, както и на категоризирането им по ЗДДС.
За целите на данъчното облагане на доходите и дейността на физическите лица от покупко-продажби на финансови инструменти и чуждестранна валута, както по ЗДДС, така и по ЗДДФЛ, следва на първо място да се определи дали дейността има стопански характер или се ограничава до обичайно управление на лично имущество (инвестиция на лични средства). В този смисъл е и административната практика на НАП, в която неизменно се посочва, че когато дейността по вид и характер може да се определи като търговска, тя подлежи на данъчно облагане по реда за еднолични търговци, независимо от наличието или липсата на търговска регистрация. Разграничението е от съществено значение и за целите на прилагане на ЗДДС, тъй като в обхвата на закона попадат само доставките, които представляват независима икономическа дейност за лицата.
Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва сделките, посочени в т. 1 - 15 на алинеята. За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1 на чл. 1 от закона. В Търговския закон няма изрични критерии кога дадена дейност се извършва по занятие. В правната теория се счита, че „дейност по занятие“ е постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер и чиято цел е създаване на постоянен доход. В практиката на ВАС, която се възприема и от НАП, като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие се посочва системното ѝ осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес (Решение на ВАС № 7301 от 23.05.2012 г. по а.д. № 1394 от 2012 г., Решение на ВАС № 5935 от 26.04.2013 г. по а.д. № 7552 от 2012 г. и др.).
За целите на ЗДДС приложение намира определението за независима икономическа дейност, съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, която, наред с конкретизацията на някои дейности, постановява, че независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Според практиката на НАП „редовно или по занятие“ предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/ дейностите, при което дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС е правно ирелевантно (изх. № № 24-37-8/27.05.2015 г., ЦУ на НАП).
Относно същността на понятието „независима икономическа дейност“ за целите на ДДС-облагането има обширна практика на Съда на Европейския Съюз. Понятието се определя в чл. 4 параграф 2 от Шеста директива като включваща всички дейности на производител, търговец или лице, доставящо услуги и по-специално дейността, включваща използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него. Терминът „използване“ се отнася, съгласно принципа на неутралност на общата данъчна система на ДДС, за всички тези дейности, каквато и да е юридическата им форма. По този повод от юриспруденцията става ясно, че само плащанията, които представляват възмездие за сделка или икономическа дейност влизат в обхвата на ДДС и че това не се отнася до обикновеното притежание на имущество. Освен това от член 2, точка 1 от Шестата директива е видно, че едно данъчнозадължено лице трябва да „действа в това си качество“, за да бъде една сделка обложена с ДДС (решение на СЕС по дело С-77/01, т. 47, 48, 49 и 50, решение по дело С-186/89 Van Tiem (1990) ECR І-4363, т. 17, решение по дело С-306/94 Regie dauphinoise (1996) ECR І-3695, т. 15, решение по дело С-333/91, Sofitman (1993) ECR І-3513, т. 13, решение по дела Regie dauphinoise, т. 17 и Floridienne and Berginvest, т. 26).
Целия анализ прочетете в бр. 51 на списанието „Съветник: Данъци и такси на моята фирма“. Вземете го тук >>
С развитието на информационните технологии значително нараснаха и възможностите на физическите лица да инвестират относително бързо и лесно средства на международните валутни и финансови пазари. Съществуват множество Интернет платформи, с помощта на които може да се търгува на различни международни борси, предлагат се и различни мобилни приложения за трейдъри и не са малко хората, които използват тези възможности като източник на допълнителен, а понякога и на основен доход. В настоящия материал ще се спрем на спецификите на данъчното облагане на тези до- ходи по ЗДДФЛ, както и на категоризирането им по ЗДДС.
За целите на данъчното облагане на доходите и дейността на физическите лица от покупко-продажби на финансови инструменти и чуждестранна валута, както по ЗДДС, така и по ЗДДФЛ, следва на първо място да се определи дали дейността има стопански характер или се ограничава до обичайно управление на лично имущество (инвестиция на лични средства). В този смисъл е и административната практика на НАП, в която неизменно се посочва, че когато дейността по вид и характер може да се определи като търговска, тя подлежи на данъчно облагане по реда за еднолични търговци, независимо от наличието или липсата на търговска регистрация. Разграничението е от съществено значение и за целите на прилагане на ЗДДС, тъй като в обхвата на закона попадат само доставките, които представляват независима икономическа дейност за лицата.
Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва сделките, посочени в т. 1 - 15 на алинеята. За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1 на чл. 1 от закона. В Търговския закон няма изрични критерии кога дадена дейност се извършва по занятие. В правната теория се счита, че „дейност по занятие“ е постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер и чиято цел е създаване на постоянен доход. В практиката на ВАС, която се възприема и от НАП, като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие се посочва системното ѝ осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес (Решение на ВАС № 7301 от 23.05.2012 г. по а.д. № 1394 от 2012 г., Решение на ВАС № 5935 от 26.04.2013 г. по а.д. № 7552 от 2012 г. и др.).
За целите на ЗДДС приложение намира определението за независима икономическа дейност, съгласно чл. 3, ал. 2 от закона, която, наред с конкретизацията на някои дейности, постановява, че независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение. Според практиката на НАП „редовно или по занятие“ предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/ дейностите, при което дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС е правно ирелевантно (изх. № № 24-37-8/27.05.2015 г., ЦУ на НАП).
Относно същността на понятието „независима икономическа дейност“ за целите на ДДС-облагането има обширна практика на Съда на Европейския Съюз. Понятието се определя в чл. 4 параграф 2 от Шеста директива като включваща всички дейности на производител, търговец или лице, доставящо услуги и по-специално дейността, включваща използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него. Терминът „използване“ се отнася, съгласно принципа на неутралност на общата данъчна система на ДДС, за всички тези дейности, каквато и да е юридическата им форма. По този повод от юриспруденцията става ясно, че само плащанията, които представляват възмездие за сделка или икономическа дейност влизат в обхвата на ДДС и че това не се отнася до обикновеното притежание на имущество. Освен това от член 2, точка 1 от Шестата директива е видно, че едно данъчнозадължено лице трябва да „действа в това си качество“, за да бъде една сделка обложена с ДДС (решение на СЕС по дело С-77/01, т. 47, 48, 49 и 50, решение по дело С-186/89 Van Tiem (1990) ECR І-4363, т. 17, решение по дело С-306/94 Regie dauphinoise (1996) ECR І-3695, т. 15, решение по дело С-333/91, Sofitman (1993) ECR І-3513, т. 13, решение по дела Regie dauphinoise, т. 17 и Floridienne and Berginvest, т. 26).
Целия анализ прочетете в бр. 51 на списанието „Съветник: Данъци и такси на моята фирма“. Вземете го тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
7 Коментари