Предлагат промени в данъчните политики

» Данъчно облагане и такси » Предлагат промени в данъчните политики

29 Окт. 2025 ClubSchetovodstvo.bg

Етикети: данъчни промени, ЗДДФЛ, ЗКПО

През последните години данъчната и осигурителната политика в България доведоха до сериозно разминаване между отделните данъчни режими и тежестите, които те налагат. Финансовият модел се оказа неустойчив и фрагментиран, което отвори врати за широко фирмено данъчно планиране и заобикаляне на плащанията към бюджета. Компаниите все по-често избират различни видове договори, за да „легитимират“ разходи и парични потоци, които им позволяват да минимизират или напълно избегнат данъци и осигурителни вноски. В резултат част от създадения в страната Брутен вътрешен продукт напуска икономиката, а това се отразява негативно на пазара на труда, инвестициите и приходите в държавната хазна. Такава оценка се съдържа в последния анализ на КТ „Подкрепа“.

От организацията предлагат промени, които да уеднаквят данъчната и осигурителната база, върху която се вземат ключовите икономически решения.

Те изтъкват, че доказването на скрито разпределение на печалбата или фиктивност на договор в съдебна среда е изключително трудно, когато страните официално представят сделките си като законни. Според синдиката обаче една по-справедлива и последователна данъчна политика би насърчила честния бизнес и би намалила нелоялната конкуренция, произтичаща от подобни практики.

Предложени мерки за увеличаване на приходите:

1. Корпоративно облагане (ЗКПО):

Увеличаване на данъка върху дивидентите до 10% (вместо сегашните 5%), за да се постигне баланс между различните подоходни ставки.
Въвеждане на 10% данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на фирми от ЕС, които в момента не се облагат.
Облагане с 20% на плащанията към чуждестранни компании за лихви, лицензи, авторски възнаграждения и услуги (при настояща ставка от 0%).
Повишаване на данъка при източника за офшорни компании от 10% на 35%, с цел ограничаване на износа на капитали.
Преразглеждане на нулевите ставки за сделки с финансови инструменти и парични трансфери.
Увеличение на налога върху хазарта от 15% на 25%, както и актуализация на таксите за игрални съоръжения, които не са променяни от 2014 г.

Мотиви:

Съществуващите различия в данъчната тежест между различните видове плащания позволяват на фирмите да насочват средства по най-облагодетелствания от данъчна гледна точка канал, което ощетява бюджета. Износът на капитали се осъществява чрез лихви, лицензи, услуги и дивиденти, за които не се плащат осигурителни вноски. Това намалява постъпленията от корпоративен данък и допринася за „изтичане“ на БВП извън страната.

2. Данъци върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ):

Предложение:

Въвеждане на прогресивна система с три нива:
Необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата.
10% ставка за доходи до максималния осигурителен праг.
По-високи ставки за доходите над него, с цел постигане на равномерна данъчно-осигурителна тежест.
Семейно облагане, отчитащо броя на членовете и децата в домакинството.

Аргументи:

Възстановяването на прогресивното облагане ще намали неравенствата и ще остави повече средства у нискодоходните групи. При минимална заплата от 1213 лв. през 2026 г. и запазване на осигурителните ставки, нетният доход ще се увеличи с около 100 лв. – значително облекчение за най-бедните работещи.

Предложена скала:

- До 1 500 лв. – 0%

- От 1 500,01 до 3 750 лв. – 16% за сумата над 1 500 лв.

- От 3 750,01 до 8 500 лв. – 360 лв. + 25% за надвишението над 3 750 лв.

- Над 8 500 лв. – 1 547,50 лв. + 27% върху горницата.

Сравнение:

При сегашния плосък данък от 10%, хората с по-ниски доходи плащат непропорционално висока част от своите приходи. Новата система би намалила данъка за заплати до около 3 500 лв., но би увеличила дължимото за по-високите възнаграждения, осигурявайки по-справедлив принос.

3. Местни данъци (ЗМДТ):

Актуализация на данъчните оценки на имотите, като се избягва автоматично покачване на годишния данък и таксата смет.
Въвеждане на „данък богатство“ – облагане на съвкупното имущество над определен праг (например над три недвижими имота) със ставка 0,5%.

Мотиви:

Бързото поскъпване на имотите и изоставането на данъчните оценки водят до загуби за общините. Новият модел ще увеличи приходите и ще даде възможност за по-големи инвестиции в инфраструктурата.

4. Политика по доходите и социална подкрепа:

Увеличение с 13,6% на заплатите в бюджетния сектор (до 1,8 млрд. лв. допълнителен разход).
Повишаване на разходите за издръжка и трудови условия в държавната администрация.
Осъвременяване на социалните плащания, съобразено с растежа на средната и минималната заплата.
Фокус върху демографията – увеличаване на майчинските и детските обезщетения, обвързани със средния осигурителен доход.
Реформи в здравеопазването за по-добро управление на средствата и достойно възнаграждение на медицинския персонал.

5. Осигурителна система:

Максимален осигурителен доход: 8 500 лв., съгласно КСО.
Без промяна на осигурителните ставки, но възстановяване на съотношението 60:40 между работодател и служител.
Включване на доходи от капитал в осигурителната база.
Актуализация на социалните обезщетения, включително помощите при раждане и смърт.

Обосновка:

Намаляването на разликата между минималния и максималния осигурителен праг облагодетелства хората с високи доходи и подкопава принципа на солидарността. Увеличаването на горната граница ще подсигури по-големи постъпления в осигурителните фондове и ще намали неравенствата.

КТ „Подкрепа“ подчертава, че настоящата система на плоско облагане и ограничен осигурителен таван задълбочава разслоението и създава армия от „работещи бедни“. Почти половината български домакинства живеят под прага на бедността, а 35% от децата са изложени на риск – най-висок дял в ЕС.

Затова синдикатът настоява за реформи, които да облекчат ниските доходи, да възстановят социалната справедливост и да гарантират по-устойчива финансова система.

източник: pariteni.bg