Здравейте, имам следното питане: сключен е договор за дарение на стоки към БЧК, има получена фактура за закупените стоки. Питането ми е как трябва да се отчетоводи фактурата и договора? Доколкото знам фирмата ще ползва отстъпка от КД
Добавена в
1 отговор
експерт Светлозар Стефанов
отговори на въпрос
на 08 Окт. 2016
Здравейте,
Дарението е сделка по безвъзмездно предоставяне на имущество. За това се оформя дарителско писмо. Съгласно разпоредбите на чл.225 от ЗЗД дарителското писмо е едностранен договор, въз основа на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно определена вещ или парична сума на дареното лице, което я приема. В писмото следва да са посочени определени условия, спазването на които в миналото или бъдещето от дареното лице обуславя дарението. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
В чл.226 от ЗЗД е регламентирано, че обещанието за дарение не произвежда действие. По смисъла на закона дарение, отнасящо се до бъдещо имущество е нищожно, нищожно е и когато то или мотивът, поради което е направено противоречат на закона или добрите нрави.
I. Данъчни аспекти по ЗДДС
1. Даряването на пари не е доставка по смисъла на ЗДДС.
2. Даренията на стоки или услуги са безвъзмездни доставки по смисъла на ЗЗД. Същевременно по силата на чл. 6. ал. 3 от ЗДДС същите са приравнени на възмездни доставки. Могат да се изведат следните основни положения относно данъчното третиране на даренията по ЗДДС:
А. При условие, че за дарените стоки или услуги е ползван изцяло или частично данъчен кредит при производството, вноса или придобиването доставчиците по безвъзмездни сделки са длъжни да начисляват и внасят ДДС в съответствие с разпоредбите на ЗДДС върху облагаемата основа на дарените стоки или оказаните услуги.
Б. При условие, че данъчно задълженото лице е дарило стоки или услуги, за които не е ползван данъчен кредит, дарението може да се счита за освободена доставката по силата на чл. 50, т. 2, където е посочено, че освободена доставка на стока или услуга е тази при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 . В конкретния случай не се дължи ДДС. Съгласно чл. 113, ал. 4 може да не се издава фактура защото съгласно чл. 117, ал. 1 задължително са издава протокол.
В. Данъчно задължените лица следва да се съобразяват и с ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит регламентирани в чл. 70, ал.1, т. 2, където е посочено, че правото на данъчен кредит не е налице, ако стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Г. При условие, че данъчно задълженото лице не се е съобразило с изискванията на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и е ползвало данъчен кредит за дарените стоки или услуги, същото следва да извърши корекция на ползваният данъчен кредит по силата на Чл. 79. (1), където е посочено, че „регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит“.
II. Данъчни аспекти по ЗКПО
От началото на 2007 г. разходите за дарения не са обект на облагане с данък върху разходите. При условие, че са направени в полза на т.нар. „преференциален кръг лица“ и организации, разходите за дарения се ползват от облекчения данъчен режим на чл. 31 от ЗКПО, а ако са направени в полза на трети лица, се третират, като положителна данъчна постоянна разлика по реда на чл. 26, т. 7 от ЗКПО. Това на практика означава, че разходите за дарения попадащи в обсега на чл. 27, т. 7 от ЗКПО са данъчно непризнати и с тях следва да се преобразува счетоводният финансов резултат за целите на данъчното облагане. Съгласно условията на чл. 31 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения, както следва:
ал. (1) Разходи за дарения до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на посочените в т. 1 – 17 лица.
ал. (2) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в размер до 50 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени в полза на център "Фонд за лечение на деца".
ал. (3) За данъчни цели се признава безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството в размер до 15 на сто от счетоводната печалба.
ал. (4) За данъчни цели се признават разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до една година преди датата на дарението, направени в полза на български училища, включително висши училища.
ал. (5) Общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по ал. 1 - 4, не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба.
ал. (6) Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.
Даренията се смятат за извършени, както следва:
• за парични средства - от датата, на която средствата са получени от надареното лице;
• за движими вещи, за недвижими имоти, както и за учредени ограничени вещни права върху тях - от датата на сключване на сделката;
• за дялово участие - от датата на влизането в сила на решението на съда за вписване в търговския регистър;
• за ценни книжа - от датата на прехвърляне на собствеността.
Ако дарението не е направено от капиталовите резерви, съответно от сметката на собственика, а е отчетено като разход при спазване на ограничителните условия определени в чл. 31 от ЗКПО, същият се счита за данъчно признат.
Вариантите за счетоводно и данъчно третиране са няколко и могат да бъдат обобщени по следния начин:
1.Ако стоките, предмет на дарението са закупени по-рано и е ползван данъчен кредит за тези стоки, то е необходимо да се направи корекция на ползвания данъчен кредит.
2.Ако все още не сте осчетоводили фактурата за покупката на стоките, то следва да я осчетоводите без право на данъчен кредит и впоследствие при предоставянето на дарението, може и да не издавате фактура, тъй като задължително трябва да издадете Протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС;
3. Ако вече сте ползвали данъчен кредит за стоките, предмет на дарението, възможно е да си самоначислите ДДС с Протокол, в размера на ползвания данъчен кредит.
