Плащане на лизингови вноски за фирмен автомобил при прекъсване на дейността

Решение: Не е налице каквото и да било нормативно изискване при прекъсване на дейността да бъде прекратен действащ договор за финансов лизинг на актив или договорът да бъде прехвърлен на друго лице. Няма пречка, дори и при липса на оперативна дейност, лизинговите вноски да бъдат заплащани по установения в договора ред, като активът не се използва, щом дейността е прекъсната.

 

За да възникне задължение за самооосигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е необходимо конкретното физическо лице - собственик или съдружник в търговско дружество да упражнява дейност като такъв. Дори и в случаите на действащи дружества, когато съдружник или собственик не упражнява дейност в дружеството не е налице основание за осигуряване. В конкретния случай считаме, че ако дружеството няма дейност съответно няма и основание за самоосигуряване на неговия собственик. Извършването на еднократен паричен превод по лизинговия договор не би следвало само по себе си да се счита за дейност, ако въпросният автомобил не се използва. Дори и да се налагат някои данъчни регулации поради липсата на дейност, ако те фактически се изпълняват от друго лице (например счетоводител по извънтрудово правоотношение или счетоводна кантора), тези действия също не би следвало да се третират като дейност на собственика и съответно основание за самоосигуряване.