Корекция на счетоводни грешки при съставянето на стопански операции

 
Как да коригирате допуснатите счетоводни грешки по реда на приложимите счетоводни стандарти? Представяме Ви най-ново електронно издание „Корекция на счетоводни грешки по реда на приложимите счетоводни стандарти“ от експерт Николай Такиев. В него ще намерите:

❖ Обща характеристика на счетоводните грешки;
❖ Корекция на счетоводни грешки, които са установени в годината, в която са допуснати – текущия отчетен период:

❖ Корекция на счетоводни грешки, които са установени през текущата година, касаещи предходни отчетни периоди
❖ Оповестяване на счетоводни грешки:
➜ Препоръчителен подход
➜ Допустим алтернативен подход
 
Спестете си главоболията и поправяйте допуснатите грешки с лекота!
 
Вземете ръководството от тук >>
 
1. Корекция чрез съставянето на допълнителна счетоводна статия – този способ се използва, когато счетоводните записвания са отразени по кореспондиращите сметки със суми, които са по-малки от действителните, а самата кореспонденция на счетоводните сметки е вярна. В този случай следва да се състави допълнителна (коригираща) счетоводна статия само за разликата до вярната сума при запазване на същата кореспонденция между счетоводните сметки, приложена за основната счетоводна статия.
 
Пример: През месец септември 2021 година търговско дружество АЛФА ООД открива, че е допусната счетоводна грешка през месец юли 2021 година във връзка с отчетен разход по фактура за счетоводни услуги. Получената фактура е на стойност 600 лева, а отчетеният разход е в размер на 400 лева.
 
Сгрешена (основна) счетоводна статия:
Дебит сметка „Разходи за външни услуги“ 400
   Кредит сметка „Доставчици“ 400
 
Корекция с допълнителна счетоводна статия:
Дебит сметка „Разходи за външни услуги“ 200
   Кредит сметка „Доставчици“ 200
 
2. Корекция чрез използване на способа на сторнирането – сторнирането като метод за корекция на счетоводни грешки се използва в случаите, когато е допусната грешка в кореспондиращите счетоводни сметки или отчетената сума по тях е по-голяма от действителната. В практиката са известни два вида сторниране – червено сторно и обикновено сторно.
 
>> Червеното сторно се използва задължително за сметките, които по правило следва да се водят в чисти обороти. Това са сметките, които отчитат приходите и разходите на предприятието. Техниката на червеното сторно се изразява в съставянето на коригираща счетоводна статия, в която да се запази същата кореспонденция между счетоводните сметки, както в основната статия, но стойността на сумата, с която ще се извърши корекция, да бъде посочена със знак „минус“.
Пример: През месец септември 2021 година търговско дружество АЛФА ООД открива, че е допусната счетоводна грешка през месец юли 2021 година във връзка с отчетен разход по фактура за счетоводни услуги. Получената фактура е на стойност 500 лева, а отчетеният разход е в размер на 5 000 лева.
 
Сгрешена (основна) счетоводна статия:
Дебит сметка „Разходи за външни услуги“ 5 000
   Кредит сметка „Доставчици“ 5 000
 
Корекция с червено сторно:
Дебит сметка „Разходи за външни услуги“ - 4 500
   Кредит сметка „Доставчици“ - 4 500
 
 >> Обикновеното сторно може да се използва за отстраняването на грешки при стопански операции, в които не участват приходни или разходни сметки. Този метод е приложим както в случаите на сгрешени суми, така и в случаите на грешки в използваните кореспондиращи сметки. Техниката за неговото прилагане се изразява в съставянето на коригираща счетоводна статия, в която кореспонденцията между счетоводните сметки да бъде противоположна на основната статия, като стойностите на операцията се запазват. След създаването на коригиращата счетоводна статия следва да се състави нова счетоводна статия с верните данни. Основният недостатък при използването на този метод е, че той води до натрупване на излишни (недействителни) дебитни и кредитни обороти по счетоводните сметки. Това е и причината той да бъде забранен за употреба при операции, в които участват приходни и разходни сметки, тъй като по правило те следва да се водят в „чисти“ обороти. Причина за това е изискването на счетоводните стандарти при съставянето на отчета за приходите и разходите да се използват данните от дебитните обороти на разходните сметки, респективно кредитните обороти на приходните сметки.
 
Пример: През месец април 2021 година търговско дружество АЛФА ООД открива, че е допусната счетоводна грешка през месец февруари 2021 година във връзка със закупени стоки на стойност 900 лева. Вместо да се дебитира сметка „Стоки“, дружеството е дебитирало сметка „Материали“.
 
Сгрешена (основна) счетоводна статия:
Дебит сметка „Материали“  900
   Кредит сметка „Доставчици“ 900
 
Корекция с обикновено сторно:
Дебит сметка „Доставчици“ 900
   Кредит сметка „Материали“ 900
 
Нова счетоводна статия:
Дебит сметка „Стоки“  900
   Кредит сметка „Доставчици“ 900
 
В допълнение на казаното дотук, бихме могли да допълним, че не препоръчваме при откриване на грешки счетоводните операции да бъдат изтривани от счетоводните програми сякаш никога не са били допускани и на тяхно място просто да се създават верните стопански операции. Макар това действие да е доста често срещано в счетоводната практика, то все пак би могло да доведе до неблагоприятни последици за предприятието.
 
По-правилно според нас би било да се използва някой от описаните по-горе методи за корекция с оглед на това, че по този начин се спазва изискването за хронологично отчитане на счетоводната информация в предприятието.
 
Източник: Е-ръководство „Корекция на счетоводни грешки по реда на приложимите счетоводни стандарти“ от експерт Николай Такиев. Ще го намерите тук >>