Осчетоводяването на дарението се извършва по сметка 609 Други разходи и ако дарението на съответства на изискванията на чл. 31, ал. 1. От ЗДДС, т.е. размерът му превишава 10% от положителния финансов резултат, то размерът на превишението се третира като постоянна разлика по чл. 26. Т. 7 от ЗКПО. използвали материа
Дарението е сделка по безвъзмездно предоставяне на имущество. За това се оформя дарителско писмо. Съгласно разпоредбите на чл.225 от ЗЗД дарителското писмо е едностранен договор, въз основа на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно определена вещ или парична сума на дареното лице, което я приема. В писмото следва да са посочени определени условия, спазването на които в миналото или бъдещето от дареното лице обуславя дарението. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.
В чл.226 от ЗЗД е регламентирано, че обещанието за дарение не произвежда действие. По смисъла на закона дарение, отнасящо се до бъдещо имущество е нищожно, нищожно е и когато то или мотивът, поради което е направено противоречат на закона или добрите нрави.
I. Данъчни аспекти по ЗДДС
1. Даряването на пари не е доставка по смисъла на ЗДДС.
2. Даренията на стоки или услуги са безвъзмездни доставки по смисъла на ЗЗД. Същевременно по силата на чл. 6. ал. 3 от ЗДДС същите са приравнени на възмездни доставки. Могат да се изведат следните основни положения относно данъчното третиране на даренията по ЗДДС:
А. При условие, че за дарените стоки или услуги е ползван изцяло или частично данъчен кредит при производството, вноса или придобиването доставчиците по безвъзмездни сделки са длъжни да начисляват и внасят ДДС в съответствие с разпоредбите на ЗДДС върху облагаемата основа на дарените стоки или оказаните услуги.
Б. При условие, че данъчно задълженото лице е дарило стоки или услуги, за които не е ползван данъчен кредит, дарението може да се счита за освободена доставката по силата на чл. 50, т. 2, където е посочено, че освободена доставка на стока или услуга е тази при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 . В конкретния случай не се дължи ДДС. Съгласно чл. 113, ал. 4 може да не се издава фактура защото съгласно чл. 117, ал. 1 задължително са издава протокол.
В. Данъчно задължените лица следва да се съобразяват и с ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит регламентирани в чл. 70, ал.1, т. 2, където е посочено, че правото на данъчен кредит не е налице, ако стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Г. При условие, че данъчно задълженото лице не се е съобразило с изискванията на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и е ползвало данъчен кредит за дарените стоки или услуги, същото следва да извърши корекция на ползваният данъчен кредит по силата на Чл. 79. (1), където е посочено, че „регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит“.
II. Данъчни аспекти по ЗКПО
От началото на 2007 г. разходите за дарения не са обект на облагане с данък върху разходите. При условие, че са направени в полза на т.нар. „преференциален кръг лица“ и организации, разходите за дарения се ползват от облекчения данъчен режим на чл. 31 от ЗКПО, а ако са направени в полза на трети лица, се третират, като положителна данъчна постоянна разлика по реда на чл. 26, т. 7 от ЗКПО. Това на практика означава, че разходите за дарения попадащи в обсега на чл. 27, т. 7 от ЗКПО са данъчно непризнати и с тях следва да се преобразува счетоводният финансов резултат за целите на данъчното облагане. Съгласно условията на чл. 31 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения, както следва:
ал. (1) Разходи за дарения до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на посочените в т. 1 – 17 лица.
ал. (2) За данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в размер до 50 на сто от счетоводната печалба, когато разходите за дарения са направени в полза на център "Фонд за лечение на деца".
ал. (3) За данъчни цели се признава безвъзмездно предоставената помощ при условията и по реда на Закона за меценатството в размер до 15 на сто от счетоводната печалба.
ал. (4) За данъчни цели се признават разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са произведени до една година преди датата на дарението, направени в полза на български училища, включително висши училища.
ал. (5) Общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели по ал. 1 - 4, не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба.
ал. (6) Не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.
Даренията се смятат за извършени, както следва:
• за парични средства - от датата, на която средствата са получени от надареното лице;
• за движими вещи, за недвижими имоти, както и за учредени ограничени вещни права върху тях - от датата на сключване на сделката;
• за дялово участие - от датата на влизането в сила на решението на съда за вписване в търговския регистър;
• за ценни книжа - от датата на прехвърляне на собствеността.
Ако дарението не е направено от капиталовите резерви, съответно от сметката на собственика, а е отчетено като разход при спазване на ограничителните условия определени в чл. 31 от ЗКПО, същият се счита за данъчно признат.
Вариантите за счетоводно и данъчно третиране са няколко и могат да бъдат обобщени по следния начин:
1.Ако стоките, предмет на дарението са закупени по-рано и е ползван данъчен кредит за тези стоки, то е необходимо да се направи корекция на ползвания данъчен кредит.
2.Ако все още не сте осчетоводили фактурата за покупката на стоките, то следва да я осчетоводите без право на данъчен кредит и впоследствие при предоставянето на дарението, може и да не издавате фактура, тъй като задължително трябва да издадете Протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС;
3. Ако вече сте ползвали данъчен кредит за стоките, предмет на дарението, възможно е да си самоначислите ДДС с Протокол, в размера на ползвания данъчен кредит.
Осчетоводяването на дарението се извършва по сметка 609 Други разходи и ако дарението на съответства на изискванията на чл. 31, ал. 1. От ЗДДС, т.е. размерът му превишава 10% от положителния финансов резултат, то размерът на превишението се третира като постоянна разлика по чл. 26. Т. 7 от ЗКПО. използвали материа