Въпрос: Българска фирма, регистрирана по ДДС, извършва обслужване на машини собственост и намиращи се въе фирма от ЕС, също регистрирана по ДДС. За част от обслужванията на фирмата от ЕС българската фирма ползва услугата на фирма извън ЕС. При издаване на фактура от българска фирма за извършената услуга към фирмата от ЕС каква е процедурата с ДДС и как трябва да отразим получената фактура от фирмата извън ЕС в дневника по покупки?
Отговор на въпроса даде експерт Елена Илиева:
Общото правило за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържа в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като по-долу приемам, че дейността по обслужване на машините не формира постоянен обект в другата държава членка, в която те се намират.
Когато получателят на услугата е данъчно задължено лице, каквото изглежда е фирмата в ЕС, чиито машини се обслужват, е приложимо правилото по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката е там, където е установен получателят, без значение къде физически се извършва услугата. В случая мястото на изпълнение е в държавата членка, където е установен получателят и български ДДС не се дължи на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Тъй като получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка фактурата се посочва в колона 22 на дневника за продажбите и за доставката се подава ВИЕС декларация.
Доставката на услугата от подизпълнителя от трета страна към българското дружество се подчинява на същото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, тъй като получателят (българското дружество) е установен тук. Щом мястото на изпълнение е в България, доставката попада в обхвата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и за нея следва да си самоначислите ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС, който се посочва в колони 14 и 15 на дневника за продажбите. В дневника за покупките се посочва протоколът според правото на данъчен кредит (най-вероятно в колони 10 и 11), а фактурата на доставчика не намира място в дневниците.
Това данъчно третиране е в сила, ако машините се класифицират като движима вещ за целите на ДДС облагането. В някои случаи машини и съоръжения се третират за целите на ДДС облагането като недвижим имот. Съгласно чл. 13б, буква „г" от Регламент 2011/282/ЕС всеки елемент, оборудване или машина, трайно монтирани в сграда или конструкция, които не могат да бъдат премествани, без да бъде разрушена или променена сградата или конструкцията се считат за недвижим имот. Ако машините попадат в тази хипотеза, услугата представлява услуга, свързана с недвижим имот и мястото на изпълнение се определя по особеното правило на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и е там, където се намира недвижимият имот. В този случай български данък не се дължи, не се подава ВИЕС декларация, а доставката се подчинява изцяло на правилата на ДДС-законодателството на държавата, където се намира недвижимият имот. Възможно е доставката на услугата да е основание за задължителна регистрация в тази държава членка на българско дружество.
Източник: www.portalschetovodstvo.bg
Отговор на въпроса даде експерт Елена Илиева:
Общото правило за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържа в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, като по-долу приемам, че дейността по обслужване на машините не формира постоянен обект в другата държава членка, в която те се намират.
Когато получателят на услугата е данъчно задължено лице, каквото изглежда е фирмата в ЕС, чиито машини се обслужват, е приложимо правилото по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката е там, където е установен получателят, без значение къде физически се извършва услугата. В случая мястото на изпълнение е в държавата членка, където е установен получателят и български ДДС не се дължи на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Тъй като получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка фактурата се посочва в колона 22 на дневника за продажбите и за доставката се подава ВИЕС декларация.
Доставката на услугата от подизпълнителя от трета страна към българското дружество се подчинява на същото правило на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, тъй като получателят (българското дружество) е установен тук. Щом мястото на изпълнение е в България, доставката попада в обхвата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и за нея следва да си самоначислите ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС, който се посочва в колони 14 и 15 на дневника за продажбите. В дневника за покупките се посочва протоколът според правото на данъчен кредит (най-вероятно в колони 10 и 11), а фактурата на доставчика не намира място в дневниците.
Това данъчно третиране е в сила, ако машините се класифицират като движима вещ за целите на ДДС облагането. В някои случаи машини и съоръжения се третират за целите на ДДС облагането като недвижим имот. Съгласно чл. 13б, буква „г" от Регламент 2011/282/ЕС всеки елемент, оборудване или машина, трайно монтирани в сграда или конструкция, които не могат да бъдат премествани, без да бъде разрушена или променена сградата или конструкцията се считат за недвижим имот. Ако машините попадат в тази хипотеза, услугата представлява услуга, свързана с недвижим имот и мястото на изпълнение се определя по особеното правило на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и е там, където се намира недвижимият имот. В този случай български данък не се дължи, не се подава ВИЕС декларация, а доставката се подчинява изцяло на правилата на ДДС-законодателството на държавата, където се намира недвижимият имот. Възможно е доставката на услугата да е основание за задължителна регистрация в тази държава членка на българско дружество.
Източник: www.portalschetovodstvo.bg
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари