Здравейте,
имам въпрос относно облагането с окончателен данък на доходи на чуждестранно физическо лице. Българска фирма кани чуждестранен лектор от Австрия да изнесе лекция в България, за което му заплаща възнаграждение. Отделно от това българската фирма организира за собствена сметка пребиваването му в страната - самолетен билет, нощувки и т.н., които отчита като представителни разходи. Въпросът ми е представляват ли доход за целите на ЗДДФЛ платените от българското предприятие транспорт и настаняване и следва ли да се облагат с окончателен данък, или само платеното възнаграждение за лекцията се облага?
Благодаря предварително за експертното мнение.
имам въпрос относно облагането с окончателен данък на доходи на чуждестранно физическо лице. Българска фирма кани чуждестранен лектор от Австрия да изнесе лекция в България, за което му заплаща възнаграждение. Отделно от това българската фирма организира за собствена сметка пребиваването му в страната - самолетен билет, нощувки и т.н., които отчита като представителни разходи. Въпросът ми е представляват ли доход за целите на ЗДДФЛ платените от българското предприятие транспорт и настаняване и следва ли да се облагат с окончателен данък, или само платеното възнаграждение за лекцията се облага?
Благодаря предварително за експертното мнение.
Добавена в
1 отговор
експерт Eli Marova
отговори на въпрос
на 28 Ноем. 2012
Чл. 12. ал. 1 от ЗДДФЛ гласи, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. От друга страна чл. 13 ал.1 т.23 от закона определя, че са необлагаеми получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения;
За да бъдат определени тези суми за отговарящи на чл.13 ал.1 т.23, те трябва да отговарят на действащото законодателство, а в случая това е Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина. Чл.2 от наредбата гласи :
“ Командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган.
(2) Специализация в чужбина е изпращането на лица в чужбина с цел придобиване и/или повишаване на квалификация или изучаване на чуждестранен опит.”
Взаимоотношенията Ви с чуждестранното лице не отговарят по същество на наредбата и не можете да третирате тези суми като доходи по чл.13 ал.1 т.23.
От друга страна разпоредбата на чл. 33 ЗКПО изисква документална обоснованост на разходите за престой и пътуване на изброените физически лица и тяхната свързаност с дейността на фирмата. Въпреки, че няма изричен текст и препратки към наредбите за командировки, се подразбира, че тези разходи трябва да са свързани с определена дейност на наетите физически лица, от което правя извода, че ако тези разходи не се отнесат като доход на лицето, те няма да бъдат признати данъчно.
За да бъдат определени тези суми за отговарящи на чл.13 ал.1 т.23, те трябва да отговарят на действащото законодателство, а в случая това е Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина. Чл.2 от наредбата гласи :
“ Командировка в чужбина е изпращането на лица за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния командироващ орган.
(2) Специализация в чужбина е изпращането на лица в чужбина с цел придобиване и/или повишаване на квалификация или изучаване на чуждестранен опит.”
Взаимоотношенията Ви с чуждестранното лице не отговарят по същество на наредбата и не можете да третирате тези суми като доходи по чл.13 ал.1 т.23.
От друга страна разпоредбата на чл. 33 ЗКПО изисква документална обоснованост на разходите за престой и пътуване на изброените физически лица и тяхната свързаност с дейността на фирмата. Въпреки, че няма изричен текст и препратки към наредбите за командировки, се подразбира, че тези разходи трябва да са свързани с определена дейност на наетите физически лица, от което правя извода, че ако тези разходи не се отнесат като доход на лицето, те няма да бъдат признати данъчно.
