Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 2 от ЗДДС мястото на доставка при транспорт на пътници е мястото, където се извършва пътническият транспорт, пропорционално на реализирания пробег. Това означава, че за целите на ЗДДС, превозвачите следва да приложат нормите за облагане с ДДС на онази част от транспорта, която се извършва в България.
Член 29, ал. 1 от ЗДДС регламентира, че имаме облагаема доставка с нулева ставка при превоз на пътници, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или
2. от място извън страната до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
Член 29, ал. 2 определя, че за превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника. Не са част от багажа на пътник моторни превозни средства, с които се изпълняват договори за превоз на товари, по отношение на водачите им. Промяната на тази алинея в сила от 01.01.2018, касаеща превозните средства, с които се изпълняват договори за превоз, внася допълнителна яснота, че част от багажа на пътник могат да бъдат само лични МПС, с които не се превозват товари. Тази промяна касае най-вече услугите с ферибот.
За доказване на нулева ставка следва да са изпълнени условията на чл. 22 от ППЗДДС, а именно:
За доказване на международен транспорт на пътници по чл. 29 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници;
2. документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.
Това изискване за наличие на лиценз за извършване на международен превоз на пътници се отнася директно до доставчика. Когато доставчикът е само посредник и няма лиценз за международен превоз на пътници, той няма да отговаря на условията на правилника и съответно не може да приложи нулева ставка. За разлика от превозите на товари, където спедиторските услуги са приравнени на услуги по транспорт на стоки, тук при пътническите превози няма такова приравняване за посредническите услуги, затова те не могат да се ползват от нулева ставка на това основание.
Когато данъчно задължено лице получи фактура за пътнически превоз, издадена от доставчик, който не е установен в страната, и превозът на пътници или част от него е с място на изпълнение в България, той следва да издаде протокол по чл. 117 за доставката, която е с място на изпълнение в страната. Това се налага от правилото на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, а именно - когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6. Ако транспортът отговаря на условията на чл. 29 от закона и данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82, ал. 2 от закона, тогава съгласно чл. 38б, ал. 1 от ППЗДДС получателят следва да разполага с относимите към него документи по глава трета, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка. И точно тук отново възниква проблем при самооблагането на доставка за самолетен превоз. Малко нелогично е всички получатели на такива доставки да се снабдят с международния лиценз за превоз на пътници на авиокомпаниите, когато тази информация липсва в уеб сайтовете на тези компании.
Ясно е, че големите авиопревозвачи имат всички лицензи за тази дейност, но ППЗДДС изисква получателят да притежава относимите документи за доказване на нулевата ставка. В няколко отговора на НАП по поставени въпроси за прилагане на нулева ставка при самоначисляване за получени доставки на самолетен превоз, становището е, че се прилага нулева ставка, без да се споменават условията на ППЗДДС.
Отговорността за начисляването на ДДС се пада на данъчно задължените лица и те следва да се съобразяват с нормите на закона и правилника.
Източник: “Пътеводител в транспорта: Данъци и счетоводство, труд и осигуряване”. Вземете книгата тук >>
1. от място на територията на страната до място извън територията на страната, или
2. от място извън страната до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
Член 29, ал. 2 определя, че за превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника. Не са част от багажа на пътник моторни превозни средства, с които се изпълняват договори за превоз на товари, по отношение на водачите им. Промяната на тази алинея в сила от 01.01.2018, касаеща превозните средства, с които се изпълняват договори за превоз, внася допълнителна яснота, че част от багажа на пътник могат да бъдат само лични МПС, с които не се превозват товари. Тази промяна касае най-вече услугите с ферибот.
За доказване на нулева ставка следва да са изпълнени условията на чл. 22 от ППЗДДС, а именно:
За доказване на международен транспорт на пътници по чл. 29 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със следните документи:
1. лиценз за извършване на международен превоз на пътници;
2. документ, удостоверяващ извършен международен превоз на пътници, в който е посочен идентификационният номер на превозното средство, с което е извършен превозът.
Това изискване за наличие на лиценз за извършване на международен превоз на пътници се отнася директно до доставчика. Когато доставчикът е само посредник и няма лиценз за международен превоз на пътници, той няма да отговаря на условията на правилника и съответно не може да приложи нулева ставка. За разлика от превозите на товари, където спедиторските услуги са приравнени на услуги по транспорт на стоки, тук при пътническите превози няма такова приравняване за посредническите услуги, затова те не могат да се ползват от нулева ставка на това основание.
Когато данъчно задължено лице получи фактура за пътнически превоз, издадена от доставчик, който не е установен в страната, и превозът на пътници или част от него е с място на изпълнение в България, той следва да издаде протокол по чл. 117 за доставката, която е с място на изпълнение в страната. Това се налага от правилото на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, а именно - когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6. Ако транспортът отговаря на условията на чл. 29 от закона и данъкът е изискуем от получателя на основание чл. 82, ал. 2 от закона, тогава съгласно чл. 38б, ал. 1 от ППЗДДС получателят следва да разполага с относимите към него документи по глава трета, удостоверяващи обстоятелствата за облагане на доставката с нулева ставка. И точно тук отново възниква проблем при самооблагането на доставка за самолетен превоз. Малко нелогично е всички получатели на такива доставки да се снабдят с международния лиценз за превоз на пътници на авиокомпаниите, когато тази информация липсва в уеб сайтовете на тези компании.
Ясно е, че големите авиопревозвачи имат всички лицензи за тази дейност, но ППЗДДС изисква получателят да притежава относимите документи за доказване на нулевата ставка. В няколко отговора на НАП по поставени въпроси за прилагане на нулева ставка при самоначисляване за получени доставки на самолетен превоз, становището е, че се прилага нулева ставка, без да се споменават условията на ППЗДДС.
Отговорността за начисляването на ДДС се пада на данъчно задължените лица и те следва да се съобразяват с нормите на закона и правилника.
Източник: “Пътеводител в транспорта: Данъци и счетоводство, труд и осигуряване”. Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари