Здравейте. Съпругът ми работи по трудов договор към чуждестранна фирма и пребивава в България не повече от 30 дни в годината. Страната, в която работи няма сключено споразумение с България за облагане на доходите. Интересува ме той дължи ли в България някакви данъци за парите, които биха постъпили по неговата сметка в Българска банка.
Добавена в
2 отговори
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 05 Дек. 2013
Много вероятно, лицето може да се счита за лице чийто център на жизнени интереси се намира в България, следователно то е местно физическо лице за България, независимо че пребивава за не повече от 30 дни в годината.Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
„Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, като реда на данъчното облагане е в зависимост от вида на конкретния доход. Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България (чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Във връзка с данъчното облагане на доходите от трудови правоотношения, в ЗДДФЛ в сила от 01.01.2007 г. са въведени някои нови правила, които касаят както реда на облагане на тези доходи, така и отговорностите, свързани с определянето и внасянето на данъка.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същия член, като понятията „трудови правоотношения” и „работодател” са ясно дефинирани в самия данъчен закон. Съгласно § 1, т. 26, б. „е” от ДР на ЗДДФЛ „Трудови правоотношения” са и правоотношенията, свързани с наемане от чуждестранно лице, което няма място на стопанска дейност или определена база в страната, на работна сила, когато трудът се полага на територията на страната. На основание т. 27 от същия параграф "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения.
Във Вашата хипотеза, при положение, че чуждестранното юридическо лице няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната не е работодател по смисъла на ЗДДФЛ, поради което няма задължение за удържане и внасяне на данък върху доходите от трудови правоотношения. В този случай, задължението за внасяне на данъка е на самото физическо лице. На основание разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ за придобитите през годината доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР от същия закон, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, физическото лице е задължено да подаде годишна данъчна декларация в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на им.”*
*извадка от указание на НАП, относно задължителното осигуряване и данъчното облагане на лице, сключило договор с предприятие от друга страна – член на ЕС, изх.№ и дата – неизв.
„Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, като реда на данъчното облагане е в зависимост от вида на конкретния доход. Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България (чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Във връзка с данъчното облагане на доходите от трудови правоотношения, в ЗДДФЛ в сила от 01.01.2007 г. са въведени някои нови правила, които касаят както реда на облагане на тези доходи, така и отговорностите, свързани с определянето и внасянето на данъка.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същия член, като понятията „трудови правоотношения” и „работодател” са ясно дефинирани в самия данъчен закон. Съгласно § 1, т. 26, б. „е” от ДР на ЗДДФЛ „Трудови правоотношения” са и правоотношенията, свързани с наемане от чуждестранно лице, което няма място на стопанска дейност или определена база в страната, на работна сила, когато трудът се полага на територията на страната. На основание т. 27 от същия параграф "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения.
Във Вашата хипотеза, при положение, че чуждестранното юридическо лице няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната не е работодател по смисъла на ЗДДФЛ, поради което няма задължение за удържане и внасяне на данък върху доходите от трудови правоотношения. В този случай, задължението за внасяне на данъка е на самото физическо лице. На основание разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ за придобитите през годината доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР от същия закон, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, физическото лице е задължено да подаде годишна данъчна декларация в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на им.”*
*извадка от указание на НАП, относно задължителното осигуряване и данъчното облагане на лице, сключило договор с предприятие от друга страна – член на ЕС, изх.№ и дата – неизв.
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 05 Дек. 2013
Много вероятно, лицето може да се счита за лице чийто център на жизнени интереси се намира в България, следователно то е местно физическо лице за България, независимо че пребивава за не повече от 30 дни в годината.
„Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, като реда на данъчното облагане е в зависимост от вида на конкретния доход. Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България (чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Във връзка с данъчното облагане на доходите от трудови правоотношения, в ЗДДФЛ в сила от 01.01.2007 г. са въведени някои нови правила, които касаят както реда на облагане на тези доходи, така и отговорностите, свързани с определянето и внасянето на данъка.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същия член, като понятията „трудови правоотношения” и „работодател” са ясно дефинирани в самия данъчен закон. Съгласно § 1, т. 26, б. „е” от ДР на ЗДДФЛ „Трудови правоотношения” са и правоотношенията, свързани с наемане от чуждестранно лице, което няма място на стопанска дейност или определена база в страната, на работна сила, когато трудът се полага на територията на страната. На основание т. 27 от същия параграф "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения.
Във Вашата хипотеза, при положение, че чуждестранното юридическо лице няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната не е работодател по смисъла на ЗДДФЛ, поради което няма задължение за удържане и внасяне на данък върху доходите от трудови правоотношения. В този случай, задължението за внасяне на данъка е на самото физическо лице. На основание разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ за придобитите през годината доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР от същия закон, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, физическото лице е задължено да подаде годишна данъчна декларация в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на им.”*
*извадка от указание на НАП, относно задължителното осигуряване и данъчното облагане на лице, сключило договор с предприятие от друга страна – член на ЕС, изх.№ и дата – неизв.
„Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, като реда на данъчното облагане е в зависимост от вида на конкретния доход. Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България (чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Във връзка с данъчното облагане на доходите от трудови правоотношения, в ЗДДФЛ в сила от 01.01.2007 г. са въведени някои нови правила, които касаят както реда на облагане на тези доходи, така и отговорностите, свързани с определянето и внасянето на данъка.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същия член, като понятията „трудови правоотношения” и „работодател” са ясно дефинирани в самия данъчен закон. Съгласно § 1, т. 26, б. „е” от ДР на ЗДДФЛ „Трудови правоотношения” са и правоотношенията, свързани с наемане от чуждестранно лице, което няма място на стопанска дейност или определена база в страната, на работна сила, когато трудът се полага на територията на страната. На основание т. 27 от същия параграф "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения.
Във Вашата хипотеза, при положение, че чуждестранното юридическо лице няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната не е работодател по смисъла на ЗДДФЛ, поради което няма задължение за удържане и внасяне на данък върху доходите от трудови правоотношения. В този случай, задължението за внасяне на данъка е на самото физическо лице. На основание разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ за придобитите през годината доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР от същия закон, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, физическото лице е задължено да подаде годишна данъчна декларация в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на им.”*
*извадка от указание на НАП, относно задължителното осигуряване и данъчното облагане на лице, сключило договор с предприятие от друга страна – член на ЕС, изх.№ и дата – неизв.
