Дружеството ни дава саем по договор на дружество от група с лихва 5%.Каква е пазарната лихва, за да изчисля отклонението от данъчното облагане по чл.16/2 т.3 ? В кл.40 на Приложение 1 ли трябва да посоча увеличението?
Добавена в
4 отговори
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 07 Февр. 2013
НАП, 2_104/19.01.2012 г.
ЗКПО чл.15
ЗКПО чл.16
В Дирекция ОУИ ……………. е постъпило Ваше писмено запитване с вх.№………….., в което е описана следната фактическа обстановка:
На 20.07.2011г. Вашето дружество сключва договор за заем като заемател, а заемодател е дружество – свързано лице.
В договора за заем е включена клауза за определяне на лихва в размер на 7% годишно само за целите на данъчното облагане, като изрично е посочено, че тази лихва няма да се дължи и изплаща между страните.
Въпросите са:
1.Ще бъдат ли признати в увеличение на данъчната основа определените само за данъчни цели приходи от лихви за заемодателя?
2.Ще бъдат ли признати в намаление на данъчната основа определените само за данъчни цели разходи за лихви за заемателя?
3.Ще бъде ли признато данъчното преобразуване по въпрос №1 и №2, ако заемодателят и заемателят не са свързани лица?
4.Подлежат ли на регулиране на слабата капитализация на основание чл.43 от ЗКПО определените само за данъчни цели и неначислени счетоводно разходи за лихви за заемателя?
5.Следва ли да намерят отражение в Дневника за продажби на заемодателя като освободени доставки определените само за данъчни цели и неначислени счетоводно приходи от лихви? Участват ли при определяне на коефициента по чл.73 от ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка съобразявайки относимата нормативна уредба изразяваме следното становище:
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ са предвидени специални разпоредби за данъчно третиране на разходи и приходи от сделки, търговски и финансови взаимоотношения, които биха довели до отклонение от данъчно облагане.
От информацията в запитването е видно, че в случая е налице сделка между две дружества, които са свързани лица по смисъла на §1, т.3 ДР от ДОПК. Съгласно чл.15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Според чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността.
Понятието „пазарна лихва” е определено в § 1, т.32 от ДР на ЗКПО и това е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата. В случая лихвата, определена от заемодателя и заемателя следва да отговаря на цитираното определение за „пазарна лихва”.
Съгласно чл.16, ал.1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение.
Според информацията в запитването заема е безлихвен, т.е. изпълнението на това условие по сделката води до отклонение от данъчно облагане.
--
За данъчни цели отклонението от данъчно облагане следва да се елиминира като се определи данъчна основа, без да се вземе предвид уговорката, че заема е безлихвен, а се определи данъчна основа, включваща пазарната лихва.
--
За целите на определяне на данъчния финансов резултат в годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2011г., Приложение №1, на ред №29 /шифър 1290/ в увеличение на счетоводния финансов резултат се посочват сумите, произтичащи от търговски и финансови взаимоотношения, определени съгласно чл.15 от ЗКПО, а на ред №26 /шифър 2260/ в намаление на счетоводния финансов резултат се посочват съответните суми, произтичащи от търговски и финансови взаимоотношения, определени съгласно чл.15 от ЗКПО.
Следва да имате предвид, че при извършване на последващ данъчен контрол по реда на чл.110 от ДОПК според конкретната фактическа обстановка и съответните доказателства органите по приходите ще преценят доколко законосъобразно е определена данъчната основа по ЗКПО за 2011г.
Видно от запитването, лихви са уговорени само за целите на чл.15 и чл.16 от ЗКПО и същите няма да намерят отражение в счетоводството на заемателя като счетоводни разходи за лихви, т.е. няма да участват в счетоводния финансов резултат. В такъв случай уговорените лихви не попадат в обхвата на чл.43 от ЗКПО, с който се регулира признаването на счетоводни разходи за лихви по реда, указан в цитираната норма.
„Услуга” по смисъла на чл.8 от ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранна валута, използвани като платежно средство. Услугите, които не попадат в цитираното определение, са извън обхвата на ЗДДС и нямат данъчно третиране по същия закон.
ЗКПО чл.15
ЗКПО чл.16
В Дирекция ОУИ ……………. е постъпило Ваше писмено запитване с вх.№………….., в което е описана следната фактическа обстановка:
На 20.07.2011г. Вашето дружество сключва договор за заем като заемател, а заемодател е дружество – свързано лице.
В договора за заем е включена клауза за определяне на лихва в размер на 7% годишно само за целите на данъчното облагане, като изрично е посочено, че тази лихва няма да се дължи и изплаща между страните.
Въпросите са:
1.Ще бъдат ли признати в увеличение на данъчната основа определените само за данъчни цели приходи от лихви за заемодателя?
2.Ще бъдат ли признати в намаление на данъчната основа определените само за данъчни цели разходи за лихви за заемателя?
3.Ще бъде ли признато данъчното преобразуване по въпрос №1 и №2, ако заемодателят и заемателят не са свързани лица?
4.Подлежат ли на регулиране на слабата капитализация на основание чл.43 от ЗКПО определените само за данъчни цели и неначислени счетоводно разходи за лихви за заемателя?
5.Следва ли да намерят отражение в Дневника за продажби на заемодателя като освободени доставки определените само за данъчни цели и неначислени счетоводно приходи от лихви? Участват ли при определяне на коефициента по чл.73 от ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка съобразявайки относимата нормативна уредба изразяваме следното становище:
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ са предвидени специални разпоредби за данъчно третиране на разходи и приходи от сделки, търговски и финансови взаимоотношения, които биха довели до отклонение от данъчно облагане.
От информацията в запитването е видно, че в случая е налице сделка между две дружества, които са свързани лица по смисъла на §1, т.3 ДР от ДОПК. Съгласно чл.15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Според чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността.
Понятието „пазарна лихва” е определено в § 1, т.32 от ДР на ЗКПО и това е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата. В случая лихвата, определена от заемодателя и заемателя следва да отговаря на цитираното определение за „пазарна лихва”.
Съгласно чл.16, ал.1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение.
Според информацията в запитването заема е безлихвен, т.е. изпълнението на това условие по сделката води до отклонение от данъчно облагане.
--
За данъчни цели отклонението от данъчно облагане следва да се елиминира като се определи данъчна основа, без да се вземе предвид уговорката, че заема е безлихвен, а се определи данъчна основа, включваща пазарната лихва.
--
За целите на определяне на данъчния финансов резултат в годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2011г., Приложение №1, на ред №29 /шифър 1290/ в увеличение на счетоводния финансов резултат се посочват сумите, произтичащи от търговски и финансови взаимоотношения, определени съгласно чл.15 от ЗКПО, а на ред №26 /шифър 2260/ в намаление на счетоводния финансов резултат се посочват съответните суми, произтичащи от търговски и финансови взаимоотношения, определени съгласно чл.15 от ЗКПО.
Следва да имате предвид, че при извършване на последващ данъчен контрол по реда на чл.110 от ДОПК според конкретната фактическа обстановка и съответните доказателства органите по приходите ще преценят доколко законосъобразно е определена данъчната основа по ЗКПО за 2011г.
Видно от запитването, лихви са уговорени само за целите на чл.15 и чл.16 от ЗКПО и същите няма да намерят отражение в счетоводството на заемателя като счетоводни разходи за лихви, т.е. няма да участват в счетоводния финансов резултат. В такъв случай уговорените лихви не попадат в обхвата на чл.43 от ЗКПО, с който се регулира признаването на счетоводни разходи за лихви по реда, указан в цитираната норма.
„Услуга” по смисъла на чл.8 от ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранна валута, използвани като платежно средство. Услугите, които не попадат в цитираното определение, са извън обхвата на ЗДДС и нямат данъчно третиране по същия закон.
потребител Boryana Nikolova
отговорина потребителя Павел Йончев
на 08 Февр. 2013
Благодаря!
Нашият касус е малко по-различен. В договора е записано,че лихвата 5% се дължи годишно и се заплаща в 7 дневен срок от издаване на фактурата. Не е посочено, както във Вашия случай изрично, че няма да се дължи и плаща.
За това ние сме издали фактура и въпреки, че не ни е платена, я признаваме за счетоводни цели и искаме само да отразим отклонението от пазарната лихва в приложение 1 кл.40-други. т.е. само по чл.16/2 т. 3.
Нашият касус е малко по-различен. В договора е записано,че лихвата 5% се дължи годишно и се заплаща в 7 дневен срок от издаване на фактурата. Не е посочено, както във Вашия случай изрично, че няма да се дължи и плаща.
За това ние сме издали фактура и въпреки, че не ни е платена, я признаваме за счетоводни цели и искаме само да отразим отклонението от пазарната лихва в приложение 1 кл.40-други. т.е. само по чл.16/2 т. 3.
експерт Павел Йончев
отговорина потребителя boryana nikolova
на 08 Февр. 2013
Според чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и получаването или предоставянето на кредити с ЛИХВЕН ПРОЦЕНТ, ОТЛИЧАВАЩ СЕ от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, ВКЛЮЧИТЕЛНО В СЛУЧАИТЕ на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността.
Съгласно чл.16, ал.1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение.
Според информацията в запитването заема е безлихвен, т.е. изпълнението на това условие по сделката води до отклонение от данъчно облагане.
За данъчни цели отклонението от данъчно облагане следва да се елиминира като се определи данъчна основа, БЕЗ ДА СЕ ВЗЕМЕ ПРЕДВИД УГОВОРКАТА, ЧЕ ЗАЕМА Е БЕЗЛИХВЕН, а се определи данъчна основа, включваща пазарната лихва."
Съгласно чл.16, ал.1 от ЗКПО когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение.
Според информацията в запитването заема е безлихвен, т.е. изпълнението на това условие по сделката води до отклонение от данъчно облагане.
За данъчни цели отклонението от данъчно облагане следва да се елиминира като се определи данъчна основа, БЕЗ ДА СЕ ВЗЕМЕ ПРЕДВИД УГОВОРКАТА, ЧЕ ЗАЕМА Е БЕЗЛИХВЕН, а се определи данъчна основа, включваща пазарната лихва."
