Префактуриране на застраховки и начисляване на ДДС - казус от практиката

Решението на експерта:

Чл. 47 от ЗДДС (вижте тук) обхваща предоставянето на застрахователни услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането от застрахователи, презастрахователи, застрахователни брокери и застрахователни агенти. В случая обаче разпоредбата е неприложима, защото се предоставя наемна услуга във връзка с която се извършва застраховане на наетото имущество от собственика на вещта, като разходите за застраховката се поемат от наемателя (ползвателя). 

 

Съгласно закона данъчната основа на доставката се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката. Изключение е предвидено единствено за разходите на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, като разходи за имуществени застраховки, застраховки "Гражданска отговорност" и други подобни за целия или за част от срока на договора на основание чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС.

 

Когато застраховката се извършва по повод доставка на услуга в случая - наем на вещи, префактурирането на разходите за застраховката е недопустимо и те следва да се включат в данъчната основа на основната доставка на наемна услуга като следват данъчното облагане на основната доставка. Документирането на тези разходи от наемодателя на наемателя се извършва чрез включването им във фактурата за наемната услуга. 

 

Когато сумата на разходите се установява на по-късен етап, след като фактурата за наемната услуга е вече издадена, за разходите се издава дебитно известие към нея. 

 

За справка погледнете становища на НАП №20-00-42 от 21.02.2014 и № 91-00-86 от 21.03.2007 г.