Въпрос: Еднолично ЕООД притежава парцел/ УПИ, закупен през 2001 г., и апартамент, закупен през 2007 г. Фирмата е натрупала печалба и собственикът иска да разпредели дивидент, като получи горепосочените имоти, а не парични средства. Трябва ли да се начисли ДДС при разпределянето на дивидента, при условие че от придобиването на УПИ са изминали повече от 20 г., а на апартамента - 18 г.? Може ли да се използва формулата по чл. 79, ал. 3, т. 1 - ДД = НДДС х 120 х БГ, при условие че сделката е между свързани лица?
Отговор на въпроса даде експерт Елена Илиева:
Относно третирането по ЗДДС на разпределенията на дивидент в натура от дълго време съществува разнобой в съдебната и административната практика. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, която се споделя и в решения на ВАС, разпределянето на дивидент не е независима икономическа дейност. Съгласно трайната практика на съда, обикновеното финансово участие в други предприятия не представлява използване на имущество с цел получаване на постоянни приходи от него, защото евентуалните дивиденти, плод на това участие, произтичат от обикновеното притежание на имуществото и не е възмездие за никаква икономическа дейност по смисъла на Шестата директива. Следователно, съгласно практиката на СЕС и ВАС, разпределянето на дивидент в натура е извън обхвата на ДДС-облагането.
Съгласно трайната практика на НАП обаче (последна №3-964/08.07.2021 г., Велико Търново; №07-00-249/03.06.2024 г., Пловдив) изплащането на дивидент на физическото лице - едноличен собственик на капитала на дружеството - чрез притежавани от дружеството активи (земя - УПИ, сграда и прилежащ терен към нея) представлява доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тъй като се прехвърля правото на собственост върху посочените имоти. Следователно, съгласно практиката на НАП разпределението на дивидент в натура представлява доставка (в случая на стока), която се облага по общия ред на ЗДДС.
В конкретния случай този разнобой е от съществено значение във връзка с третирането на разпределението на УПИ, тъй като тази доставка във всички случаи е облагаема. Щом апартаментът е придобит през 2013 г., предполагам, че за целите на ЗДДС имотът се класифицира като „сграда или част от нея, която не е нова" и доставката е освободена от облагане по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. При това условие, данъчно задължение във връзка с разпределението на този актив ще възникне, ако при придобиването е приспаднат данъчен кредит. Независимо дали разпределението се счита за освободена доставка (практика на НАП) или не се счита за доставка (практика на СЕС и ВАС) данък не са начислява, а за приспаднатия данъчен кредит при придобиването следва да се направи корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС.
По-различно обаче стои въпросът с разпределянето на УПИ като дивидент в натура. Ако се възприеме разбирането на СЕС и ВАС, разпределението не е доставка и за нея не се начислява ДДС, тъй като е извън обхвата на закона. Приспаднатият данъчен кредит при придобиването (ако има такъв) следва да се коригира по реда на чл. 79 от закона.
Ако се възприеме разбирането на НАП, налице е доставка на стока, която е облагаема, извършена е между свързани лица и данъчната основа е равна на пазарната цена при условията на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В този случай режимът за корекция на приспаднатия данъчен кредит по чл. 79 е неприложим, тъй като е налице облагаема доставка и няма основания за корекция.
Източник: www.portalschetovodstvo.bg
Относно третирането по ЗДДС на разпределенията на дивидент в натура от дълго време съществува разнобой в съдебната и административната практика. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, която се споделя и в решения на ВАС, разпределянето на дивидент не е независима икономическа дейност. Съгласно трайната практика на съда, обикновеното финансово участие в други предприятия не представлява използване на имущество с цел получаване на постоянни приходи от него, защото евентуалните дивиденти, плод на това участие, произтичат от обикновеното притежание на имуществото и не е възмездие за никаква икономическа дейност по смисъла на Шестата директива. Следователно, съгласно практиката на СЕС и ВАС, разпределянето на дивидент в натура е извън обхвата на ДДС-облагането.
Съгласно трайната практика на НАП обаче (последна №3-964/08.07.2021 г., Велико Търново; №07-00-249/03.06.2024 г., Пловдив) изплащането на дивидент на физическото лице - едноличен собственик на капитала на дружеството - чрез притежавани от дружеството активи (земя - УПИ, сграда и прилежащ терен към нея) представлява доставка на стока по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, тъй като се прехвърля правото на собственост върху посочените имоти. Следователно, съгласно практиката на НАП разпределението на дивидент в натура представлява доставка (в случая на стока), която се облага по общия ред на ЗДДС.
В конкретния случай този разнобой е от съществено значение във връзка с третирането на разпределението на УПИ, тъй като тази доставка във всички случаи е облагаема. Щом апартаментът е придобит през 2013 г., предполагам, че за целите на ЗДДС имотът се класифицира като „сграда или част от нея, която не е нова" и доставката е освободена от облагане по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. При това условие, данъчно задължение във връзка с разпределението на този актив ще възникне, ако при придобиването е приспаднат данъчен кредит. Независимо дали разпределението се счита за освободена доставка (практика на НАП) или не се счита за доставка (практика на СЕС и ВАС) данък не са начислява, а за приспаднатия данъчен кредит при придобиването следва да се направи корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС.
По-различно обаче стои въпросът с разпределянето на УПИ като дивидент в натура. Ако се възприеме разбирането на СЕС и ВАС, разпределението не е доставка и за нея не се начислява ДДС, тъй като е извън обхвата на закона. Приспаднатият данъчен кредит при придобиването (ако има такъв) следва да се коригира по реда на чл. 79 от закона.
Ако се възприеме разбирането на НАП, налице е доставка на стока, която е облагаема, извършена е между свързани лица и данъчната основа е равна на пазарната цена при условията на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В този случай режимът за корекция на приспаднатия данъчен кредит по чл. 79 е неприложим, тъй като е налице облагаема доставка и няма основания за корекция.
Източник: www.portalschetovodstvo.bg
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари