Въпрос: Съгласно договор за строителство фирмата трябва да даде банкова гаранция за това, че ще изпълни договора в срок. Парите обаче за банковата гаранция са взети от личната сметка на собственика на дружеството изпълнител. Как следва да се осчетоводи тази банкова гаранция в дружеството изпълнител – като предположим, че банковата гаранция е 30000 лв.? Аз си мислех, че може да се осчетоводи със задбалансови сметки, и затова тръгнах да търся информация за тях в Интернет. Може би греша, моля за Вашето съдействие по този казус.
Казусът и неговото решение са взети от книгата "Счетоводители в действие". Вижте я тук >>
Отговор на въпроса даде експерт Христо Досев:
Задбалансовото отчитане е извън счетоводна отчетност, която не се отразява във финансовите отчети на предприятието и съответно служи само за управленски цели. Например, за раздаването на инструменти на работниците, които за счетоводни цели е отчетено като текущ разход, може извънсчетоводно (задбалансово) да се води отчетност на кой работник какви по вид и брой инструменти са дадени. Тази информация няма да намери отражение в изготвяния от предприятието ГФО а единствено ще служи на ръководството за контрол върху имущественото състояние на предприятието.
В конкретния въпрос имаме действително платена гаранция в размер на 30000 лева, за която са изтекли парични средства, които не са собственост на предприятието. Тоест трето лице – в случая собственика на предприятието, кредитира самото дружество със сумата от 30000 лева и плаща от свое име, но за сметка на предприятието, договорената гаранция. Попадайки в подобна фактическа обстановка, е от голямо значение да се разбере икономическата същност на сделката, за да може правилно да се отрази в хронологичните счетоводни регистри и респективно да се пред- стави във финансовите отчети на предприятието.
Плащането на гаранция от страна на отчитащото се предприятие отговаря на дефиницията за признаване на актив съгласно Общите разпоредби към НСС, тъй като според националната счетоводна база актив е ресурс – в случая вземане, контролирано от предприятието, в резултат на минали събития, от който се очаква в предприятието да постъпят бъдещи икономически ползи. Тоест съгласно договорените условия дружеството плаща на своите клиенти сума, която ще породи икономически ползи за предприятието, когато същата му бъде възстановена.
При плащането на гаранцията не са изтекли други активи на предприятието (например парични средства на самото дружество), поради което срещу признаването на вземането от платената гаранция като актив в случая не можем да отчетем намаление на друг вид актив на предприятието. В конкретната ситуация за предприятието възниква пасив – задължение към третото лице (собственика на дружеството), тъй като съгласно Общите разпоредби към НСС пасив е настоящо задължение на предприятието, произтичащо от минали събития, уреждането на което се очаква да доведе до изходящ поток от ресурси на предприятието, съдържащ икономически ползи. Тоест за предприятието възниква задължение към кредитора си (собственика на дружеството), за уреждането на което ще трябва да се заплатят въпросните 30000 лева. Тоест конкретната ситуация изисква признаването на актив – предоставен депозит и съответно признаването на пасив – задължение към кредитора – собственик на предприятието. По този начин възникна- лата стопанска операция следва да се отрази в хронологичните счетоводни регистри на предприятието посредством следното счетоводно записване:
Дебит сметка Предоставени гаранции - 30000 лева
Аналитична подсметка – съответният клиент
Кредит сметка Други заеми и дългове - 30000 лева
Аналитична подсметка – съответният кредитор
Следва да обърнем внимание на факта, че от търговско-правна гледна точка чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) допуска при договори за заем, когато не участва банка, кредитополучателят да дължи лихва само ако това е уговорено писмено. В същото време безлихвените заеми представляват отклонение от данъчното облагане, поради което същите не се толерират от ЗКПО, а напротив – биват „санкционирани“ от материалния данъчен закон. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, за отклонение от данъчното облагане се смятат получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми. За да предотврати подобно отклонение от облагане с корпоративен данък, чл. 16, ал. 1 от ЗКПО постановява, че за сделките, които са сключени така, че водят до отклонение от данъчно облагане, без оглед дали те са сключени между свързани лица или са сключени между несвързани лица, данъчната им основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки (включително техните условия или правна форма), а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Тоест ако е налице безвъзмездно предоставяне на парични средства (безлихвен заем), счетоводното третиране на тези сделки не се признава за данъчни цели, а по реда на ЗКПО би се признал такъв финансов резултат, все едно, че заемът е лихвен и то при пазарни нива.
