Въпрос: Фирма отпуска заем в размер на 500000 лева през 2008 година на друга фирма със същия собственик. Те са свързани лица. Фирмата кредитор начислява лихви, фирмата кредитополучател - също. Няма движение на парични средства. С анекс от 2014 година фирмите се договарят, че фирмата кредитополучател няма да върне начислените лихви за периода. През 2017 година фирмата кредитор отписва с операция дебит 121/ кредит 496 сумата 200000 лева, колкото са начислените лихви. Основанието е НСС 8 – Фундаментални грешки, защото отписването е трябвало да стане през 2014 година. През 2021 година при ревизия на фирмата кредитор ревизиращият орган иска увеличение на финансовия резултат за 2017 година с основание, че с тази сума е изкривен данъчният финансов резултат за 2017 година. Имат ли основание за това, при условие че и с операция дебит 121/ кредит 496 – 200000 лева, и без нея, ОПР не се променя и данъчният финансов резултат е един и същ?
Отговор на въпроса даде експерт Алиция Профирова:
От въпроса Ви разбирам, че когато сте установили, че вземанията за лихви не са отписани своевременно, т.е. когато е подписан анексът, Вие прилагате препоръчителния подход съгласно СС 8 – коригирате грешката за сметка на неразпределената печалба. При така взетата счетоводна операция няма промяна нито на счетоводния, нито на данъчния финансов резултат. Регулирането на разходите за отписани вземания съгласно ЗКПО /увеличение на финансовия резултат/ касае именно отписаните вземания, които са отчетени като разходи.
Отговор на въпроса даде експерт Алиция Профирова:
От въпроса Ви разбирам, че когато сте установили, че вземанията за лихви не са отписани своевременно, т.е. когато е подписан анексът, Вие прилагате препоръчителния подход съгласно СС 8 – коригирате грешката за сметка на неразпределената печалба. При така взетата счетоводна операция няма промяна нито на счетоводния, нито на данъчния финансов резултат. Регулирането на разходите за отписани вземания съгласно ЗКПО /увеличение на финансовия резултат/ касае именно отписаните вземания, които са отчетени като разходи.
От друга страна, Вие бихте могли да ги отпишете като разход през 2017 година, нещо, което не сте направили, и сте ощетили дружеството кредитор и в никакъв случай фиска. Моето мнение се обосновава на следното: Давностният срок за вземанията /задълженията/ за лихви е тригодишен съгласно чл. 11, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите, т.е. този срок е по-малък от давностния срок за погасяване на главницата. Следователно през 2017 година този давностен срок е изтекъл и Вие бихте могли да приложите разпоредбите на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.
Ревизорът няма никакво основание да иска увеличение на данъчния финансов резултат за 2017 година. Мисля, че можете да се опитате да го убедите, като му покажете действителните числа на финансовия резултат за 2014 година и за 2017 година. Ако Вие бяхте отписали това вземане през 2014 година, Вашият финансов резултат щеше да бъде намален и да платите съответно по-малко данък - нещо, което не се е случило. Същото е и през 2017 година – отписвате вземането не за сметка на разходите, а на неразпределената печалба, която вече е била обложена /във Вашия случай - с непокритата загуба/. Тъй като личният ми опит ми подсказва, че независимо от опитите да докажете на ревизиращия орган очевидното, по всяка вероятност в ревизионния доклад той ще отрази своята констатация. Моят съвет е, ако това се случи, веднага да възразите с точните аргументи на ревизионния доклад. Тогава има голяма вероятност тези констатации да не бъдат включени в ревизионния акт. Ако и това не се случи, обжалвайте, защото правото е на Ваша страна.
Източник: „Счетоводители в действие“. Вземете книгата от тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
1 Коментари