Данъчно задължените лица по ЗКПО начисляват, декларират и внасят корпоративен данък по реда и в сроковете, установени в част втора на закона. Данъкът се начислява върху положителния финансов резултат (данъчна печалба) след преобразуване на счето¬водния финансов резултат с: данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики и другите суми, предвидени в закона.
Статията е част от експертното издание от Евгени Рангелов – „Документиране и счетоводно отчитане на данъците – данъчен наръчник на счетоводителя“, където експерт Рангелов разглежда всички данъчни правила и закони, счетоводни отчети на различни видове данъци (данъци върху разходи, алтернативни данъци, местни данъци, патентен данък, туристически данък и др.), данъчни регулации, положения на ДОПК с публичните вземания, документиране, деклариране и счетоводно отчитане на данъците по ЗКПО – пълен анализ на всички теми, експертни съвети, приложими в практиката Ви!
Само сега изданието се предлага в комплект с експертното практическо ръководство „Книга на счетоводителя – разяснени ситуации от практиката“, където пък ще затвърдите теоретичните счетоводни и данъчни познания с над 100 готови експертни решения на казуси от практиката, възникнали през настоящата 2021-ва година!
Вземете двете издания в комплект на промоционална сега още сега тук >>
>> Данъчни постоянни разлики
Данъчните постоянни разлики са приходи или разходи, които не се признават за данъчни цели, като при формиране на данъчния финансов резултат:
- с непризнатия разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат при преобразуването му в годината на неговото отчитане и резултатът не се преобразува в следващи години;
- с непризнатия приход (печалба) се намалява счетоводният финансов резултат при неговото преобразуване в годината на сче¬товодното отчитане на прихода и не се преобразува финансовият резултат през следващите години.
В чл. 26 от ЗКПО са третирани 12 вида счетоводни разходи, които не се признават за данъчни цели:
а/ по т. 1 - разходи, несвързани с дейността, и т. 2 - разходи, които не са документирани, коментирахме в предходните страници във връзка с предотвратяването на отклонение от данъчното обла¬гане и документалната обоснованост. Изискванията на т. 1 и т. 2 са ясни и по тях има утвърдена практика;
б/ по т. 3 се посочва непризнатият ДДС, като типичен пример за това е ползването на активи на предприятието за лични нужди, въпреки че при придобиване на актива е ползван данъчен кредит. Корекцията в тези случаи по чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е непризнат разход за данъчни цели; подобни са случаите, при които е ползван данъчен кредит по фактура, в която липсват реквизити, и това е в нарушение на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС;
в/ по т. 4 се посочва разход за ДДС, начислен от доставчик или орган по приходите, вкл. и при злоупотреби при условията на чл. 177 от ЗДДС. Като типичен случай можем да посочим сделка меж¬ду свързани лица, която не е сключена по пазарни цени, а обикно¬вено по занижени цени. Начисленият в по-малко ДДС следва да се доначисли, а счетоводният разход не се признава за данъчни цели и се посочва по тази статия. Ако начисленият в по-малко ДДС се събере от потребителя по доставката, няма да се прилага данъчната регулация по т. 4.
Почти при всички случаи разходите, посочени в чл. 26, се отчитат първоначално като текущи разходи по икономическите еле¬менти на сметките от група 60 Разходи по икономически елементи. При данъчната регулация не се коригира данъчната основа на раз¬ходите, а данъчният финансов резултат чрез увеличения/ намаления при преобразуването му, а оттам и корпоративния данък.
При неправилно отчетени счетоводни разходи от текущата година се съставя ЧЕРВЕНО СТОРНО за сметките от група 60. Ако се засягат минали отчетни периоди, се прилага корекцията по СС 8 и данъчното третиране по чл. 75, ал. 3 от ЗКПО.
Непризнати приходи за данъчни цели
С оглед да не се получи двойно данъчно облагане, законът с чл. 27 регламентира да не се признават за данъчни цели приходи, които са отчетени счетоводно в текущия период, но са във връзка с разходи, непризнати за данъчни цели в предходни периоди.
Този ред не се прилага за всички разходи, посочени в чл. 26, а само за разходите по т. т. 3, 4, 5, 6, 8 и 10; от чл. 26 и то само до направените увеличения на данъчния финансов резултат в пред¬ходни периоди.
Не се признават за данъчни цели и следните приходи:
- разпределени суми за дивиденти от местни юридически ли¬ца и чуждестранни юридически лица, които са местни лица за данъч¬ни цели на държава членка на ЕС или ЕИО;
- получени лихви върху недължимо внесени или събрани от органите по приходите публични задължения, както и за невъзстановен в срок ДДС.
За случаите по чл. 27 се съставят счетоводните статии:
Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
К-т с/ка 721 Приходи от лихви
или К-т с/ка 722 Приходи от съучастия
или К-т с/ка 709 Други приходи от дейността
Източник: „Документиране и счетоводно отчитане на данъците – данъчен наръчник на счетоводителя“. Вижте го тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
3 Коментари