Източник: „Счетоводители в действие“. Вземете книгата тук >>
Отговор на въпроса даде експерт Христо Досев:
Задбалансовото отчитане е извън счетоводна отчетност, която не се отразява във финансовите отчети на предприятието и съответно служи само за управленски цели. Например, за раздаването на инструменти на работниците, които за счетоводни цели е отчетено като текущ разход, може извънсчетоводно (задбалансово) да се води отчетност на кой работник какви по вид и брой инструменти са дадени. Тази информация няма да намери отражение в изготвяния от предприятието ГФО а единствено ще служи на ръководството за контрол върху имущественото състояние на предприятието.
В конкретния въпрос имаме действително платена гаранция в размер на 30000 лева, за която са изтекли парични средства, които не са собственост на предприятието. Тоест трето лице – в случая собственика на предприятието, кредитира самото дружество със сумата от 30000 лева и плаща от свое име, но за сметка на предприятието, договорената гаранция. Попадайки в подобна фактическа обстановка, е от голямо значение да се разбере икономическата същност на сделката, за да може правилно да се отрази в хронологичните счетоводни регистри и респективно да се пред- стави във финансовите отчети на предприятието.
Плащането на гаранция от страна на отчитащото се предприятие отговаря на дефиницията за признаване на актив съгласно Общите разпоредби към НСС, тъй като според националната счетоводна база актив е ресурс – в случая вземане, контролирано от предприятието, в резултат на минали събития, от който се очаква в предприятието да постъпят бъдещи икономически ползи. Тоест съгласно договорените условия дружеството плаща на своите клиенти сума, която ще породи икономически ползи за предприятието, когато същата му бъде възстановена.
При плащането на гаранцията не са изтекли други активи на предприятието (например парични средства на самото дружество), поради което срещу признаването на вземането от платената гаранция като актив в случая не можем да отчетем намаление на друг вид актив на предприятието. В конкретната ситуация за предприятието възниква пасив – задължение към третото лице (собственика на дружеството), тъй като съгласно Общите разпоредби към НСС пасив е настоящо задължение на предприятието, произтичащо от минали събития, уреждането на което се очаква да доведе до изходящ поток от ресурси на предприятието, съдържащ икономически ползи. Тоест за предприятието възниква задължение към кредитора си (собственика на дружеството), за уреждането на което ще трябва да се заплатят въпросните 30000 лева. Тоест конкретната ситуация изисква признаването на актив – предоставен депозит и съответно признаването на пасив – задължение към кредитора – собственик на предприятието. По този начин възникна- лата стопанска операция следва да се отрази в хронологичните счетоводни регистри на предприятието посредством следното счетоводно записване:
Дебит сметка Предоставени гаранции - 30000 лева
Аналитична подсметка – съответният клиент
Кредит сметка Други заеми и дългове - 30000 лева
Аналитична подсметка – съответният кредитор
Следва да обърнем внимание на факта, че от търговско-правна гледна точка чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) допуска при договори за заем, когато не участва банка, кредитополучателят да дължи лихва само ако това е уговорено писмено. В същото време безлихвените заеми представляват отклонение от данъчното облагане, поради което същите не се толерират от ЗКПО, а напротив – биват „санкционирани“ от материалния данъчен закон. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, за отклонение от данъчното облагане се смятат получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми. За да предотврати подобно отклонение от облагане с корпоративен данък, чл. 16, ал. 1 от ЗКПО постановява, че за сделките, които са сключени така, че водят до отклонение от данъчно облагане, без оглед дали те са сключени между свързани лица или са сключени между несвързани лица, данъчната им основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки (включително техните условия или правна форма), а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Тоест ако е налице безвъзмездно предоставяне на парични средства (безлихвен заем), счетоводното третиране на тези сделки не се признава за данъчни цели, а по реда на ЗКПО би се признал такъв финансов резултат, все едно, че заемът е лихвен и то при пазарни нива.
Източник: „Счетоводители в действие“. Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubschetovodstvo.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари