Проверките от страна на данъчните инспектори са част от нещата, които трябва да имате предвид в счетоводната си и данъчна практика. Такава например е проверката при регистрирането и отчитането на доставките и продажбите в търговски обект.
Какво обхваща тя? Следва ли да издавате фактури по извършените продажби по интернет? И как да се предпазите по време на проверката така, че да избегнете проблеми и глоби? – Това са само част от въпросите, които ще Ви представим в настоящата статия.
Какво обхваща тя? Следва ли да издавате фактури по извършените продажби по интернет? И как да се предпазите по време на проверката така, че да избегнете проблеми и глоби? – Това са само част от въпросите, които ще Ви представим в настоящата статия.
Анализът е от експерт Бойчо Момчилов и книгата му „Как да избегнете санкция при проверка? Наръчник за данъкоплатци“, където ще научите как да се предпазите от глоби не само при проверка за регистриране и отчитане на доставки и продажби в търговския обект, но и при други видове проверки. Вижте съдържанието на книгата тук >>
Проверката обхваща установяването на изпълнението на задължението за регистриране и отчитане на доставките/ продажбите в търговските обекти, както и техническите изисквания към фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
В последните две години особено бурно се развива електронната търговия, затова най-често в практиката възникват въпроси относно отчитането на продажбите от т. нар. електронни магазини.
По-долу, първо ще се опитам да представя възможно най-обобщено правната регламентация по коректното отчитане на продажбите, извършени по Интернет, като разгледам в кои хипотези следва да се издават фактури и съответно фискални касови бонове (ФКБ), както и изключенията, предвидени в Закона, които позволяват и тяхното неиздаване.
След като се запознаем с правния режим на отчитане и документиране на продажбите, ще разгледаме и санкциите, които са предвидени за неизпълнение на тези задължения на данъчно задължените лица (ДЗЛ).
В тази връзка най-често задаваният въпрос е следва ли да се издават фактури за така извършените продажби на стоки по Интернет. Следва ли доставките да се облагат с ДДС и как следва да се документират и декларират от ДЗЛ?
Общият принцип относно задължението за издаването на фактури e залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Въпросната норма гласи, че всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от Закона.
Следователно, след като доставките се извършват от данъчно задължено лице, то трябва да документира същите с издаването на фактура, независимо дали има регистрация за целите на ДДС (чл. 113, ал. 1 от ЗДДС). Също така следва дебело да подчертаем, че начинът на плащане на възнаграждението, дължимо в полза на доставчика, не е определящо за това дали за сделката трябва да се състави фактура (с реквизитите по чл. 114 от ЗДДС) или не.
Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС дружеството като доставчик е длъжно да издаде фактура, не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Същевременно в ал. 3 на чл. 113 от ЗДДС са разгледани хипотези, при които фактура може да не се издава, като т. 1 визира доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Предвид това, ако крайните клиенти на данъчно задълженото лице са данъчно незадължени физически лица от България или от друга държава членка на ЕС, за него не възниква задължение за издаване на фактура. В последния случай обаче, следва да се съобразят правилата за дистанционната продажба на стоки.
В случаи че (ДЗЛ) не е задължено да издава фактура съгласно ал. 3 на чл. 113 от ЗДДС, следва да се съобрази и нормата на чл. 119, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС, където е указано, че за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, най-късно в последния ден на данъчния период. Отчетът за извършените продажби следва да съдържа информацията, определена в разпоредбата на чл. 112 от ППЗДДС.
Другият често задаван въпрос относно документирането на стоките, закупени от Интернет сайт, е трябва ли да се издава за тях фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).
Отговор на този въпрос и продължение на целия анализ от експерт Бойчо Момчилов можете да получите в книгата „Как да избегнете санкция при проверка? Наръчник за данъкоплатци“. Направете заявка на книгата тук >>
Проверката обхваща установяването на изпълнението на задължението за регистриране и отчитане на доставките/ продажбите в търговските обекти, както и техническите изисквания към фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
В последните две години особено бурно се развива електронната търговия, затова най-често в практиката възникват въпроси относно отчитането на продажбите от т. нар. електронни магазини.
По-долу, първо ще се опитам да представя възможно най-обобщено правната регламентация по коректното отчитане на продажбите, извършени по Интернет, като разгледам в кои хипотези следва да се издават фактури и съответно фискални касови бонове (ФКБ), както и изключенията, предвидени в Закона, които позволяват и тяхното неиздаване.
След като се запознаем с правния режим на отчитане и документиране на продажбите, ще разгледаме и санкциите, които са предвидени за неизпълнение на тези задължения на данъчно задължените лица (ДЗЛ).
В тази връзка най-често задаваният въпрос е следва ли да се издават фактури за така извършените продажби на стоки по Интернет. Следва ли доставките да се облагат с ДДС и как следва да се документират и декларират от ДЗЛ?
Общият принцип относно задължението за издаването на фактури e залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Въпросната норма гласи, че всяко данъчно задължено лице - доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от Закона.
Следователно, след като доставките се извършват от данъчно задължено лице, то трябва да документира същите с издаването на фактура, независимо дали има регистрация за целите на ДДС (чл. 113, ал. 1 от ЗДДС). Също така следва дебело да подчертаем, че начинът на плащане на възнаграждението, дължимо в полза на доставчика, не е определящо за това дали за сделката трябва да се състави фактура (с реквизитите по чл. 114 от ЗДДС) или не.
Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС дружеството като доставчик е длъжно да издаде фактура, не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Същевременно в ал. 3 на чл. 113 от ЗДДС са разгледани хипотези, при които фактура може да не се издава, като т. 1 визира доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Предвид това, ако крайните клиенти на данъчно задълженото лице са данъчно незадължени физически лица от България или от друга държава членка на ЕС, за него не възниква задължение за издаване на фактура. В последния случай обаче, следва да се съобразят правилата за дистанционната продажба на стоки.
В случаи че (ДЗЛ) не е задължено да издава фактура съгласно ал. 3 на чл. 113 от ЗДДС, следва да се съобрази и нормата на чл. 119, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС, където е указано, че за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, най-късно в последния ден на данъчния период. Отчетът за извършените продажби следва да съдържа информацията, определена в разпоредбата на чл. 112 от ППЗДДС.
Другият често задаван въпрос относно документирането на стоките, закупени от Интернет сайт, е трябва ли да се издава за тях фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).
Отговор на този въпрос и продължение на целия анализ от експерт Бойчо Момчилов можете да получите в книгата „Как да избегнете санкция при проверка? Наръчник за данъкоплатци“. Направете заявка на книгата тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари