Спогодба между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото
(Ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26 февруари 2013 г. - ДВ, бр. 23 от 2013 г. В сила от 18 октомври 2013 г.)
Правителството на Република България и Швейцарският федерален съвет,
Желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото,
се договориха, както следва:
Обхват по отношение на лицата
Желаейки да сключат Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото,
се договориха, както следва:
Обхват по отношение на лицата
Член 1
Тази Спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
Данъци, за които се прилага Спогодбата
Член 2
Тази Спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.
Данъци, за които се прилага Спогодбата
Член 2
1. Тази Спогодба се прилага за данъци върху дохода и имуществото, налагани от едната договаряща държава, нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина, по който се събират.
2. За данъци върху дохода и имуществото се считат всички данъци, наложени върху общия доход, върху съвкупното имущество или върху елементи от дохода или имуществото, включително данъците върху приходи от отчуждаването на движима или недвижима собственост, данъците върху общата сума на надниците или заплатите, изплатени от предприятия, както и данъците върху увеличената стойност на имуществото.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага Спогодбата, са по-специално:
а) в България:
(i) данъкът върху доходите на физическите лица;
(ii) корпоративният подоходен данък;
(iii) патентният данък
(по-нататък наричани "български данък");
б) в Швейцария: федералните, кантоналните и общинските данъци:
(i) върху дохода (общия доход, придобития доход, дохода от имущество, промишлени и търговски печалби, печалби от прехвърляне на имущество и други елементи на доход); и
(ii) върху имуществото (общото имущество, движимо и недвижимо имущество, стопански активи, внесен капитал и резерви и други елементи на имущество)
(по-нататък наричани "швейцарски данък").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички идентични или подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на Спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.
5. Спогодбата няма да се прилага за данъците, удържани при източника върху печалби от лотария.
2. За данъци върху дохода и имуществото се считат всички данъци, наложени върху общия доход, върху съвкупното имущество или върху елементи от дохода или имуществото, включително данъците върху приходи от отчуждаването на движима или недвижима собственост, данъците върху общата сума на надниците или заплатите, изплатени от предприятия, както и данъците върху увеличената стойност на имуществото.
3. Съществуващите данъци, за които се прилага Спогодбата, са по-специално:
а) в България:
(i) данъкът върху доходите на физическите лица;
(ii) корпоративният подоходен данък;
(iii) патентният данък
(по-нататък наричани "български данък");
б) в Швейцария: федералните, кантоналните и общинските данъци:
(i) върху дохода (общия доход, придобития доход, дохода от имущество, промишлени и търговски печалби, печалби от прехвърляне на имущество и други елементи на доход); и
(ii) върху имуществото (общото имущество, движимо и недвижимо имущество, стопански активи, внесен капитал и резерви и други елементи на имущество)
(по-нататък наричани "швейцарски данък").
4. Спогодбата ще се прилага и за всички идентични или подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на Спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.
5. Спогодбата няма да се прилага за данъците, удържани при източника върху печалби от лотария.
Общи определения
Член 3
Член 3
1. За целите на тази Спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:
а) терминът "България" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията и териториалните води, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
б) терминът "Швейцария" означава територията на Конфедерация Швейцария, както е определена в нейните закони в съответствие с международното право;
в) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
г) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
д) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
е) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет или пътно превозно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен когато корабът, самолетът или пътното превозно средство се експлоатират единствено между места, намиращи се в другата договаряща държава;
ж) терминът "компетентен орган" означава:
(i) в България, министърът на финансите или негов упълномощен представител;
(ii) в Швейцария, ръководителят на Федералния департамент по финансите или негов упълномощен представител;
з) терминът "пенсионна схема" означава всеки план, схема, фонд, фондация, тръст или друга форма на споразумение, установени в едната договаряща държава, която е:
(i) регламентирана от законите на тази държава; и
(ii) използвана главно за администриране или предоставяне на пенсии или обезщетения при пенсиониране или за реализиране на доход в полза на една или повече такива схеми;
и) терминът "национално лице" означава:
(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданство на едната договаряща държава;
(ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто статут се основава на действащите закони в едната договаряща държава.
2. При прилагането на Спогодбата във всеки момент от едната договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към момента на прилагането законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от Спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Всяко значение, определено в приложимото данъчно законодателство на тази държава, ще има предимство по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.
а) терминът "България" означава Република България, а когато се употребява в географски смисъл, означава територията и териториалните води, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, в които упражнява суверенни права и юрисдикция в съответствие с международното право;
б) терминът "Швейцария" означава територията на Конфедерация Швейцария, както е определена в нейните закони в съответствие с международното право;
в) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;
г) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;
д) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;
е) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет или пътно превозно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен когато корабът, самолетът или пътното превозно средство се експлоатират единствено между места, намиращи се в другата договаряща държава;
ж) терминът "компетентен орган" означава:
(i) в България, министърът на финансите или негов упълномощен представител;
(ii) в Швейцария, ръководителят на Федералния департамент по финансите или негов упълномощен представител;
з) терминът "пенсионна схема" означава всеки план, схема, фонд, фондация, тръст или друга форма на споразумение, установени в едната договаряща държава, която е:
(i) регламентирана от законите на тази държава; и
(ii) използвана главно за администриране или предоставяне на пенсии или обезщетения при пенсиониране или за реализиране на доход в полза на една или повече такива схеми;
и) терминът "национално лице" означава:
(i) всяко физическо лице, притежаващо гражданство на едната договаряща държава;
(ii) всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто статут се основава на действащите закони в едната договаряща държава.
2. При прилагането на Спогодбата във всеки момент от едната договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към момента на прилагането законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от Спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Всяко значение, определено в приложимото данъчно законодателство на тази държава, ще има предимство по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.
Местно лице
Член 4
Член 4
1. За целите на тази Спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава или имущество, разположено в нея.
2. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от двете държави, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
3. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще определят чрез взаимно споразумение договарящата държава, на която това лице се счита за местно лице за целите на Спогодбата.
2. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от двете държави, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
3. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще определят чрез взаимно споразумение договарящата държава, на която това лице се счита за местно лице за целите на Спогодбата.
Място на стопанска дейност
Член 5
Член 5
1. За целите на тази Спогодба терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница; и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства.
3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект представляват място на стопанска дейност само ако продължават повече от дванадесет месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място на дейност единствено за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място на дейност само за извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
е) поддържане на определено място само за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място на дейност, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 6, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, ще се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място на дейност, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави само по себе си което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.
2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница; и
е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства.
3. Строителна площадка, строителен или монтажен обект представляват място на стопанска дейност само ако продължават повече от дванадесет месеца.
4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че терминът "място на стопанска дейност" не включва:
а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;
б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието единствено с цел складиране, излагане или доставка;
в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;
г) поддържане на определено място на дейност единствено за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;
д) поддържане на определено място на дейност само за извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер за предприятието;
е) поддържане на определено място само за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място на дейност, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага ал. 6, действа от името на предприятие и има и обичайно упражнява в едната договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, ще се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в тази държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място на дейност, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея.
6. Не се счита, че едно предприятие има място на стопанска дейност в едната договаряща държава само защото то извършва дейност в тази държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност.
7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави само по себе си което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.
Доходи от недвижимо имущество
Член 6
Член 6
1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държавата, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Морски и речни кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбата на ал. 1 се прилага по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.
2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държавата, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Морски и речни кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
3. Разпоредбата на ал. 1 се прилага по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.
4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.
Печалби от стопанска дейност
Член 7
Член 7
1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез място на стопанска дейност, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.
Вижте цялата Спогодба тук >>
Вижте цялата Спогодба тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари