Българска фирма, регистрирана по ДДС, продава на данъчно незадължени лица – физически лица в Румъния – стоки (хранителни добавки), внесени от Англия и складирани тук – в България. Според новите правила по ЗДДС трябва да се регистрираме в OSS и да внасяме ДДС на тримесечие в нашия НАП. Как става самата регистрация, как се осчетоводяват въпросните продажби (как се отделят в дневника за продажбите, в коя колона на декларацията попадат), как се декларират във въпросната система OSS и как става самото внасяне на данъка?
Въпросът и неговото експертно решение са част от най-новия брой на печатно списание „10 с ДДС“, където ще получите още решения на казуси относно:
❐ Регистрация по ДДС при предоставяне на услуги на ДЗНЛ в ЕС
❐ Подаване на тримесечна справка-декларация след регистриране по OSS
❐ Регистрация по ЗДДС за фирма, предоставяща маркетингови стратегии към фирма от САЩ
❐ Отчитане на продажби на криптовалута и право на данъчен кредит по разходи за добив на криптовалута
❐ Отразяване на митническа декларация във връзка с покупка на стоки от китайска фирма, внесени през нидерландска митница
За да имате достъп до всички решения, вземете списаието от тук >>
Отговор на въпроса даде експерт Ели Марова:
Ако стоките, които продавате, са съюзни стоки /допуснати за свободно обращение/, изпращайки ги от България до ДНЗЛ в Румъния, извършвате вътреобщностни дистанционни продажби. Ако сте установено лице само в България и с тези доставки не надвишавате през текущата календарна година и не сте надвишавали през предходната календарна година 10 000 евро, това ще означава, че мястото на изпълнение на вътреобщностните дистанционни продажби ще бъде в държавата членка, в която е установен доставчикът /чл. 20б, ал. 2/, т.е. в България. Когато мястото на изпълнение на доставката е в страната, тогава доставката е облагаема по правилата на българското законодателство и данъкът се дължи в България. Това означава, че до достигане на този праг, можете да облагате доставките с 20% български данък и да ги отчитате като нормални продажби.
При достигане на прага от 10 000 евро фирмата ще има право да избере да се регистрира за прилагането на режим в Съюза или да се регистрира по ДДС във всяка държава членка, където е мястото на изпълнение на доставките /в случая в Румъния/. Регистрацията по режим в Съюза не е задължителна, но когато мястото на изпълнение на вътреобщностната доставка е в друга държава членка, доставчикът ще е длъжен да начисли данъка, определен от тази държава членка. Ето защо ще е по-удобно да се регистрирате по режим в Съюза, отколкото в други държави членки.
За регистрация по реда на чл. 156, ал. 2 от закона се подава по електронен път заявление за регистрация по образец – приложение № 18.
След регистрацията за прилагане на режим в Съюза доставките, за които се прилага този режим, не се включват в отчета за извършените продажби по чл. 119 от закона /чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС/ и данъчните документи и отчетите по чл. 159г от закона, издадени във връзка с извършените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби, не се отразяват в дневника за продажбите / чл. 113, ал. 18 от ППЗДДС/.
Съгласно чл. 119, ал. 2 от правилника, регистрирано на основание чл. 156 от закона лице за прилагане на режим в Съюза подава справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от закона по образец – приложение № 32. Подаването на справка-декларацията по ДДС за специалните режими е интегрирано в Портала за електронни услуги на НАП.
Съгласно чл. 159, ал. 1 от закона данъчният период за регистрираните по чл. 154 и
156 лица е тримесечен и съвпада с календарната тримесечие. Срокът за подаване на справка-декларацията по този режим е до края на месеца, следващ тримесечието, независимо дали през периода има извършени доставки по този режим.
Съгласно чл. 159, ал. 7 от закона в справка-декларацията като информация се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложими данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка по потребление и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период, за:
1. доставки на услуги;
2. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3.
В срока на подаване на декларацията ще сте длъжни да внесете общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на НАП, в евро, без да се закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата следва да посочите входящия номер на съответната справка-деклара- ция. На сайта на НАП е обявена банкова сметка в евро, по която следва да се внася данъка по специалните режими.
Източник: Счетоводно списание "10 с ДДС" - бр. 15 от м. юли 2021 г.
