Въпрос: Фирмата ще монтира фотоволтаични панели. Какви ДМА са те? Фирмата е наела сградите, върху които ще се поставят панелите. Как да осчетоводя всички материали, закупени за монтирането на панелите?
Реален казус с експертно решение – в книгата „Счетоводители в действие“. Вижте още какви казуси и решения ще намерите в книгата тук >>
Отговор на въпроса даде експерт Силвия Динова:
Фотоволтаичните панели попадат в категорията на „съоръжения“ или „производствено оборудване“.
Техният полезен живот ще бъде определен от техническите им характеристики, например 25 години или друг период, съобразен с предписанията, дадени от производителя за възможния период на експлоатация. Не е необходимо да вземате предвид срока на наема на сградите, при положение че панелите биха могли да бъдат демонтирани и монтирани някъде другаде, така че най-добре е да се съобразите с техническите им характеристики.
Всички материали, закупени за монтирането на панелите, би след- вало да влязат в себестойността на сформирания дълготраен материален актив, вместо да бъдат отчетени като текущ разход за периода. Основание за това ни дават точки 4 и 4.1, буква „в“ от СС 16
„Дълготрайни материални активи“, съгласно които всички разходи за монтаж се считат за „преки разходи“ и влизат в стойността на нетекущия актив.
Източник: СС 16, т. 4: „Първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи“.
Източник: СС 16, т. 4.1. „Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Те са:
а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);
б) разходи за първоначална доставка и обработка;
в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив; г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
е) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:
- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);
- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът; ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
Източник: „Счетоводители в действие“. Вземете книгата от тук >>
Отговор на въпроса даде експерт Силвия Динова:
Фотоволтаичните панели попадат в категорията на „съоръжения“ или „производствено оборудване“.
Техният полезен живот ще бъде определен от техническите им характеристики, например 25 години или друг период, съобразен с предписанията, дадени от производителя за възможния период на експлоатация. Не е необходимо да вземате предвид срока на наема на сградите, при положение че панелите биха могли да бъдат демонтирани и монтирани някъде другаде, така че най-добре е да се съобразите с техническите им характеристики.
Всички материали, закупени за монтирането на панелите, би след- вало да влязат в себестойността на сформирания дълготраен материален актив, вместо да бъдат отчетени като текущ разход за периода. Основание за това ни дават точки 4 и 4.1, буква „в“ от СС 16
„Дълготрайни материални активи“, съгласно които всички разходи за монтаж се считат за „преки разходи“ и влизат в стойността на нетекущия актив.
Източник: СС 16, т. 4: „Първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи“.
Източник: СС 16, т. 4.1. „Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Те са:
а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);
б) разходи за първоначална доставка и обработка;
в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив; г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
е) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г.) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:
- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);
- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът; ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
Източник: „Счетоводители в действие“. Вземете книгата от тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари