Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане са двустранни или многостранни международни договори, които се сключват с цел насърчаване на икономическите връзки между държавите и избягване на двойното данъчно облагане върху доходите и имуществото, без да създават възможности за заобикаляне или отклонение от данъчно облагане.
Но как да ги приложите в практиката си така, че да избегнете допускането на грешки, особено в специфичните случаи с клиенти? Представяме Ви едно от експертните решения на реален казус във връзка с прилагане на СИДДО с Франция при фактура от френски доставчик за авторски и лицензионни възнаграждения – публикувано в брой 14 на печатното списание „10 с ДДС“ от месец април, където ще намерите още готови експертни решения на казуси относно:
❐ Облагане с корпоративен данък в Германия на отдаване под наем на ДМА и възстановяване на немски ДДС
❐ Начисляване на ДДС във фактури за обучителни семинари
❐ Регистрация по ЗДДС при предоставяне на услуги към американска фирма
❐ Протокол по чл. 117 за продажба на кафе към Амазон в Германия през немски ДДС номер на българска фирма
❐ Изплащане на хонорари към лице, работещо в Швейцария
❐ Прилагане на СИДДО с Франция при фактура от френски доставчик за авторски и лицензионни възнаграждения
❐ Облагане на доходи на лице от Тайланд, предоставящо услуги на българска фирма
❐ Опрощаване на наем - последици относно ЗДДС и ЗКПО, счетоводно отразяване
Вижте списанието тук >>
А най-новия брой за месец юли на списание „10 с ДДС“ с десетки експертни решения във връзка с промените в ЗДДС, облагане на дистанционни продажби и регистрация по OSS ще намерите тук >>
Въпрос: ООД има получена разходна фактура от френски доставчик за авторски и лицензионни възнаграждения в размер на 3000 евро. Сумата по фактура е под 500 000 лв. и двете дружества не са свързани. Какви документи е необходимо да се изискат от френското дружество, за да може да се приложи СИДДО между България и Франция? Въпросните документи по точно определен образец ли са? Ако се изискат и френското дружество предостави исканите документи съгласно СИДДО между България и Франция, българското дружество трябва ли да удържи данък или не? Ако трябва да удържи данък, каква ставка ще бъде приложима и в коя декларация и как се отразява? Съгласно СИДДО между България и Франция, чл. 10, ако се приложи СИДДО, трябва да се обложи с 5% сумата по фактурата и да се внесе данък в България в размер на 150 евро, а на доставчика да се платят 2850 евро, или могат да се избегнат тези 5% и да не се удържа никакъв данък в България, да се плати цялата сума от 3000 евро на френското дружество? Ако трябва да се удържи данъкът в размер на 5%, този данък декларира ли се в декларации по чл. 55 и накрая на годината в декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК? Как следва да се попълни декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК?
Отговор на въпроса даде експерт Елена Илиева:
Както правилно сте се ориентирали, съгласно чл. 10, ал. 2 от СИДДО между България и Франция авторски и лицензионни възнаграждения, които произхождат от едната договаряща държава (в случая България) и са изплатени на местно лице на другата договаряща държава (в случая Франция), могат да се облагат в държавата на източника на дохода, като данъкът при източника не може да надвишава 5 на сто от брутната сума на възнагражденията. Изразът „могат да се облагат" не дава право на избор на платеца на дохода дали да удържи данък при източника или не, а само позволява на данъчната юрисдикция, от която доходът произхожда, да го обложи със собствен данък. Съответно за данъчно задълженото лице – платец на доход, е налице задължение да приложи вътрешното данъчно законодателство и да удържи данък, като евентуално приложи намалената данъчна ставка, предвидена в СИДДО.
Накратко, в случая за Вас като платец на доход възниква задължение да удържите данък при източника от името и за сметка на получателя на дохода, а ако получателят на дохода желае да се възползва от преференциалната данъчна ставка, предвидена в СИДДО, следва да спази процедурата за удостоверяване на основанията, предвидена в членове от 135 до 142 от ДОПК.
Основанията за прилагане на СИДДО са посочени в чл. 136 от ДОПК, а именно, че получателят на дохода:
1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. е притежател на дохода от източник в Република България;
3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.
В конкретния случай за прилагане на преференциална ставка на данъка за авторски и лицензионни възнаграждения в СИДДО между България и Франция не са посочени особени изисквания и основанието по т. 5 няма да се доказва.
Щом ще се ползва особеният ред по чл. 142, ал. 1 от ДОПК, получателят на дохода следва да представи пред платеца следните документи:
- удостоверение, че е местно лице по смисъла на конкретната СИДДО за съответната година/ години, през която/ които е реализиран доходът;
- декларация, че е действителен притежател на дохода и доходът не е реализиран чрез място на стопанска дейност/ определена база в България;
- доказателства относно представителната власт на лицето/ лицата, подписали горната декларация (най-често това е извлечение от търговския регистър на съответната държава).
Удостоверението за местно лице се издава от френската данъчна администрация. Декларацията от получателя на дохода, че е действителен притежател на дохода и доходът не е реализиран чрез място на стопанска дейност в България, може да бъде в свободен текст, а може да бъде използван и формулярът, който е част от искането за прилагане на СИДДО (стр. 4), което се подава пред ТД на НАП при прилагане на общия ред за удостоверяване на основанията.
Данъкът при източника се декларира с декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен доходът, и се заплаща в същия срок. В срок до 31 март на следващата година се подава декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК.
В случая данъкът при източника не може да бъде избегнат. Ако платецът на дохода пожелае да не удържи данъка и да го поеме за своя сметка, този счетоводен разход е непризнат за данъчни цели на основание чл. 26, т. 8 от ЗКПО и със сумата се преобразува счетоводният финансов резултат в увеличение в ГДД по чл. 92 от ЗКПО.
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
4 Коментари