Командировъчни за международни шофьори – допустим размер и данъчно третиране

Въпрос:
 

Раздел IV.

Командировъчни за персонала на сухоземни, въздушни и водни транспортни средства, включително специализирани.

 

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г.)

(1) Служителите, работещи на сухоземни транспортни средства, получават дневни командировъчни за времето на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, посочени в приложение № 3.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2023 г.) Ръководителите на фирми могат да определят различни от приложените в приложения № 3, 3а, 3б и 3в размери на командировъчните пари, съобразно специфичните експлоатационни и технологични условия на работа и организацията на международните рейсове. В този случай, определената сума за лице по ал. 4 или 5 не може да надвишава два пъти минималната индивидуална ставка за съответната длъжност, посочена в приложение № 3б или № 3в.

 

Възниква въпросът: могат ли международните шофьори, включени в ставките по приложение 3, да получават дневни командировъчни до двойния размер, както е за служители по приложение 2, например при единичен рейс – 50 евро, двоен рейс – 45 евро, и дали тези суми се признават за разход до двойния им размер?

 

Отговор: От запитването не става напълно ясно дали определените от работодателя командировъчни са по-ниски или по-високи от тези, установени в приложение № 3 на НСКСЧ. Съгласно практиката на Върховния касационен съд (реш. № 753/29.03.2011, реш. № 32/05.03.2010, реш. № 129/07.07.2016) работодателят няма право да определя командировъчни пари по-ниски от законово установените, тъй като това противоречи на чл. 215 и чл. 228, ал. 2 от Кодекса на труда. Следователно, ако командировъчните, определени според приложение № 2, са по-високи от тези в приложение № 3, няма пречка те да бъдат изплащани. Проблем би възникнал само при по-ниски суми, което обаче е трудово-правен въпрос и не е в компетенцията на НАП. Нарушението би дало основание на служителя да търси защита по съдебен ред.

 

От данъчна гледна точка, разходите за пътуване и престой на физически лица се признават съгласно чл. 33 от ЗКПО, който не фиксира конкретен размер. Затова всеки размер на командировъчни, определен от работодателя и документиран надлежно, се признава за данъчни цели. Въпреки това, прекомерно високи суми могат да подлежат на допълнителна данъчна оценка, тъй като се очаква да са в обичайните за дейността граници.

 

Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от труд не се включват пътни и квартирни разходи, доказани по реда на закона, както и дневни командировъчни, но до двукратния размер, посочен нормативно. Ако командировъчните надхвърлят тези условия, те се включват в облагаемия доход, а разходът се признава за данъчни цели като разход за трудови възнаграждения по общите правила на ЗКПО.

изочник: portalschetovodstvo.bg