❐ Регистрация по ДДС при предоставяне на услуги на ДЗНЛ в ЕС
❐ Подаване на тримесечна справка-декларация след регистриране по OSS
❐ Регистрация по ЗДДС за фирма, предоставяща маркетингови стратегии към фирма от САЩ
❐ Отчитане на продажби на криптовалута и право на данъчен кредит по разходи за добив на криптовалута
❐ Отразяване на митническа декларация във връзка с покупка на стоки от китайска фирма, внесени през нидерландска митница
За да имате достъп до всички решения, вземете списаието от тук >>
Отговор на въпроса даде експерт Ели Марова:
Ако стоките, които продавате, са съюзни стоки /допуснати за свободно обращение/, изпращайки ги от България до ДНЗЛ в Румъния, извършвате вътреобщностни дистанционни продажби. Ако сте установено лице само в България и с тези доставки не надвишавате през текущата календарна година и не сте надвишавали през предходната календарна година 10 000 евро, това ще означава, че мястото на изпълнение на вътреобщностните дистанционни продажби ще бъде в държавата членка, в която е установен доставчикът /чл. 20б, ал. 2/, т.е. в България. Когато мястото на изпълнение на доставката е в страната, тогава доставката е облагаема по правилата на българското законодателство и данъкът се дължи в България. Това означава, че до достигане на този праг, можете да облагате доставките с 20% български данък и да ги отчитате като нормални продажби.
При достигане на прага от 10 000 евро фирмата ще има право да избере да се регистрира за прилагането на режим в Съюза или да се регистрира по ДДС във всяка държава членка, където е мястото на изпълнение на доставките /в случая в Румъния/. Регистрацията по режим в Съюза не е задължителна, но когато мястото на изпълнение на вътреобщностната доставка е в друга държава членка, доставчикът ще е длъжен да начисли данъка, определен от тази държава членка. Ето защо ще е по-удобно да се регистрирате по режим в Съюза, отколкото в други държави членки.
За регистрация по реда на чл. 156, ал. 2 от закона се подава по електронен път заявление за регистрация по образец – приложение № 18.
След регистрацията за прилагане на режим в Съюза доставките, за които се прилага този режим, не се включват в отчета за извършените продажби по чл. 119 от закона /чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС/ и данъчните документи и отчетите по чл. 159г от закона, издадени във връзка с извършените доставки на вътреобщностни дистанционни продажби, не се отразяват в дневника за продажбите / чл. 113, ал. 18 от ППЗДДС/.
Съгласно чл. 119, ал. 2 от правилника, регистрирано на основание чл. 156 от закона лице за прилагане на режим в Съюза подава справка-декларация по чл. 159, ал. 4 от закона по образец – приложение № 32. Подаването на справка-декларацията по ДДС за специалните режими е интегрирано в Портала за електронни услуги на НАП.
Съгласно чл. 159, ал. 1 от закона данъчният период за регистрираните по чл. 154 и
156 лица е тримесечен и съвпада с календарната тримесечие. Срокът за подаване на справка-декларацията по този режим е до края на месеца, следващ тримесечието, независимо дали през периода има извършени доставки по този режим.
Съгласно чл. 159, ал. 7 от закона в справка-декларацията като информация се посочва идентификационният номер на лицето за целите на прилагане на съответния режим и отделно за всяка държава членка по потребление се посочват приложими данъчни ставки, общият размер на данъчните основи на извършените доставки, за които се прилага режимът и за които данъкът върху добавената стойност по съответните ставки е станал изискуем, общият размер на дължимия данък по съответните ставки, общият размер на дължимия данък поотделно за всяка държава членка по потребление и общият размер на дължимия данък върху добавената стойност за съответния данъчен период, за:
1. доставки на услуги;
2. вътреобщностни дистанционни продажби на стоки;
3. вътрешни дистанционни продажби на стоки по чл. 14а, ал. 5, т. 3.
В срока на подаване на декларацията ще сте длъжни да внесете общата сума на данъка върху добавената стойност, който е дължим за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на НАП, в евро, без да се закръглява. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата следва да посочите входящия номер на съответната справка-деклара- ция. На сайта на НАП е обявена банкова сметка в евро, по която следва да се внася данъка по специалните режими.
Източник: Счетоводно списание "10 с ДДС" - бр. 15 от м. юли 2021 г.
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
1 Коментари